За преразглеждане на въведеното със задължително тълкуване от Конституционния съд (КС) правило, че когато той обяви промяна в закон за противоконституционна автоматично се връща старата му редакция, се обяви Министерският съвет.

Позицията си по въпроса от правителството излагат в становище (пълния му текст виж тук) по делото с най-фундаментално правно значение, по което предстои да се произнесе КС. По него конституционните съдии трябва да отговорят на три въпроса, които най-общо са:

Какво се случва с висящите дела, когато Конституционният съд отмени приложимия по делото закон? Може ли невинаги обявяването на закона за противоконституционен да означава възстановяване на предишната му редакция? Какви са последиците, когато КС отмени решение на Народното събрание или указ на президента?

Както „Лекс“ писа, КС беше сезиран с тях от Върховния административен съд (ВАС). Върховните съдии поискаха той да разтълкува чл. 151, ал. 2 от Конституцията (виж карето). Своеобразен предшественик на трите въпроса на ВАС, беше искането на колегите им от Върховния касационен съд, които също настояха КС да разтълкува чл. 151 от Конституцията, но в контекста на това какви са последиците от обявяването за противоконституционен на закон с еднократно действие, по повод на т. нар. царски имоти. Сега исканията на двете върховни съдилища са обединени в едно дело на Конституционния съд, а докладчик по него е лично председателят му проф. Борис Велчев.

Първата институция, която даде своя отговор на въпросите, които стоят пред КС, е Министерският съвет.

В становището си правителството ясно заявява позицията си за ревизиране на едно виждане, което властва в правния мир у нас вече близо 25 години, а именно, че „когато Конституционният съд обяви за противоконституционен закон, с който се отменя или изменя действащ закон, последният възстановява действието си в редакцията преди отмяната или изменението от влизане в сила на решението на съда“. Това гласи диспозитивът на решение №22/1995 г. на КС, в което той тълкува чл. 151, ал. 2 от основния закон. Именно с него беше обявено т. нар. възстановително действие на решенията на КС – че след прогласяването на дадена разпоредба за противоконституционна не възниква празнота в закона, а се връща предишната ѝ редакция.

Повече от две десетилетия след това тълкуване Министерският съвет заявява, че има необходимост от допълване и прецизиране на решение №22/1995 г. на КС. Той обаче не е съгласен с виждането на ВАС, че в ново тълкувателно решение конституционните съдии трябва да посочат при какви условия се проявява т. нар. възстановително действие на решенията на КС. Според правителството това може да превърне КС в позитивен законодател, каквато функция той няма.

Министерският съвет започва отговора си на въпроса дали след „отмяна“ от КС се връща старата редакция на нормата със следната уговорка: „Обстоятелството, че конституционният законодател не е предвидил възстановително действие на конституционните решения, не може безусловно да се приема като негов пропуск, който се преодолява от Конституционния съд чрез тълкуване. Възможно е това да е напълно обоснован подход, базиран на възприетия от Конституцията модел на разделение на властите и ясното разграничение на техните компетентности“.

И заявява, че решението за обявяване на закон за противоконституционен ще има възстановително действие само когато КС се е произнесъл за отменителни законови разпоредби т.е. когато промяната, атакувана пред него, се състои в премахването на дадена норма. Тогава КС ще прецени дали с отмяната на разпоредбата се засягат или отнемат вече придобити конституционно признати и защитени основни права на гражданите, дали се заличава единствената защита на такива права, дали се отменя закон, изрично предвиден от Конституцията, дали се ограничават или нарушават конституционно установени правомощия на конституционно определени органи. И ако това е така, с произнасянето му ще се върне старата разпоредба, в която те са съществували, обяснява позицията си правителството.

Съвсем друго е положението според МС, когато с оспорения пред КС закон се променя норма.

„Когато се допълва или изменя частично законова разпоредба няма проблем, защото пряко се прилага конституционното правило, че частта от законовата разпоредба, която не е обявена за противоконституционна, запазва действието си (чл. 151, ал. 3). Не така стоят нещата обаче при цялостно изменение на законова разпоредба. Ако се оспорва такава изменена в цялост законова разпоредба и тя се обяви за противоконституционна, по наше мнение не може да се приеме за безспорно, че обезсилването на изменената разпоредба има за последица и отмяна на отмяната на предишната разпоредба и автоматично възстановяване на старата редакция“, се заявява в становището.

В него се развива тезата, че старото съдържание на разпоредбата може да се върне, само ако КС е бил сезиран не само с искане за обявяване за противоконституционна на новата ѝ редакция, но и на „отмяната на предишната законова разпоредба“. „Ако няма изрично сезиране и изрично произнасяне по конституционосъобразността на отмяната на предишната законова разпоредба, конституционното решение за обявяване на противоконституционност на изменената разпоредба не може да има възстановително действие по отношение предишната редакция на закона. В този случай отмяната следва да остане в сила и проблемът със законовата празнота да се реши от единствено компетентния за това законодателен орган“, посочва МС.

И подчертава, че автоматичното възстановяване на редакцията на закона преди изменението му (както предвижда решение №22/1995 г.) „може да решава практически проблема със законовата непълнота, но същевременно може да създаде значително по-големи проблеми: „възстановяване на остаряла и несъответна на останалата част от закона или на други закони уредба или още по-недопустимо – възстановяване на несъответна на Конституцията законова уредба“.

Затова дава следния отговор на въпроса кога решението на КС ще има възстановително действие: „Условията, при които се проявява възстановителното действие на решението на Конституционния съд, не може да се определят чрез тълкуване на Конституцията. Решението на Конституционния съд, с което се обявява за противоконституционен закон, който отменя действащ закон, има възстановително действие по отношение на отменения закон. Решението на Конституционния съд, с което се обявява за противоконституционен закон, който изменя действащ закон, няма възстановително действие по отношение на редакцията на предишния закон, освен в хипотезата при изрично сезиране и изрично обявяване на противоконституционност и на отмяната на закона“.

Другият въпрос, по който трябва да се произнесе КС е „Какво е действието на решението на Конституционния съд, с което се обявява противоконституционност на закон, по отношение на заварени правоотношения и висящи съдебни производства, с оглед разпоредбата на чл. 151, ал. 2, изречение трето от Конституцията?“

Министерският съвет застъпва тезата за частична обратна сила на решенията на КС, с които се отменя закон, който трябва да се приложи от съда или от административен орган. „Незабавното действие на обезсилването на противоконституционния закон засяга и висящите правоотношения и незавършени съдебни производства и се прилага и за тях. Само в тази хипотеза може да се приеме, че решението на Конституционния съд има обратно действие“, пише в становището.

Министерският съвет заявява, че действието на конституционното решение и за заварените правоотношения има конституционна опора – в чл. 150, ал. 2, който предвижда, че ВКС и ВАС спират делото пред тях, когато установят несъответствие между Конституцията и закона и сезират КС. И подчертава, че Гражданският процесуален кодекс (чл. 229, ал. 1, т. 6) предвижда същото. „Нормата на чл. 54, ап. 1, т. 4 от АПК установява забрана дори за административния орган да продължи административното производство, когато Конституционният съд е допуснал разглеждането по същество на искане, с което се оспорва конституционосъобразността на приложим закон“, изтъква правителството.

И подчертава, че не може да има съмнение, че целта и на конституционния, и на обикновения законодател е да предотврати прилагането на закон, който е оспорван пред КС и има вероятност да бъде обявен за противоконституционен.

В становището му се сдържа отговор и на въпрос, на който КС ще трябва да отговори по друго дело – противоречи ли на Конституцията чл. 142, ал. 1 АПК, който предвижда, че съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. МС първо изтъква разликата между това КС да обяви закон за противоконституционен и Народното събрание да го отмени. „При отмяната на закон от законодателния орган по правило висящите правоотношения се уреждат при условията на отменения закон, ако няма изрична разпоредба за обратно действие на новия закон. Това правило е уредено и в разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от АПК, според която съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му“, пише в становището.

Стъпвайки обаче на изключението от него (регламентирано във втората алинея на чл. 142 АПК), че установяването на нови факти от значение за делото се преценява към момента на приключване на устните състезания, кабинетът на практика отговаря и как трябва да постъпи административният съд, когато КС отмени приложимия по делото закон:

„В съдебната практика на ВАС отмяната на закон, приемането на закон или изменението на закон не се приема за нов юридически факт, чието действие може да опорочи вече възникнало и валидно упражнено публично право. Правното значение на един факт може да бъде променено от правни норми, на които законодателят изрично е придал обратно действие. Правно значение за висящото дело имат такива нови факти, които могат да променят съществуващото към момента на издаване на административния акт правно положение. За такъв нов факт със значение за промяна на правното положение следва да се приеме и влязлото в сила решение на КС за обявяване противоконституционност на закон. В хипотезата на закон, обявен за противоконституционен (за разлика от отмяната на закон, на която законодателят не е придал обратна сила), не е допустимо висящите правоотношения, основани на този закон, да се уреждат от него, защото противоконституционността не следва от конституционното решение и влизането му в сила, а от несъответствието на закона с Конституцията. Конституцията е върховен закон и другите закони не могат да ѝ противоречат“.

На третия въпрос, по който КС е поискал становището му – за последиците от обявяването за противоконституционно решение на Народното събрание или указ на президента, Министерският съвет отговаря: „Ако актът е изпълнен или е приложен, решението на КС има установително действие, а правните последици от обявения за противоконституционен ненормативен акт се уреждат от органа, приел или издал акта – Народното събрание, съответно президента на републиката“.

14
Коментирайте

avatar
нови хронологично най-добре оценени
Гражданин
Гражданин
07 ноември 2019 9:49
Гост

Че трябва изменение на конституцията, трябва. Само че последствията от решенията на КС са само един измежду няколко фундаментални проблема!

Предизвестено
Предизвестено
06 ноември 2019 15:49
Гост

Е, че какво друго ще кажат. Нали те ще стопанисват царските имоти.

Що не
Що не
05 ноември 2019 12:21
Гост

Въпросът може да бъде решен много просто – парламентът да бъде задължен в много кратък срок, например месец, да приеме нова разпоредба на мястото на отменената, за да няма правен вакуум.

И как?
И как?
05 ноември 2019 12:23
Гост

И как ще бъдат задължени депутатите, особено с техните партийни пристрастия? Трябва да се помисли, може и да е възможно.

колега
колега
05 ноември 2019 14:03
Гост

Така е, но за целта е нужна промяна в Конституцията

Диего
Диего
05 ноември 2019 12:18
Гост

Наистина фундаментален за правото казус, а становищата пи него ще покажат има ли правна мисъл в България и какво е качеството й. Това е делото на десетилетието поне.

за съжаление
за съжаление
05 ноември 2019 12:23
Гост

за съжаление, като човек, на когото наскоро му се наложи да прегледа доста становища, има една масовост на „презрялата“ правна мисъл, едни становища, в които по-важното е да се направиш на велик, но не и да дадеш ясна теза с ясни аргументи. накратко – тежко и горко на тези в КС какво ще мислят, защото помощ от науката рядко идва. казвам това с голямо съжаление

пълним дупки всякакви
пълним дупки всякакви
05 ноември 2019 12:14
Гост

Да се възстановява предходната редакция е недалновидно, какво толкова има страшно от една дупка в закона пък ще си я запълнят 😉

колега
колега
05 ноември 2019 11:55
Гост

Точно това беше едно от становищата на професорка по административно право в статията на Лекс преди дни.
Да, така трябва!

Анонимен
Анонимен
05 ноември 2019 11:53
Гост

кой пише становищата на МС? някои съждения приятно ме изненадват.

Анонимен
Анонимен
05 ноември 2019 11:54
Гост

Шеф на правната дирекция е Росен Кожухаров, но надали той точно се е заел

правен нихилизъм
правен нихилизъм
05 ноември 2019 11:52
Гост

последният представен в статията въпрос съвсем не е маловажен и не подкрепям становището на МС, което означава, че ако КС отмени решение на НС, какво – все едно се е усмихнал на парламента, защото то вече всичко е свършило и сега няма какво да се направи. това е правен нихилизъм и не може д абъде толериран

съгласен!
съгласен!
05 ноември 2019 11:50
Гост

Решението от 95 г. още тогава не е било единодушно и това не е случайно. Не може възникването на празнота в закона, която НС следва бързо да запълни (това че тях с нищо не може да ги накараш е отделен проблем), да е основание да се върне например редакция, която също противоречи на Конституцията. Това се е случвало и ще продължава да се случва, ако няма прегразглеждане на тълкуването

Анонимен
Анонимен
05 ноември 2019 11:47
Гост

ВАС и ВКС питат КС. С нетърпение чакам решението.