ЕК иска сваляне на мониторинга над България, но няма да вземе решението сама
Въпреки че все още има предизвикателства, напредъкът е достатъчен, за да се обмисли прекратяването на наблюдението, заяви Жан-Клод Юнкер
Реакциите
„Днес ЕК ясно и категорично заявява, че постигнатият от България прогрес в рамките на механизма е достатъчен“, коментира вицепремиерът и външен министър Екатерина Захариева.
Относно позицията на ЕК, че решението за прекратяване на механизма ще бъде взето след становище от Европейския съвет и европарламента, Захариева каза, че това е нормално, но не очаква по-различен изход, тъй като крайната оценка пак е на комисията.
„Всички доклади досега, подчертавам, са били изпращани на Европейския парламент, за да може, ако реши, да изрази мнение. Досега такова мнение не се е случвало. Не е вземано“, подчерта Захариева.
По думите ѝ, съдебната реформа е процес, който ще продължи, независимо от това дали ще има механизъм за проверка.
„Искам да подчертая, че реформата е процес. Той не се прави заради доклад, Брюксел, Берлин или Париж, а за българските граждани и съдебна система. Така че реформите, независимо дали има или няма механизъм, ще продължат. Неслучайно и българското правителство преди месец одобри така наречения постмониторингов механизъм, със създаването на съвет под ръководството на вицепремиер, в случая под мое ръководство, с участието на гражданското общество, с участието на съдебната власт при спазване на принципа за разделение на властите. Така, че това, което предстои е работа“, каза още Захариева.
Като голям успех за България оцени последния доклад евродепутатът от ГЕРБ Емил Радев. Пред „Нова телевизия“ той каза, че констатациите на ЕК ясно показват, че всички реформи са изпълнени.
„България е направила реформите, необратимо сме влезли в очертания път. И от тук нататък трябва да наблюдаваме резултатите от тях. Няма нови препоръки, няма нова дата за доклад. Остава само формалното решение на ЕК, след като получи становището на парламента за прекратяването на мониторинговата процедура за България“, коментира Радев и припомни тезата си, че този механизъм за мониторинг е бил дискриминационен за България и Румъния.
„Новината за отпадането на мониторинга над България звучи положително и няма как да не бъде използвана в контекста на двата избора тази седмица – на главен прокурор и на местните избори“. Коментарът е на председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов. Според него новината за отпадането на механизма има значение за българските граждани, защото те ще разберат, че „помощта за давещия се е на самия давещ се“. „Стига сме прехвърляли отговорността на другиго, да искаме някой друг да разреши проблемите. Трябва да го направим самите ние. Това е най-важният знак, който се дава“, каза още Панов.
Той обаче добави, че в светлината на последните събития в съдебната система – „с позицията на Висшия съдебен съвет, с персоналната, арогантна атака и стил на омраза към магистратите очевидно е, че съдебната система не е в тези измерения, с каквито трябва да бъде една европейска съдебна система“. В отговор на въпрос обясни, че ситуацията около Джок Полфрийман по-скоро ескалира напрежението и го е направила явно за всички тук в страната. „Поводът беше арогантно отношение към магистратите и взимане на страна от самия ВСС, който не е правораздавателен орган“, каза още Панов.
Той прогнозира, че новият механизъм, който ЕК обмисля да въведе за всички държави от Европейския съюз, с който да следи за спазването на върховенството на закона, би бил по-ефективен, защото ще има възможност за въздействие върху правните системи, включително и чрез спиране на финансовите субсидии за държавите членки.
Ако Лозан Панов се чувства давещ се – добре, аз лично не се чувствам така“.
Така главният прокурор Сотир Цацаров коментира думите на председателя на ВКС за доклада на комисията.
„Известно ми е, че докладът причинява и болка в някои политически среди и сред мои колеги в Съдебната палата. Честно казано, не мога да им помогна. Важното е, че докладът е добър за България. Лош е за тях, но очевидно те не мислят за България“, смята главният прокурор.
По думите му, България за пръв път от много време е получила една доста обективна оценка. Той изтъкна, че е необходимо обаче да продължат усилията по отношение на съдебна реформа, и противодействието на корупцията, тъй като всяко успокоение ще ни върне крачки назад.
Убедено смятам, че действието на МСП за България ще бъде прекратено, се казва и в позицията на главния съдебен инспектор Теодора Точкова по повод на оповестения доклад на ЕК и мнението на комисията, че той трябва да е последен.
„Радвам се, че това се дължи и на усилията на ИВСС, който успя в рамките на разширяващи се правомощия да запази баланса между отчетността и независимостта на магистратите. Успя обективно да проверява както професионалната дейност на представителните на съдебната власт, така и поведението им в обществото, за да отговори на обществените очаквания за постигане на правораздаване в разумен срок от подготвени и почтени магистрати“, посочва Точкова. Тя допълва, че сред приоритетите на инспектората е следването на най-високите стандарти за извършване на инспекционната дейност, като подчертава, че ИВСС наскоро е приет в Европейската мрежа на службите за извършване на инспекция в правосъдието.
Да бъде въведена процедура за отчетност на главния прокурор, институциите за борба с корупцията да спечелят общественото доверие и да си изградят репутация на независимост и професионализъм, да бъде въведено електронно правосъдие. Това са част от препоръките, които Европейската комисия специално подчертава в последния си доклад за България (пълния му текст виж тук), в който констатира, че напредъкът е достатъчен, за да предложи да отпадне наблюдението над страната ни.
Комисията обаче заявява, че няма да вземе това решение сама, а ще съобрази становищата на Европейския съвет, в който влизат лидерите на всички държави членки и на Европейския парламент. Същевременно наблюдението над Румъния, която досега винаги вървеше в пакет с България, остава.
Европейската комисия заявява, че е извършено консолидиране на правната и институционална рамка, въведена през предходните години, но за постигането на резултати в дългосрочен план ще бъдат необходими решимост и последващи действия.
„В допълнение към ангажимента за продължаване на реформите, свързани с борбата с корупцията, комисията отбелязва по-специално поетия от българското правителство ангажимент да въведе процедури относно отчетността на главния прокурор, включително с цел гарантиране на независимостта на съдебната власт в съответствие с препоръките на Венецианската комисия“, пише в доклада.
„Още в началото на мандата си заявих, че бих искал механизмът за сътрудничество и проверка да приключи при тази комисия. Разбира се, осъществяването на тази амбиция винаги е зависело от изпълнението на всички изисквания в областта на съдебната реформа и борбата с корупцията и организираната престъпност. През последните години България отбеляза впечатляващ напредък в изпълнението на препоръките на комисията. Въпреки че все още са налице предизвикателства, свързани с изпълнението на нужните реформи и поддържането на набраната скорост, отбелязаният от България напредък понастоящем е достатъчен, за да се обмислят прекратяването на действието на МСП и използването на нови механизми за мониторинг на национално равнище и на равнището на ЕС. Ще чуем внимателно становищата на Парламента и на Съвета, преди да вземем решение“, заяви председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер.
Контекстуалните фактори
Още в началото на доклада ЕК се спира на някои, както ги нарича – „контекстуални фактори“, които не са част от механизма за наблюдение, но имат значение за върховенството на закона и понякога имат отрицателно въздействие върху напредъка на реформите. И посочва, че сред тях са цялостната политическа нестабилност, непредсказуемият законодателен процес и медийната среда, за която се признава, че поражда сериозни опасения.
„В България периодът след доклада от ноември 2018 г. се характеризираше с относителна политическа стабилност, въпреки че възникна особена полемика по повод на твърденията за придобиване на имоти от високопоставени служители и политици на по-ниски от пазарните цени“, пише в доклада, като се визира скандалът „Апартаментгейт“, довел до оставките на Цветан Цветанов, Цецка Цачева и Пламен Георгиев.
След това ЕК се спира специално на медийната среда, което прави за втори път в доклад за България. Ето какво заявява сега комисията: „Независимите и плуралистични медии са от ключово значение за демократичния дебат и следва да могат да действат без неправомерен натиск от страна на икономически или политически интереси. Въпреки че медийната среда е извън показателите на МСП, нейните недостатъци продължават да оказват въздействие върху съдебната система“.
Като подчертава, че Висшият съдебен съвет носи значителна отговорност да се изказва в защита на принципа на независимост на съдебната власт (при пълно зачитане на свободата на словото и на незаменимата роля на медиите за търсенето на отчетност от властите).
„По-строгата политика, приета миналата година, следва да доведе до повече действия срещу подвеждащото отразяване в медиите или изявленията на политици, засягащи репутацията на съдебната система и доверието в нея като цяло. Това включва случаи, които протичат по сходен начин с целенасочена критика срещу съдии заради съдържанието на техните решения, което би могло да застраши независимостта и безпристрастността на съдебния процес“, пише в доклада. Като в него в тази връзка се посочва случаят с условното освобождаване на Джок Полфрийман. „Решение на Софийския апелативен съд по широко отразено в медиите дело за условно предсрочно освобождаване през септември 2019 г. имаше за резултат комбинация от коментари и стъпки, предприети срещу съдиите по делото. Това доведе до критики от Съюза на съдиите в България, свързани с липсата на ефективна реакция от страна на членовете на Висшия съдебен съвет“, пише ЕК.
Вътрешното наблюдение
От Брюксел обаче подчертават, че е необходимо България да продължи да работи последователно за превръщането на отразените в доклада ангажименти в конкретно законодателство и за трайното му изпълнение. „България трябва да осъществява мониторинг на трайното изпълнение на реформите чрез новосъздаден съвет, който ще функционира след приключване на мониторинга на комисията, като достигнатите заключения ще се използват в бъдещия диалог с комисията в рамките на всеобхватния механизъм за върховенството на закона. Както вътрешният мониторинг, така и механизмът, обхващащ целия ЕС, следва да подпомагат устойчивостта и необратимостта на реформите, дори след края на МСП за България“, заявява Европейската комисия.
В доклада специално внимание е отделено на новия междуинституционален съвет у нас, който ще отговаря за съдебната реформа – той ще се ръководи от вицепремиера Екатерина Захариева и от представител на Висшия съдебен съвет.
„Отговорността за осигуряване на зачитането на върховенството на закона и безпроблемното функциониране на държавата е вътрешна конституционна отговорност на всички национални правителства към техните граждани. Това е отговорност и към Европейския съюз и останалите държави членки. В тази връзка въпросите, разглеждани от съвета, който ще функционира след приключване на мониторинга, ще бъдат използвани и в диалога с комисията в рамките на бъдещия механизъм на ЕС за върховенството на закона“, пишат от Брюксел.
Изборът и отговорността на главния прокурор
Важно предстоящо назначение е това на длъжността главен прокурор, чийто мандат изтича през януари 2020 г., пише Европейската комисия. Като припомня как се е развила процедурата досега – че е била издигната една кандидатура от всички членове на Прокурорската колегия на ВСС и сега предстои изслушването на номинирания, „при което могат да бъдат повдигнати въпроси и опасения на гражданското общество и други заинтересовани страни“. „През последните седмици в медиите се проведе широк дебат, като някои заинтересовани страни изразиха опасения във връзка с процедурата и кандидата. Висшият съдебен съвет ще има отговорността да гарантира прозрачността на процеса и да покаже, че изразените опасения са разгледани и взети предвид в решението му“, заявява Брюксел.
В доклада като „особено чувствителна“ се определя „създаването на процедури, гарантиращи независимост на всички етапи от разследвания, при които са налице твърдения за неправомерни действия, извършени от главния прокурор, докато все още е на служба“. И се припомня, че министърът на правосъдието Данаил Кирилов представи промени в Наказателно-процесуалния кодекс и Закона за съдебната власт за отговорността на тримата големи в съдебната система.
„Проектоизмененията привлякоха вниманието на значителна част от обществото, включително представители на гражданското общество и заинтересовани страни от съдебната власт, чрез което на дневен ред бяха поставени редица наболели въпроси, но и беше изтъкната важността на провеждането на отворена и прозрачна консултация по толкова чувствителни въпроси. По време на дискусията бяха повдигнати въпроси дали предложените изменения дават достатъчно яснота за това как ще се осигури независимо разследване на действащ главен прокурор. Освен това намерението за включване на председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд в приложното поле на предложения механизъм породи ново безпокойство от възможен риск за независимостта на съдебната власт, особено като се има предвид, че изискванията за независимост са различни за прокурорите и съдиите“, пише ЕК.
И приветства това, че Данаил Кирилов организира обществена дискусия, а след това потърси становището на Венецианската комисия. „В контактите на ниво министър-председател с Европейската комисия България пое ангажимента да изпълни препоръките на Венецианската комисия в съответствие с конституционния ред на страната. Комисията приветства готовността на българските органи да използват външен експертен опит, който да помогне за намирането на премерено и балансирано решение, чрез което да се гарантира независимостта на съдебната власт в бъдещата процедура. Представените вече предложения засягат по-конкретно ефективното разследване на високопоставени магистрати, но е необходимо българските органи да разгледат и по-широкообхватния системен въпрос за ефективните разследвания при надлежно спазване на нуждата от широка консултация със заинтересованите страни и с експерти“, заявява Брюксел.
Предизвикателствата – е-правосъдие и борба с корупцията
„Значителни предизвикателства, за които ще са необходими трайни усилия през следващите години, са повишаването на ефикасността и подобряването на достъпността на съдебната система чрез въвеждането на електронно правосъдие и балансирано управление на натовареността в съдебната система“, подчертава ЕК. Като отбелязва, че провеждането на всеобхватна реформа е забавено, но от 2017 г. Висшият съдебен съвет предприема значителни действия и полага усилия в тази насока.
Друго съществено предизвикателство, което е обект на вниманието на ЕК е „функционирането на цялостната система за разследване и наказателно преследване на корупцията по високите етажи на властта“. Като тук се отчита напредък и специално се отбелязва независимият анализ на прокуратурата, който беше направен през 2016 г. „Сред важните въпроси, които все още са в процес на разглеждане, са процесът на образуване на наказателно разследване, включително ролята на предварителните проверки, и евентуалната нужда от съдебен контрол върху прокурорските решения да не се започва разследване“, отбелязва Брюксел.
Като напредък е отчетено създаването на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ), но се подчертава, че след оставката на Пламен Георгиев тя е без шеф. Комисията припомня, че още в предишния си доклад е посочила, че е налице безпокойство за политизиране на КПКОНПИ, тъй като членовете ѝ се избират от парламента с обикновено мнозинство. „Предстоящото назначаване на нов директор на агенцията за противодействие на корупцията ще бъде важен тест за способността на Народното събрание да организира процедурата по прозрачен и основан на заслуги начин, така че да се намалят тези опасения и да се допринесе за възстановяване на доверието в тази ключова институция“, посочва сега ЕК.
И прави следния коментар по отношение на борбата с корупцията у нас: „Конкретно предизвикателство в българския контекст, пред което са изправени институции като новата агенция за противодействие на корупцията и прокуратурата, е нуждата институциите за борба с корупцията да спечелят общественото доверие и да си изградят репутация на независимост и професионализъм в работата си. Преди всичко гражданите трябва да могат да имат пълно доверие, че такива институции действат безпристрастно, при пълно зачитане на надлежните процедури и основните права, включително презумпцията за невиновност. Важен елемент за изграждането на доверие е процесът на назначаване на ръководство на такива институции“.
Според Брюксел е нормално прокарването на реформите на различните етапи от разследването, наказателното преследване и евентуалното осъждане да отнеме известно време, но подчертава, че е „необходимо в бъдеще това да бъде основен акцент, за да могат да бъдат постигнати трайни конкретни резултати“. Като отбелязва, че корупцията в България продължава да буди сериозно безпокойство, позовавайки се на проучвания и изследвания на независими наблюдатели.
19
Коментирайте
От Брюксел много са убедени, че ВСС ще гарантира прозрачността на процеса за избор на Главен. А да видим.
Съдебната система ни е добра – поема тежестта на навлеци като Кредитни инстанции, като Топлофикации, като всякакви ужасии.
Поставете се на мястото на обикновен деловодител – важна длъжност – впрочем – който трябва да обработи минимум 100 – понякога 200 – заявления на Топлофикация и всякакви други паразити.
Приемаме, че всичко е точно до този етап – но следва разпределение на делото и всички подробности от изясняване на случая, през назначаване експертиза, изобщо съдебната дейност не е толкова механична.
Законите са ни перфектни – изключвам последните 30-на години, на правна олелия.
Най-любопитното е, че Румъния продължава да е под наблюдение. Тия хора да не са се объркали нещо?
Бойко ще скача от радост, ще си го припише като постижение. Толкова е тъжно.
Юнкер сигурно е бил в ишиасов делириум когато е писал това становище. Иначе не си го обяснявам.
Това можеше да е една страхотна новина. Но ние знаем, че е далеч от реалността и вместо да се радваме, сега се чудим защо.
Вместо ЕС да ни освободи от абсурда, абсурдът се пренесе в ЕС.
Ей, Дани тамън се успокои. А сега не е въобще наясно дали няма да се наложи да подаде оставка.
О, новият Европарламент няма да ни гали по главите както добрият ишиас Юнкер, циркът тепърва предстои, но важното е, че точно сега се предлага отпадане на наблюдението, пък дали ще стане – ще го мислим после.
Урсула ще ни оправи!
Или Макрон, както е назлобял срещу Балканите. Ще се случи същото като с тираджиите.
Чак пък набрана скорост. Ние даваме на заден от всякъде. Или може би намаляването на щата в Трън е трамплин към съдебната реформа.
Този Жан-Клод Юнкер къде видя да сме напреднали. Като Боко, който твърди, че икономиката ни процъфтява. Аз ли не виждам добре, те ли трябва да сложат очила?
Докладът трябваше да излезе следващата седмица. Но го обявяват точно тази, в която ще има два избора. И това ако не е по договорка между Юнкер и Бойко, здраве му кажи. Единият почерпил другия с домашна сливова и оп, готовоооо.
Много от препоръките на ЕК не сме изпълнили и това продължава 12 години. Те ни пишат, ние ги лъжем. Крайно време е да спрат кранчето на ББ, да не дават пари за милите му магистрали и да видим – ще се промени ли нещо или не.
Никой не може да устои на чара на Боцко. В краен случай той размахва пръст и пак си решава проблемите.
Размахва, ама тук. Иначе сменя наколенките, че много му се изтъркват като става въпрос за европари.
От последния доклад от ноември 2018 г. до този в България много от нещата се влошиха. Например по показателя за независимост на съдебната власт. Тук има отстъпване, както и по показателя за организираната престъпност. Но Юнкер е обещал на приятеля си Бойко. А защо така не се изпълняват обещанията към Северна Македония, а?
Този доклад все повече ми прилича на подарък за изборите.