Как да се „пипне“ заповедното производство и помирителни комисии за спорове между застрахователи
Идеите на двамата съдии
Как да се промени законодателството, че да се подобрят бързината и качеството на правосъдието по граждански дела? По този въпрос от месеци разсъждават Висшият съдебен съвет, съдии и Министерството на правосъдието и обсъждат различни варианти. Двама съдии от Софийския районен съд – зам.- председателят и ръководител на Първо гражданско отделение Георги Чехларов и Константин Кунчев, участват активно в намирането на решения. Те имат свои идеи, извън предложението за въвеждане на задължителна медиация по някои дела, които предлагат на вниманието на читателите на „Лекс“. Обсъждането и прецизирането им тепърва предстои, но двамата съдии ги поставят на дискусия в правната общност.
Първата група предложения на съдиите Кунчев и Чехларов, изложени в тази публикация, са за промени в Гражданския процесуален кодекс и в Кодекса за застраховането.
Другите им предложения са свързани с най-масовите спорове, които разглеждат районните съдилища – между потребители и доставчици на комунално-битови услуги, който ще представим в следваща публикация.
Натовареността в съдебната система е въпрос, който стои нерешен от дълги години и напоследък е особено актуален. Той може да се разреши чрез преразпределението на вътрешен ресурс от слабонатоварени към свръхнатоварени съдилища – процес, който е изцяло в правомощията на Висшия съдебен съвет (ВСС). От друга страна, е възможно посредством определени законодателни промени да се постигне по-равномерно разпределение на делата между съдилищата в страната.
Най-значимa такава стъпка беше приемането на измененията в Гражданския процесуален кодекс (ГПК) през 2018 г. (обнародвани в ДВ, бр. 65 от 2018 г.), с които беше въведена задължителна местна подсъдност по делата със страна потребител и по исковете на увредените лица за обезщетение по Кодекса за застраховането. Тези промени имаха най-голям ефект по отношение на окръжните съдилища с оглед свръхконцетрацията на делата с предмет искове за обезщетение по Кодекса за застраховането в СГС, като доведоха до значително по-равномерно разпределяне на делата, респ. до облекчаване на натовареността в СГС. Тези промени имаха ефект и по отношение на делата, разглеждани на районни ниво, но, поне на този етап, той е значително по-ограничен.
Въпросът с натовареността на съдилищата в България не може да бъде отделен от този за общия брой нови дела, които се образуват всяка година. От изготвения Анализ на натовареността на съдилищата (приет от Съдийската колегия на ВСС с решение по протокол № 20/25.06.2019 г.), е видно, че през 2018 г. са образувани нови 601 379 дела (през 2017 г. броят им е 627 155). Този брой дела се явява явно прекомерен с оглед размерите, населението и нивото на социално-икономическо развитие на страната. Образуването всяка година на толкова много нови дела води до разходването на голям публичен ресурс, както и до пренатоварването на част от съдилищата. Постоянната свръхнатовареност в определени съдилища пък води до значително забавяне на разглеждането на делата в тях и до ограничаване правата на страните да получат правосъдие в разумен срок. Ето защо, необходима стъпка за разрешаването на този проблем би било приемането на законодателни промени, които да създадат ефикасни способи за разрешаването на спорове между страните преди отнасянето им в съда, както и промени, които да подобрят действието на съществуващите производства, за да се избегне образуването на нови дела без да съществува реална нужда за това.
1. Промени във връзка със заповедното производство
Предложение:
В чл. 415 от Гражданския процесуален кодекс се правят следните изменения:
- В ал. 1 т. 2 се отменя.
- Алинея 2 се отменя.
- В ал. 3 думите „и 2“ се отменят.
Създава се нов чл. 423а:
„Възражение при уведомяване чрез залепване
Чл. 423а. (1) В случай, че заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл. 47, ал. 5, независимо от влизането ѝ в сила, длъжникът има право да подаде възражение в едномесечен срок от узнаването пред заповедния съд. Едновременно с възражението длъжникът може да упражни и правата си по чл. 413, ал. 1, чл. 419, ал. 1 и чл. 420.
(2) Подаденото възражение автоматично спира принудителното изпълнение на заповед за изпълнение, освен ако е издадена в полза на държавата или община, както и в случаите по чл. 417, т. 8, като във всички случаи съдът дава указания на заявителя по чл. 415.“
Смисълът на заповедното производство е в една бърза, по-евтина и опростена съдебна процедура да се установи дали твърдяното вземане е спорно и в случай че то е безспорно, кредиторът да се снабди със съдебно изпълнително основание, даващо му възможност да пристъпи към принудително събиране на вземането си. Друга цел на заповедното производство е да даде възможност на длъжника да плати доброволно вземането със съдействието на съда и с малко разноски, без изобщо де се стига до принудителното му събиране (чл. 414а ГПК).
Целите на производството: опростеност, ускореност и ефективност, но и улеснено признаване и изпълнение на съдебния акт, всъщност са в основата на приемането и са прогласени в Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и в Регламент (ЕО) № 1896/2006 г. на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. за създаване на процедура за европейска заповед за плащане. В Доклад от 13 октомври 2015 г. на Комисията до европейския парламент, Съвета и Европейския икономически и социален комитет относно прилагането на Регламент (ЕО) № 1896/2006 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на процедура за европейска заповед за плащане е посочено, че бързото и ефективно събиране на безспорни неизплатени задължения е от първостепенно значение за стопанските субекти в Европейския съюз. Просрочените плащания са една от основните причини за изпадането в неплатежоспособност, особено при малките и средните предприятия, и водят до загуба на много работни места. Това е накарало редица държави членки да въведат опростени процедури за издаване на заповед за плащане. Производството по издаване на заповед за плащане има за цел да се осигури бързо и икономически ефективно средство за съдебна защита срещу длъжника, задължаващо го да заплати определена парична сума.
Изложеното дава основание да се заключи, че с въвеждането на института на заповедното производството българското законодателство отговаря на европейските стандарти за осигуряване на бърза и ефикасна процедура за снабдяване на кредитора с изпълнително основание, даващо му възможност да пристъпи към принудително събиране на вземането си, когато длъжникът не оспорва задължението си, но не го и изпълнява, а когато го оспорва – даващо яснота на кредитора за необходимостта от установяването му по съдебен ред в спорно исково производство.
Един от проблемите в действащата нормативна уредба е, че при връчване, ако длъжникът не се намери на регистрирания адрес или чрез работодател (т.е. съобщението се връчи по реда на чл.47, ал.5 ГПК чрез залепване на уведомление), директно се дават указания на кредитора за предявяване на иск (чл.415, ал.1, т.2 ГПК). Така кредиторът е загубил времето си със заповедното производно, като не е установен адресът на длъжника и вземането остава спорно, тъй като длъжникът не е уведомен за претенцията. По тези причини редът на заповедното производство става напълно неефективен, което стимулира кредитора да завежда директно искови производства, които са по-скъпи за длъжника, но се оказват по-бързи и сигурни за кредитора.
При това положение длъжникът ще плати разноски в много по-голям размер, особено в случаите, когато му се назначи особен представител в исковото дело, което е твърде вероятно, при хипотезата, че длъжникът не е намерен на регистрирания му адрес в заповедното производство. Всичко това обаче не води до по-добра гаранция за правото на защита на длъжника, а напротив – утежнява драстично положението му и увеличава размера на дълга му. Основният недостатък на производството остава – длъжникът не узнава реално за делата срещу него. Нещо повече, ако длъжникът действително има доказателства, с които би могъл да оспори вземането (например документ, че е платил претендираното вземане), в хипотезата на назначен особен представител в исковото производство (при връчване по реда на чл.47 ГПК това е на практика в почти всички случаи), същият няма да може да ги представи, съответно осъществената защита в почти всички случаи ще е само формална, но не и ефективна. В тази ситуация, длъжникът няма да бъде обвързан просто от влязла в сила заповед за изпълнение (в който случай все пак би могъл да се защити с възражение по чл.423 ГПК и иск по чл.424 ГПК), но със сила на пресъдено нещо, в който случай способите му да се защити са изключително ограничени и практически много рядко успешни (посредством искане за отмяна на влязло в сила съдебно решение по чл.303 ГПК).
Безспорността на едно вземане, изведена от неоспорването на длъжника, е свързана с постигане на стандарти за връчване, гарантиращи с висока сигурност или висока степен на вероятност, че длъжникът е узнал за заповедта. Въвеждането на стандартите и тяхното реално изпълнение при връчването е гаранция за ефективността на заповедното производство, като тези стандарти бяха постигнати с последните изменения в чл.47 ГПК.
В хипотеза, че адресът е реално обитаем от лицето, стандартите предвиждат презумпцията, че длъжникът се счита за уведомен чрез залепване на съобщение и пускане на документите в пощенската кутия. Тези действия се считат за достатъчни, за да се приеме, че длъжникът е редовно уведомен за издадената заповед за изпълнение, като изискването е адресът на длъжника да е известен със сигурност. Затова в този случай съдът следва да издаде изпълнителен лист, ако след изтичане на срока за възражение няма подадено възражение.
При възприемането на това разрешение следва да се въведе допълнителна гаранция, защото това е една оборима презумпция и само заради нарушението на административния закон не може да се налагат граждански санкции заедно с административните. При това, ако длъжникът разбере в изпълнителното дело или по друг начин за това, че има издадена заповед за изпълнение срещу него, може да възрази в двуседмичен срок от узнаването, което ще спре автоматично (ex lege) изпълнението и следва да се приравнява на възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК.
Този вариант дава възможност на длъжника, комуто е залепено уведомление, да възрази и по-късно, а на кредитора – да провежда изпълнение при известни условия. На практика, именно със започване на изпълнителните действия – когато му се запорира заплатата или банковата сметка, започне опис на имуществото му и пр. длъжникът ще узнае със сигурност за заповедта. Той ще има интерес да възрази бързо (ако вземането е наистина спорно), за да се спре изпълнението, след което на длъжника ще бъдат дадени указния по чл.415 ГПК за предявяване на иск по чл.422,ал.1 ГПК. В този случай, за разлика от действащата нормативна уредба, длъжникът ще може да упражни правото си на защита ефективно, например като представи доказателства за плащането на дълга. Именно така ще се гарантира, че след заповедно производство ще се стига до исково само след реалното узнаване от длъжника за воденето срещу него производство. Така, освен гарантирано право на длъжника реално да участва в евентуално исково производство, ще се избегнат и множеството случаи, в които при едно безспорно вземане се стига до исково производство без знанието на длъжника, при което на последния се начисляват разноски, често надвишаващи многократно размера на дълга.
Нормата на чл. 415,ал.1, т.2 ГПК е приета с измененията в ГПК от октомври 2017 г. (ДВ, бр. 86 от 2017 г.) и ефектът от гледна точка на новообразуваните граждански дела тепърва предстои да бъде изследван. И все пак, от изготвения Анализ на натовареността на съдилищата (приет от СК на ВСС с решение по Протокол № 20/25.06.2019 г.), могат да се забележат смущаващи тенденции: През 2018 г. има 14% спад на постъпленията на делата по чл. 410 и 417 от ГПК – те са намалели от 220 850 през 2017 г. на 190 954. Същевременно исковите граждански дела през 2018 г. са се увеличили с 25% спрямо предходната година (тази тенденция за намаляване на новообразуваните заповедни производства за сметка на увеличаване на исковите продължава да се задълбочава и през 2019 г.).
Основен принос за тази тенденция имат именно промените в ГПК през 2017 г., което на практика потвърждава описаното драстично намаляване на ефективността на заповедното производство и насочването на страните към общия исков процес. Тази тенденция обаче води до огромно увеличаване на натоварването на всички граждански съдии, защото разглеждането и решаването на едно заповедно производство е несъразмерно по-леко като тежест от разглеждането и решаване на едно исково гражданско дело. Това драстично увеличаване на натоварването на съда обаче не води до подобряване на гаранциите за правата на страните, напротив – значително влошава положението на всички участници в процеса. Предлаганата промяна (която е и приета на първо четене в Народното събрание) е в интерес на страните в процеса и ще спести ежегодното образуване на хиляди искови граждански производства и в този смисъл се явява основна законодателна мярка в справянето с проблема със свръхнатовареността на районните съдилища в страната.
2. Промени в Кодекса за застраховането
Предложение:
В Кодекса на застраховането се създава нов чл. 412а КЗ
Рекламационно производство пред помирителните комисии към Асоциацията на българските застрахователи.
(1) В случай, че застрахователят по имуществената застраховка не получи изпълнение по претенцията си срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ след провеждане на процедурата по чл.412 КЗ, същият може да предяви претенцията си пред помирителна комисия към Асоциацията на българските застрахователи. Съставът и функциите на помирителните комисии, както редът, по който последните разглеждат предявените пред тях претенции, се регламентират с правилник, приет от управителния орган на Асоциацията на българските застрахователи. Предявяването на иск или подаването на заявление по чл. 410 ГПК за същото вземане преди приключване на производството пред помирителната комисия е недопустимо.
(2) В производството пред помирителната комисия могат да се събират всички доказателства, предвидени в ГПК, като в случай на предявен по общия ред иск за същото вземане, събраните по този ред доказателства могат да се ползват в исковото производство.
(3) Решението на помирителната комисия се изпраща на страните, като всяка от тях има право да изрази несъгласието си с него в двуседмичен срок от получаването му с писмена молба, адресирана до помирителната комисия.
(4) При изразено в посочения срок несъгласие с решението на помирителна комисия, застрахователят по имуществената застраховка може да предяви иск или да подаде заявление по чл. 410 ГПК по общия ред срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“.
(5) Ако никой не изрази несъгласие с решението на помирителната комисия в посочения срок, то влиза в сила и въз основа на него може да бъде издаден изпълнителен лист от съответния районен съд.
(6) В периода от образуване до приключване на производството пред помирителната комисия, погасителна давност за вземането не тече.
(7) Срещу влязлото в сила решение на помирителната комисия може да се подаде молба за отмяна, ако са налице основанията, посочени в чл. 303, ал. 1, т. 1-5 ГПК, като компетентен да се произнесе по искането за възобновяване е съответният окръжен съд, чието решение е окончателно.
(8) За производството за отмяна на решението на помирителната комисия се прилага редът, предвиден в чл. 305 – чл. 309 ГПК.
(9) При отмяна на решението на помирителната комисия от съответния окръжен съд, застрахователят по имуществената застраховка може да предяви иск или да подаде заявление по чл. 410 ГПК по общия ред.
В България ежегодно настъпват стотици хиляди застрахователни събития, по които застрахователят по имуществена застраховка „Каско“ заплаща застрахователно обезщетение на застрахования и съответно се суброгира в правата на удовлетворения застрахован срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“. Доколкото правото на регресно вземане на застрахователя по договор за застраховка „Каско“ срещу делинквента е уредено като субсидиарно, платилият застраховател по застраховка „Каско“ насочва претенцията си първо срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“.
С оглед обстоятелството, че всички застрахователни дружества в България са със седалище и адрес на управление в София и предвид обичайно ниската стойност на тези претенции, на практика почти всички искове по чл.411 КЗ между застрахователи са концентрирани в Софийския районен съд. През 2018 г. в Софийския районен съд по искове чл.411 КЗ между застрахователи са образувани около 4000 искови дела. Това е повече от общия брой новообразувани искови дела във всеки един друг районен съд в страната, с изключение на тези в Пловдив и Варна.
В най-голямата си част по делата спорът между страните е единствено за размера на вредите (обичайно преди завеждане на исковата молба ответникът е извършил плащане, но в по-нисък размер от претендирания от ищеца). Този въпрос се решава чрез назначаването на съдебна авто-техническа експертиза, при която вещото лице определя действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие. Начинът за определяне на размера на вредите е изцяло уеднаквен в практиката, вкл. чрез редица решения на Върховния касационен съд. Останалите елементи, включени във фактическия състав на иска в повечето случаи не са спорни между страните, т.е. целият спор на практика се решава единствено посредством назначената съдебна авто-техническа експертиза.
По известна част от делата липсва спор дори по отношение на размера – исковете се признават директно с отговора на исковата молба. Обикновено ответници по тези искове са няколко застрахователни дружества, а за причините може само да се предполага – опит да се забавят определени плащания поради ликвидни проблеми, организационни проблеми в дружествата и други.
В между 10 и 20% от исковете по чл.411 КЗ между застрахователите съществува спор по делата, който не касае само размера на вредите – например за наличието на застрахователно правоотношение по сключен договор за имуществено застраховане, наличието на застрахователно правоотношение по сключен застраховка гражданска отговорност, вината за настъпване на събитието, евентуално наличието на съпричиняване и други.
Доколкото размерът на тези искове обичайно е нисък, разноските на страните в производството (за държавна такса, адвокатско възнаграждение, експертиза) често надвишават значително размера на самото вземане. Не са малко случаите, в които за вземания от порядъка на 200-300 лв. страните извършват разноски в размер от общо около 800-1000 лв. В огромната си част тези спорове са лишени от всякаква фактическа и правна сложност и дейността на съда в повечето случаи се изчерпва с назначаване и приемане на една експертиза, която впоследствие се възпроизвежда в съдебното решение, като обжалването на решенията по тези искове се случва изключително рядко.
Ето защо, като се вземе предвид високият размер на разноските спрямо цената на исковете в производствата, големият ресурс, който те ангажират в съдебната системата и липсата на действителна нужда от съда за разрешаването на споровете в огромната част от случаите, следва да се предвиди рекламационно извънсъдебно производство, което да предхожда завеждането на исковете между застрахователи.
Застрахователят е юридическо лице, на което е разрешено по установения от закона ред (чрез лицензионен режим) да извършва застрахователна и презастрахователна дейност. Високите изисквания, които законодателят поставя към тези правни субекти, предполагат и възможност те да бъдат задължени да уреждат споровете помежду си по начин, който да се явява максимално ефективен по отношение извършваната от тях дейност. Предлаганото изменение в закона ще създаде ефикасна и икономична процедура, при която в огромната част от случаите споровете между застрахователите ще се разрешават с минимално разходване на средства и значително по-бързо.
Експертите, които съдът назначава като вещи лица, обичайно работят и към застрахователните дружества, като изготвят заключения по заведени щети. С оглед на големия брой оценки и трайните отношения между застрахователите и експертите, цената по тези заключения обикновено е около 4 пъти по-ниска от депозитите, които съдът определя за вещите лица по образуваните дела. Ето защо, предлаганата процедура ще предложи и възможност за оценка на вредите на значително по-ниска стойност от сегашната в съдебните производства (доколкото дейността на помирителната комисия ще се администрира от самите застрахователи), а от друга страна, ще се избегне нуждата от ангажиране на адвокати за производствата, предвид липсата на формалните изисквания на ГПК и възможността да се стигне до производство пред съд при несъгласие с решението на помирителната комисия. Предложената процедура предвижда събраните в производството пред помирителната комисия доказателства да може да се ползват и пред съд, което не изключва възможността съдът да събира и други доказателства. При приемането на предложеното изменение, до съда на практика ще достигат само споровете, за които действително се налагат разрешаване от съд, като техният брой ще бъде несъразмерно по-малък в сравнение с този на образуваните в момента искове между застрахователи.
Важен момент в предложението е възможността въз основа на решението на помирителната комисия да се издаде изпълнителен лист в случаите, в които същото не бъде оспорено – така ще се избегне възможността все пак да се стигне до исково производство и при липсата на оспорване на решението на помирителната комисия.
В заключение, въвеждането на предложената процедура би било в интерес едновременно и на застрахователните дружества, и на съдебната система, тъй като ще спести голям ресурс и значително ще разтовари най-големия съд в страната. Ефектът от такова законодателно изменение от гледна точка натовареността в Софийския районен съд би бил незабавен – броят на новообразуваните искови производства би намалял с около 10%.
28
Коментирайте
Най-добре е когато предложенията de lege ferenda се правят от магистрати или адвокати, а не от разни обръчи от фирми.
Тия предложения свършват в нищото.
Да, обичайно за тях няма медиен шум, а се знае само в гилдията.
Значи е време гилдията да се научи да оказва натиск на политиците.
Предложенията са изключително прагматични и биха свършили чудесна работа за всички районни съдилища. Поздравления на колегите за усилието, хубаво е когато млади и инициативни съдии гледат абстрактно проблемите в системата и предлагат решения.
Невъзможно е да се „пипне“ заповедното производство без законодателни промени. В случая промяната в ГПК е наложителна.
Авто-техническата експертиза обикновено е в полза на ответника. Много си ги пазят тези застрахователи.
Рекламационното извънсъдебно производство в случая е решение. А и ще се намалят разноските.
Обикновено се стига до принудително събиране, тъй като длъжникът няма възможност да плати доброволно вземането. Този проблем надали ще се реши толкова лесно.
До кога ще ни залъгват с тази реформа на съдебната карта и ще се мотаят с разрешаването на проблема с натовареността. В СРС колегите изнемогват.
Кажи-речи всички искове по чл.411 КЗ между застрахователи са тук.
Изключително практично предложение, което ако се осъществи би осигурило бързина и качество на правосъдието по граждански дела.
Кви помирителни комисии, кви 5 лева??????
Такова едно предложеие директно противоречи на Конституията на РБ.
Според мен предложението за помирителна комисия не е добро . Направо да им се направи един съд или задължителен арбитраж на застрахователите по тези спорове и да не занимават СРС и СГС с глупостите си .
напротив, вариантът с помирителна комисия е много по-лесен, евтин и въобще не виждам никакви разумни възражения срещу него
А какво ще кажете за медиацията като начин на разрешаване на споровете само за размера на вредите.
Възраженията са , че предложението няма да свърши работа на СРС и СГС . Истината е , че застрахователите искат да се съдят в София и по възможност на две инстанции. И нямат нужда от помиряване или медиация – те си знаят правата , но злоупотребяват и въртят номера . КФН трябва да им създаде арбитраж или застрахователен съд и доброзорно да ги вкара в него и да се оправят . Иначе просто ще отказват „помиряване“ и ще си измислят възражения /както правят и сега/ и камарите с дела пак ще са в СРС . Просто бъдете по-смели в мечтите… Покажи целия коментар »
99% от регресите приключват на 1 инстанция, написаното не е вярно. Като получат експертиза и знаят колко ще им даде съдът, в повечето случаи няма да възразяват, защото само ще се товарят с разноски без никакъв смисъл.
Да , може и да приключват на една инстанция …..но тази инстанция е СРС. Трябва да се работи с бранша и КФН , защото не е нормално да има идиотски дела за по 100-200 лева и то хиляди на брой . Прав е Раз – това е класически спор за търговски арбитраж , а не за другарско помиряване /другарски съд/. Т.е. идеята трябва да се развие в посока арбитраж или специализиран съд . Медиацията се е доказала през годините като пълен провал у нас – 20 години я чакаме да сработи и не може . Значи – друго е решението… Покажи целия коментар »
За заповедното беше ясно, че е голяма грешка още като приеха промяната 2017 г , предложението е разумно и добре аргументирано. Интересно ми е предложението за застрахователите -още преди доста години СРС беше „залят“ от тези дела. Ако мине предложението ще е голям пробив, но без подкрепата на застрахователите няма да е възможно. И все пак успех!
Идеите на колегите са много разумни. В моята кантора вече изобщо не използваме заповедното производство по чл.410 ГПК, защото обикновено длъжникът се крие и пак се стига до исково производство, но след загуба на доста време. Директно завеждаме искови молби и накрая разноските за всички са много по-високи за всички. По безумен начин обезмислиха заповедното, дано законодателят се вслуша този път в разума.
Абе какви помирителни комисии между мутри, бе? Те се разбират на друго поле и по друг начин.
назначаването на особен представител, нещо от което забелязвам, че масово се хранят някои колеги адвокати, е просто измиване на ръцете, съвсем логично е, че дори и да иска, той не разполага с необходимите документи, за да проведе ефективна защита. възраженията са формални и във въздуха
Напълно съм съгласен, получава се един псевдо процес без реална защита на интереса на отсъстващата страна
Да попитам – Защо това възражение няма да спира принудителното изпълнение на заповед за изпълнение, ако е издадена в полза на държавата или община? Защо пак създаваме привилегии? В статията няма и дума, която да обосновава това изключение
С уговорката, че съдиите се активизират с идеи, само когато усещат, че ще им наскачат с много искови, ще кажа, че предложенията са напълно разумни и най-вече с реален практически ефект.
увеличаването на исковите производства и то с 25% според статистиката цитирана в статията е опасна тенденция, ще си бастисаме заповедното, което нито един човек с малко разум в главата не би трябвало да подкрепя. имам друго притеснение обаче – винаги, когато някой предложи промени в заповедното се появява една дежурна група популисти, доскоро огласявавана от мая манолова, в моемта слава богу ангажирана да се кандидатира за кмет, които ги обрасват с безумни идеи. та, дето се казва, трябва да се действа по-внимателно тук, че веднага се започва с банките кръвпокойци и тем подобни
Това че законът позволява избягване на адвокатска помощ, не означава, че страните няма масово да продължат да се възползват от нея.