Конституцията не ограничава мандатите на административните ръководители до два изобщо. Такова е мнението на 11 от членовете на Висшия съдебен съвет, стана ясно на днешното заседание на Пленума.

Едва трима от кадровиците бяха на обратната позиция – след като си бил два мандата началник, нямаш право на повече в професионалния си път.

Гласуването бе по повод искане на главния прокурор Сотир Цацаров от Конституционния съд за тълкуване на чл. 129, ал. 6 от основния закон. В разпоредбата се казва: „Административните ръководители в органите на съдебната власт, с изключение на тези по ал. 2 (председателите на ВКС и ВАС и главният прокурор – б.а.), се назначават на ръководната длъжност за срок от пет години с право на повторно назначаване“.

Главният прокурор пита КС: „Какъв е обхватът на израза „с право на повторно назначаване” и дали точното му съдържание включва възможност за назначаване до два мандата (включително) за целия професионален стаж на магистрата, независимо дали в един и същ, или в различни органи на съдебната власт?

Конституционният съд е изискал становище от ВСС. Правната комисия на съвета внесе за обсъждане два варианта – в първия се застъпва тезата за два мандата по принцип и въобще, а във втория – че е възможно да има и трети, и четвърти, но в други органи на съдебната власт.

Изненадващо Олга Керелска предложи трети вариант и всъщност той стана повод за дебат днес, а не толкова другите две становища.

Най-общо тезата на Келерска е, че след като магистрат изкара два мандата като шеф в един орган на съдебната власт, той не може да кандидатства за трети в друг орган, ако не е минал през конкурс за повишаване или преместване. Най-напред трябва наравно с колегите си да се яви на такъв конкурс, да поработи известно време като редови магистрат и после, ако иска, отново да кандидатства за ръководител.

Чл. 129, ал. 6 от Конституцията не забранява изрично магистратът да заеме административна длъжност в друг орган на съдебната власт, било на същото ниво, било в по-горна инстанция. Но чл. 129, ал. 6 от Конституцията не предвижда възможност това да става веднага след изтичането на двата мандата. Ако приемем такова тълкуване на чл. 129, ал. 6, това е в противоречие на духа на Конституцията. Идеята е да се ограничи заемането на административната длъжност за определен срок, затова се въвежда мандат от 5 години“, заяви Керелска.

Според нея задължително трябва да се премине през конкурс за повишаване и преместване, магистратът първо трябва да положи усилия да стане член на колектива, което става именно чрез конкурс. „Да, ще доведе до прекъсване, но другото означава да се даде възможност да се заобикалят конкурсите и една категория магистрати да се движат по хоризонтала и вертикала. А така се създава съдебна номенклатура, която не се харесва на колегите“, добави Керелска.

Георги Кузманов заяви, че ще подкрепи варианта, в който се казва, че административните ръководители могат да бъдат такива повече от два мандата, но в различни органи на съдебната власт. По думите му не бива да се пренебрегва и похабява административният капацитет. Същата теза изрази и представляващият ВСС Боян Магдалинчев.

Атанаска Дишева се обяви в подкрепа на обратната позиция – мандатите като началници са до два, не повече.

Мандатът представяла съдържание на функциите и времево ограничение. Административният капацитет е много ценно явление и то трябва да бъде използвано. Но какъв е смисълът конституционният законодател да въведе такова ограничение? Смисълът е този административен капацитет да не води до своята противоположност. Световната практика е установила, че административният капацитет се изчерпва. Прекалено дългото време за упражнява само на административни функции води до негативни последици. Това е била една от водещите идеи при приемането на тази норма от конституцията. Не напразно в текста не е използвана думата „съответната“ длъжност. Членуваната дума в текста от конституцията има предвид „ръководната длъжност“, а тя е една“, заяви Дишева.

Тя каза, че споделя всичко, което е изложила Олга Керелска, но чл. 129, ал. 6 от Конституцията не налага такова тълкуване.

Гергана Мутафова и Огнян Дамянов харесаха тълкуването на Керелска. Мутафова призова ВСС да търси баланса между запазването на административния капацитет и уменията на хората и несъздаването на порочна съдебна номенклатура, която изчерпва капацитета си при дългото пребиваване на ръководна длъжност. Да може да има трети мандат, но не директно, заключи Мутафова. Дамянов допълни, че е неприемливо да има непрекъснати мандати на административни ръководители, разумът казва да има прекъсване.

Главният прокурор Сотир Цацаров напомни, че искането за тълкуване е негово. Добави, че в него е отразил двете позиции и е дал своето мнение, според което текстът от конституцията не ограничава мандатите до два изобщо, а дава възможност и за трети, четвърти и т.н. в други органи на съдебната власт. Каквото и да си говорим за съдебна номенклатура, аргументите трябва да са правни, заяви още Цацаров и обяви, че си прави отвод от гласуването, защото е вносител на искането до КС.

Резултатът от вота бе следният: 11 от членовете на съвета споделиха позицията на главния прокурор, трима бяха на мнение, че чл. 129, ал. 6 от Конституцията ограничава мандатите до два изобщо, четирима подкрепиха тезата на Олга Керелска, а двама гласуваха против всичките три варианта.

1
Коментирайте

avatar
нови хронологично най-добре оценени
alfahd
alfahd
29 декември 2022 17:09
Гост

يعد إتقان قواعد التصوير أمرًا بالغ الأهمية لكل مصور يسعى إلى تحسين مستواه ، وتشير قواعد التصوير الفوتوغرافي إلى القواعد التي تستند إليها الصور الفوتوغرافية ، أي كيفية وضع العناصر المختلفة جنبًا إلى جنب في صورة ما. طريقة التقارب: يتم ترتيب العناصر المختلفة داخل الإطار جنبًا إلى جنب لإنشاء توازن طبيعي في الصورة. تنطبق قواعد إنشاء الصور الفوتوغرافية على جميع الفنون المرئية مثل: الرسم التوضيحي والتصميم وما إلى ذلك. بمجرد أن يتقن المصور قواعد إنشاء الصور الفوتوغرافية ، سوف يكتشف الأسرار التي تميز بعض الصور عن غيرها ، ويمكن لهذه القواعد أن تحول صورة عادية إلى عمل فني احترافي. تتمثل… Покажи целия коментар »