За съразмерността при принудителното изпълнение след измененията в ГПК
Промените в ГПК
В края на миналата година бяха направени мащабни изменения в Гражданския процесуален кодекс. Голяма част от тях бяха фокусирани върху принудителното изпълнение. Затова специално за „Лекс“ от Камарата на частните съдебни изпълнители ще дадат разяснения за някои от основните промени.
Представяме ви коментара на члена на съвета на камарата Александър Дачев за предвиденото в ГПК изискване за съразмерност на обезпечителните мерки и изпълнителните способи.
I. Генезис на проблема
1. През последните няколко години обществеността беше залята от популистки звучащи призиви на мнозина политици „да се спрат безчинствата на частните съдебни изпълнители, които за малък дълг от например 100 лв. блокират и продават имущество на граждани и фирми на стойност над 100 000 лв.“ Призивите бяха съпътствани с постоянни енергични и широко прокламирани в медиите законодателни инициативи, завършек на които беше приемането на новата ал. 2 на чл.441 и на новия член чл. 442а, както и чл.507а (ДВ, бр.86/2017 г.), въвеждащи изрично института на „съразмерност“ в принудителното изпълнение по реда на ГПК.
2. Очевидно е, че повечето подобни примери и оплаквания визираха насочване на принудителното изпълнение върху имущество, чиято стойност многократно надхвърля размера на вземането на кредитора, каквото се наблюдаваше най-вече в практиката на частните съдебни изпълнители (ЧСИ). Голяма част обаче касаеше и предприемането от ЧСИ на многобройни изпълнителни действия, натоварващи длъжника с разноски, надхвърлящи по размер сбора от главницата и лихвите по задължението му. Ще разгледаме и двете хипотези:
а) Редица ЧСИ, овластени при условията на чл.18 от ЗЧСИ от взискателя да определят сами начина на изпълнението, насочваха същото към недвижими имоти на длъжника, независимо от размера на задължението по изпълнителното дело, по обясними причини:
- недвижимите имоти са лесно откриваеми при проучването на имущественото състояние на длъжника поради вписването на сделките с тях и задължението да бъдат декларирани по реда на ЗМДТ;
- те също са и трудно укриваеми от длъжника поради естеството им;
- недвижимите имоти са и сравнително бавно отчуждаеми поради наличието на отнемащи време предшестващи прехвърлянето им административни процедури – снабдяване със скица или схема от кадастъра, с удостоверение за данъчна оценка, понякога с удостоверения за наследници и др. документи;
- те са най-ликвидната и атрактивна част от принадлежащите на длъжника вещи: към недвижимите имоти в България през последните близо два века се наблюдава траен интерес у потенциални купувачи;
- психологически причини: поради пословичната си привързаност към недвижими имоти, българинът прави и невъзможното да се издължи изцяло и веднага, за да запази имота си.
б) „Алчността“ на ЧСИ като сочена причина за „несъразмерност“ на изпълнението. Порочни практики.
Следва да се има предвид, че още в забележка 1 към отменената т.51 (Отм. – ДВ, бр. 22 от 2008 г.) от Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието (приета с ПМС № 167 / 28.08.1992 г., загл. изм. – ДВ, бр. 15 от 1996 г., доп., бр. 2 от 1997 г., изм., бр. 20 от 1998 г., бр. 14 от 2000 г., бр. 69 от 2004 г., бр. 94 от 2005 г.), предвиждаща внасянето на пропорционална такса за опис на движими и недвижими имущества върху сумата, за която се иска изпълнението, се сочеше, че „ако цената на описаните вещи се окаже по-голяма, събира се такса и върху разликата“;
Горната забележка в тарифата някак „по инерция“ премина в т.20 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ (съкр. ТТРЗЧСИ, обн. в ДВ, бр.35 от 28.04.2006 г.), без нормотворецът да предвиди следните особености, неизчерпателно систематизирани в мотивите към пункт 11 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК, а именно: различния характер и режим на таксите по изпълнението при осъществяването му от държавен съдебен изпълнител (ДСИ) или от частен съдебен изпълнител, с произтичащата от това отговорност на ДСИ по ЗДТ за несъбирането на авансово дължимите такси по изпълнението и възможността, следваща от чл.79, ал.2 от ГПК и чл. 79, ал. 3 от ЗЧСИ за ЧСИ да извърши действия без да са му заплатени авансови такси, като тези неплатени такси бъдат събрани от длъжника. Вследствие на това се проявиха порочни практики при ЧСИ, имащи пряк интерес от формиращите дохода им такси по изпълнението:
- намериха се ЧСИ, които преди първия коректив, нанесен от законодателя с изменението на чл.73, ал.4 от ГПК (обн. ДВ, бр.49/2012 г.) се възползваха от цитираната по-горе забележка към т.20 от ТТРЗЧСИ и насочваха изпълнението за малки задължения на длъжника към скъпи негови вещи, предимно недвижими имоти, като бързаха да извършат опис на същите, с цел да получат от длъжника заплащане на невнесена авансово от взискателя такса за опис върху стойността на описаното имущество;
- намериха се и ЧСИ, които извършваха многобройни изпълнителни действия, най-вече прочулите се „запори на сметки във всички банки“, „генериращи“ авансови такси в тежест на длъжника, чието предварително внасяне или невнасяне от взискателя беше на практика непроверимо от органите, упражняващи дисциплинарен контрол върху дейността на ЧСИ, тъй като за заплащането им бяха оформяни надлежни счетоводни документи.
в) Злоупотреби от страна на взискателите.
Не са за подценяване обаче и случаите, в които принудителното изпълнение се използва за цели, различни от удовлетворяване на вземането. Например взискател с успешно събираемо и чрез други изпълнителни способи вземане да преследва придобиването на конкретен ценен актив на длъжника – недвижим имот, търговски или производствен обект, или пък просто да желае да се обогати максимално за сметка на длъжника. Такива взискатели най-често не са първоначални титуляри на вземания против длъжника, а целенасочено придобиват вземания против него чрез цесии.
II. „Преоткриване“ на принципа за съразмерност на изпълнението
1. Първа Камарата на ЧСИ изведе принципа на адекватност и съразмерност на изпълнението в чл. 11 – чл. 14 от приетия през 2009 г. Етичен кодекс на частните съдебни изпълнители. (Решение на Общото събрание на Камарата на частните съдебни изпълнители, 31 януари 2009 г.). Впоследствие на съществуването на такъв принцип започна да се позовава и съдебната практика (вж. напр. Р. № 523 от 19.07.2012 г. по гр.дело №1496/2010 г. на ВКС, IV г.о.), най-вече опитвайки се да сведе отговорността на длъжника за разноски само за извършените необходими действия по изпълнителното дело с оглед размера на търсената сума и интереса на взискателя от бързо удовлетворяване (така Р. № 82 от 08.05.2012 г. по гр. д. № 1891/2010 г., IV г. о. на ВКС). Накрая и законодателят с измененията на ГПК, обн. ДВ, бр.49/2012 г. постави начало на законодателно прокарване на този принцип.
2. Стойностен и количествен критерий за несъразмерност.
а) Принципът на съразмерност на принудителното изпълнение не е нов и не е български. Дори в държави с изцяло „държавно съдебно изпълнение“ едно несъразмерно по своята тежест принудително изпълнение може да бъде предизвикано от взискателя, с цел „да отмъсти“ или „да накаже“ своя длъжник.
За избягване на такива ситуации се използват различни законодателни разрешения.
Едното, известно като „етапно“, „стъпаловидно“ или „каскадно“ принудително изпълнение предполага насочване първоначално върху доходи, други вземания и ценни книги на длъжника, после върху негови движими вещи (и то първо „по-обикновените“ такива, предписва се първоначално избягване на изпълнението върху редки и скъпи колекционерски вещи) и чак накрая върху недвижимите му имоти, ако прилагането на предходните изпълнителни способи не е дало резултат (срв. напр. чл.95 от швейцарския „Федерален закон относно преследването за дългове и относно фалита“).
Другото разрешение държи сметка единствено за съразмерност на събирането вземане със стойността на осребряваното имущество (срв. напр. чл. L 122-1 от френския „Кодекс на гражданските изпълнителни производства“).
Разпоредби относно съразмерността срещаме в отменения български Закон за гражданското съдопроизводство – в чл.667 (за описани движими вещи) и чл.788 (за недвижими имоти), които са в смисъл, че длъжникът може да иска освобождаване от изпълнение на част от вещите си и вдигане на обезпечителни мерки върху тях, „ако другите стигат според оцененението им, за удовлетворване на вземането по изпълнителния лист и ако няма опасност поради присъединяване на други кредитори, ищецът по първия лист да остане неудовлетворен“. Тези разпоредби в доста по-лаконичен вид бяха обединени в чл.338 от ГПК от 1952 г. (отм.) и преминаха в чл.443 от действащия ГПК от 2007 г. като досега бяха възприемани единствено като „възможност за избор на длъжника кои свои вещи и вземания да запази“, но след проведената реформа ще придобият ново значение.
„Съществена несъразмерност на наложените обезпечителни мерки с размера на публичното вземане“ като основание за отмяна на обезпечителни мерки се среща и в чл.208 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Изисквания за съразмерност намираме например в Препоръка Rec (2003) 17 на Комитета на министрите на държавите-членки на Съвета на Европа, съгласно която „стремежът да се извърши процесът на принудително изпълнителния трябва да бъде пропорционален на претенцията“, в чл.27 от Световния кодекс на принудителното изпълнение – „закон-модел“ изработен от Международния съюз на съдебните изпълнители, съгласно който „изпълнителните действия трябва да бъдат пропорционални на размера на вземането“ и в други международни актове.
б) Изводът, който може да бъде направен, е, че за преценяване на съразмерността в принудителното изпълнение по традиция в Европа се ползва стойностният критерий, отчитащ размера на паричното притезание спрямо оценката в пари на имуществото, към което е насочено изпълнението.
От прегледа на „генезиса на проблема“ по-горе в настоящата публикация обаче оставаме с впечатлението, че конкретно българският законодател в стремежа си да намали „произвола на ЧСИ“, се е опитал да въведе и количествен критерий, за да ограничи броя на „излишните“ обезпечителни мерки и изпълнителни действия, натоварващи с разноски по изпълнението длъжника. Паралелно с това, воден от същите амбиции, законодателят ограничи и размера на разноските, които могат да се възложат в тежест на длъжника (новия чл.73а ГПК), с което на практика постига тази своя цел.
При това положение, мнението ни е, че количественият критерий ще отстъпи на второ място след стойностния и би намерил приложение единствено ако чрез налагането на многобройни обезпечителни мерки и предприемането на многобройни изпълнителни действия, на длъжника са причинени действителни вреди съгл. чл. 441 ГПК.
III. Правни последици от въвеждане на изискването за съразмерност в ГПК
1. Създават ли новите разпоредби имунитет срещу изпълнение на малки задължения за тънещи в разкош длъжници?
а) На пръв поглед изглежда точно така – длъжник, който има на свое име единствено свръхлуксозен автомобил или живее на собствената си скъпа яхта, без да притежава официално нищо друго, да може да осуети насочено към тази вещ принудително изпълнение за задължение от 1000 лв., защото автомобилът му, съответно яхтата, струват много повече.
Законодателят обаче не отмени чл.442 от ГПК, според който „взискателят може да насочи изпълнението върху всяка вещ или вземане на длъжника“, нито чл.133 от Закона за задълженията и договорите, гласящ, че „цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори, които имат еднакво право да се удовлетворят от него, ако няма законни основания за предпочитане“. Вместо това, прие новия чл.442а от ГПК, с който въведе изискване „наложените от съдебния изпълнител обезпечителни мерки и предприетите изпълнителни способи… да са съразмерни с размера на задължението, като отчитат всички данни и обстоятелства по делото, процесуалното поведение на длъжника и възможността вземането да остане неудовлетворено“.
Значи, един такъв длъжник не би могъл да разчита априори на недосегаемост на скъпото си имущество за кредитори с малки вземания. За да запази това имущество, той трябва да прояви определена инициатива.
б) Инициатива на длъжника.
От прочита на ал.1 и 2 на новия чл.442а от ГПК следва, че длъжникът трябва да участва активно в изпълнителното производство, за да може да почерпи права от въведеното изискване за съразмерност, а не да се укрива или пасивно да „търпи“ принудителното изпълнение, разчитайки, че действията на съдебния изпълнител ще бъдат отменени или някой ще му присъди обезщетение поради декларираното в новата ал.2 на чл.441 ГПК наличие на „незаконосъобразно принудително изпълнение и когато съдебният изпълнител е наложил обезпечения, които са явно несъразмерни с размера на задължението по изпълнителното дело“.
Доколкото предимство, както видяхме по-горе, има стойностният критерий, при пристъпване към изпълнение стойността на имуществото, към което изпълнението е насочено, не е известна, освен в редките случаи, когато такова имущество поради естеството си, очевидно би било на стойност, многократно надвишаваща изпълняваното парично вземане (пр. изпълнение върху недвижим имот за вземане от 200 лв.).
За да може да се позове на несъразмерност на наложените обезпечения и предприети изпълнителни способи, длъжникът трябва:
- да не се укрива от връчването на призовки и съобщения по изпълнителното дело;
- да не укрива свое имущество от съдебния изпълнител, колкото и на пръв поглед оправдано да му се струва това;
- да се възползва от възможността по чл.443 да предложи друг начин на изпълнение, в състояние да удовлетвори взискателя;
- да сезира (чл.442а, ал.2) съдебния изпълнител с възражение за несъразмерност на наложените обезпечителни мерки и предприетите изпълнителни действия.
2. Констатиране на несъразмерност.
а) Противно на разпространяваното по актуалните напоследък семинари, опитващи се да разяснят измененията в ГПК, обн. ДВ, бр. 86 от 2017 г., твърдение, че дефиниция за „явна несъразмерност“ съществувала в материалното ни гражданско и търговско право, както и в съдебната практика, такава дефиниция и изведени критерии няма.
Опит „да бъдат дадени някои от параметрите на тълкуването на тази разпоредба“ е направен от председателя на Правната комисия в парламента в пленарно заседание на 17 октомври 2017 г. (срв. НС, Стенограми от пленарни заседания, Второ извънредно заседание, София, вторник, 17 октомври 2017 г.): „Частните съдебни изпълнители имаха огромни възражения и продължават да ги имат с оглед на обстоятелството, че тръгвайки да събират даден дълг, те, образно казано, действат на сляпо, тоест не знаят длъжникът какви активи има, какво имущество има и от какво би могъл да се удовлетвори взискателят. Това е факт – съдебният изпълнител първоначално не знае активите и имуществото на длъжника, но не може примерно заради дълг от 20 или от 100 лв. да налага радикални обезпечителни мерки по отношение на недвижимо имущество например със значителна стойност.“
Следователно на първо време критериите за преценка има ли или не „явна несъразмерност“ ще бъдат житейски.
б) Задължения на съдебния изпълнител.
Съгласно чл.19, ал. 3 от ЗЧСИ „Частният съдебен изпълнител не може да откаже извършването на изпълнителни действия, освен в случаите на чл. 22 от Гражданския процесуален кодекс“. Считаме обаче, че новите разпоредби на ал. 2 на чл.441 и на чл.442а вече дават такова правомощие на съдебния изпълнител. Той ще го упражни най-вече в случаите на предварително очевидно несъответствие между сочения от взискателя изпълнителен способ и размера на неговото вземане и например просто ще откаже да насочи изпълнението към недвижим имот за вземане в размер на трицифрена сума. Недоволният от такъв отказ взискател ще може да го обжалва съгласно чл.435, ал.1 от ГПК.
В другите, не толкова „очебийни“, случаи съдебният изпълнител не може да отказва изпълнение. Съгласно ал.2 на чл. 442а той не служебно, а само по възражение на длъжника за несъразмерност, ще трябва първо да установи такава, като отчете обстоятелствата по ал.1 на чл.442а, а именно: „всички данни и обстоятелства по делото, процесуалното поведение на длъжника и възможността вземането да остане неудовлетворено“ и едва след установяване на несъразмерност, да вдигне обезпечителните мерки, т.е. да освободи от изпълнение част от имуществото на длъжника. Отчитането на обстоятелствата по чл.442а, ал.1, според нас, ще включва и извършване или приемане на оценка на вещите и правата, към които е насочено изпълнението, преценка на наличието на присъединени взискатели или вероятността такива да се присъединят по-късно (което може да се изясни от справка от поддържания от КЧСИ Регистър на длъжниците, от справките за вписани обезпечения по реда на ПВ или на ЗОЗ, удостоверението по чл.191 от ДОПК и др.), постъпващи плащания от страна на длъжника и т.н.
IV. Несъразмерност при налагане на обезпечителни мерки.
1. Както споменахме по-горе в раздел II, т.2, буква „б“ от настоящото изложение, законодателят определено се престара с въвеждането и на количествен критерий за несъразмерност с новата ал.2 на чл.441 (ДВ, бр. 86 от 2017 г.).
Какво означава това на практика? „Излишни“ обезпечителни мерки, освен когато са натоварващи с разноски длъжника, всъщност няма. А след въвеждането на новия чл.73а ГПК, такава опасност от натоварване на длъжника с ненужни разноски, със сигурност няма и да има.
Освен в неколкократно споменаваните по-горе случаи на предварително очевидна несъразмерност, във всички останали случаи опасността от „свръхобезпечаване“, „преобезпечаване“ е въображаема, тъй като всяка обезпечителна мярка, когато се изпълнява парично притезание, винаги се налага до определен размер, за конкретна сума.
С какво възбраната, наложена за 10 000 лв. би попречила на длъжника да продаде „несъразмерно по-скъпия“ свой имот на стойност 200 000 лв.? Не са редки в нотариалната практика случаите, при които нотариусите изискват от продавача издадено от съдебния изпълнител удостоверение за размера на задължението по изпълнително дело, за обезпечаване на което е вписана възбрана, за да бъде изплатено това задължение изцяло с част от цената по изповядваната сделка. Но бихме задали и въпроса: „А какво би станало, ако длъжникът има два недвижими имота и се разпореди с единия от тях, след като съдебният изпълнител вдигне „поради несъразмерност на обезпечителните мерки“ наложената върху този имот възбрана, и после същият длъжник се позове на несеквестируемост на останалия му единствен имот?“.
2. Когато обезпечителната мярка едновременно съставлява изпълнителен способ. Несъразмерност при запор на банкови сметки.
а) Без да се впускаме в анализ на поддържаното в част от доктрината и съдебната практика разграничение между „обезпечителни“ и „изпълнителни“ запори и възбрани, ще отбележим, че е напълно възможна хипотеза на несъразмерност при налагането на запор върху вземания на длъжника и най-вече върху негови вземания по договори за банкови сметки. Без значение дали запорът е наложен въз основа на издадена от съд обезпечителна заповед или е за изпълнение на парично задължение по изпълнително дело – и в двата случая има опасност длъжникът да бъде лишен от достъп до свои суми, неколкократно надхвърлящи размера на задължението му. Например – за обезпечение на иск, съдът е допуснал обезпечителна мярка запор върху банкови сметки на ответника в 29 броя банки. Естествено, до размера на исковата претенция, която, да речем е 100 000 лв. Ответникът се оказва титуляр на банкови сметки в четири банки, във всяка от които по сметките му има по 100 000 лв. наличност. С налагане на запори в тези 4 банки, той бива лишен от възможността да оперира с 400 000 лв.
б) Естествено е, че когато запорите са наложени за събиране на парично задължение по изпълнително дело, в случай като горния съдебният изпълнител ще вдигне „излишните“ запори, а евентуално постъпилите в повече суми, ще възстанови на длъжника. Ако доскоро го е правил едва след влизане в сила на акта за приключване на производството, то занапред ще бърза да го стори под страх от отговорност за допусната „несъразмерност“. Следва да се има предвид, че поради разпоредбата на чл.62, ал.2 от Закона за кредитните институции („банкова тайна“) съд. изпълнител не би могъл предварително да съобрази адекватността на броя наложени запори на размера на събираното вземане.
в) Не стои така обаче въпросът при привеждане в изпълнение на обезпечителна заповед. При действието на предходната нормативна уредба преобладаваше становището, вкл. и сред съдебните състави, че не е „дискреция“ на съдебния изпълнител да вдига постановени от съда обезпечителни мерки преди самият съд да ги е отменил. При действието на новия чл.442а, ал.2 от ГПК, считаме, че по искане на длъжника по обезпечението и съобразно отговорите по чл.508 ГПК от третите задължени лица, съдебният изпълнител вече ще може да вдигне частично наложените запори, надхвърлящи размера на обезпечения материален интерес.
3. Новият чл. 507а. (ДВ, бр. 86 от 2017 г.).
Така, както е редактирана, тази „новела“ не казва нищо ново. Озаглавена „Запор на банковА сметкА“, тя априори изключва обсъжданата в предходния пункт хипотеза на множество запори. Според ал.1 на чл.507а „Запор на банкова сметка на длъжника се налага до размера на дълга по изпълнителното дело.“ Винаги е било така и преди приемането на чл.507а – срв. образците на запорни съобщения, приложения № 23, 24 и 25 по чл.3 от Наредба № 7 от 22.02.2008 г. за утвърждаване на образците на книжа, свързани с връчването по Гражданския процесуален кодекс (изд. от Министерството на правосъдието, Обн. ДВ. бр.22 от 28.02. 2008 г., изм. ДВ. бр.53 от 11.07.2009 г.). Близо 10 години нито обществеността, още по-малко законодателят разбраха, че проблемът с т.нар. „блокиране на цялата наличност“ по банковата сметка е технически въпрос на някои от третите задължени лица – банки. Информационните електронни системи на някои банки при постъпване на запорно съобщение блокираха цялата банкова сметка, независимо че наличността по нея надхвърляше понякога в пъти размера, до който запорът беше наложен. След превеждане на дължимите суми по реда на чл.508 ГПК част от банките продължаваха да държат сметката блокирана, докато не получат изрично съобщение за вдигане на запора от съдебния изпълнител. Да се надяваме, че новият чл.507а ще ги стимулира към отстраняване на това техническо несъответствие.
8
Коментирайте
Are you Looking for San Diego Gas Login then check here San Diego Gas Login Official portal. You can also know more about how to reset San Diego Gas Login password and many more.
San Diego Gas Login
Are you Looking for Ferrel Gas Login then check here Ferrel Gas Login Official portal. You can also know more about how to reset Ferrel Gas Login password and many more.
Ferrel Gas Login. Ferrel Gas Login Tips
„След превеждане на дължимите суми по реда на чл.508 ГПК част от банките продължаваха да държат сметката блокирана, докато не получат изрично съобщение за вдигане на запора от съдебния изпълнител. Да се надяваме, че новият чл.507а ще ги стимулира към отстраняване на това техническо несъответствие.“
– Какво „техническо несъответствие“?!?!
Това си е абсолютно противозаконно действие на НЕ-българските банки ведно с НЕ-българите ЧСИ. Престъпна комбина! Гарван гарвану око да извади, а бг-съд – да го постанови… Сетете се за любимата фраза на Петко Бочаров – „Да, ама не!“
Ако длъжникът се е възползвал от правото си по чл.443 и е сезирал ЧСИ с промените и новия чл.442а, но въпреки това ЧСИ не е вдигнал възбаните на няколко на брой недвижими имота и е останала очевадна свръхобезпеченост, какво може да направи по-татам длъжника?
Изчислява си „на око“ вредите от въпросната свръхобезпеченост и преценява дали да предяви иск против ЧСИ за обезщетение.
Не сте прочели публикацийката май.
Welcome to the Giant Eagle Customer Satisfaction Survey. We value your candid feedback and appreciate you taking the time to complete our survey.
Visit My Post: Gianteaglelistens
Take CVSHealthSurvey and get a chance to Win cvs pharmacy $1,000 monthly sweepstakes.
Visit My Post: CVSHealthSurvey