Право на отговор на ИК „Лозенец“
Какво каза проф. Дончо Хрусанов
В коментар за „Лекс“ проф. Дончо Хрусанов изрази позицията си за сигналите на Инициативния комитет „Лозенец“ до Инспектората към ВСС и прокуратурата с искане за проверка на съдията от Административен съд София-град, която се произнесе по казуса с „Артекс“ и искането за спиране на строежа на небостъргача „Златен век“. Освен че отмени заповедта на шефа на ДНСК за спиране на строителството, съдът прие, че разрешението за строеж на сградата е валидно до 2028 г.
Проф. Дончо Хрусанов поставя два акцента (виж коментара тук). Първият е по отношение на твърдението на ИК „Лозенец“, че съдията е разгледал въпроса за валидността на разрешението за строеж за „Златен век“, а то не било предмет на заповедта на ДНСК.
В обжалваната заповед на ДНСК в два абзаца се разглежда въпросът за действието на разрешението за строеж и след като даден въпрос фигурира в мотивите по издаването на акта, първоинстанционният съд е длъжен да разгледа дали има причинно-следствена връзка между изложените мотиви и съдържанието на акта, категоричен е проф. Хрусанов като добавя, че това е така, защото именно мотивите са основание за издадения акт. А който е недоволен от първоинстанционното съдебно решение има право да го обжалва и само втората инстанция – Върховният административен съд, може да се произнесе по неговата законосъобразност.
Вторият акцент в коментара на проф. Хрусанов е за недопустимото въздействие върху съда чрез подаването на сигнали по висящо дело. Проф. Хрусанов е категоричен, че никой не би следвало да се намесва в дейността на административния орган при издаването на административен акт. А ИК „Лозенец“ прави точно това като иска чрез прокуратурата да накара ДНСК да издаде акт с определено съдържание, споделя проф. Хрусанов. Той добавя, че инициативният комитет настоява да се издаде нов акт, който да се позове само на срока на действие на разрешението за строеж. И то при положение, че ДНСК в мотивите на акта си е обсъждала въпроса за действителността на разрешението за строеж. Т.е. ДНСК има формирано правно становище.
„Изводът е, че има все по-малко уважение към правото и все повече насочване към правото на тълпата. Удовлетворяват се исканията на този, който най-много вика и блокира улици. Ако съдиите и останалите юристи не се защитим, скоро ще има значение само правото на тълпата“. Коментарът е на наш читател по повод становището на проф. Хрусанов, който събра и най-голямо одобрение.
По повод коментара на проф. Дончо Хрусанов, Никола Вапцаров от ИК „Лозенец“ изпрати право на отговор, което „Лекс“ публикува.
Следва да се отбележи, че проф. Хрусанов, съвместно с проф. Димитър Костов, изразиха правно становище по казуса със спирането на строителство на небостъргача „Златен век“, което бе предоставено по делото в АССГ (виж становището на двамата доайени на административното право у нас тук).
На 22.08.2019 г. в медиите се появи статия от проф.д-р Дончо Хрусанов озаглавена „За сигналите до ИВСС и до прокуратурата за „Златен век“, в която той прави няколко неточни твърдения, с които ние от Инициативен Комитет „Лозенец“ не може да се примирим и да приемем.
Правото е гръбнака на човешката цивилизация. На неговата основа съществуват всички социални системи. Но там където правото е нерешително, там няма право (Ubi ius incertum, ibi ius nullum). Действията на ИК „Лозенец“ не само са законни, но са продиктувани от стремежа да бъде изяснен изключително важен правен казус. Така както проф. Хрусанов е бил поканен от Артекс да изрази становище по казуса „Златен век“, така и нашите юристи дават становища. За всеки специалист по материята е повече от очевидно, че Златен век е с изтекло разрешение за строеж. Единствената причина Артекс да настояват да бъде продължено изтеклото им разрешително е, че с Общия устройствен план на София строителството се ограничава до 28 м височина. Т.е. ако трябва да се съобразят с новите височини, няма да имат такава печалба. Но трябва ли ние, гражданите на София да плащаме защото една фирма не си е направила сметката?
В статията си проф. Хрусанов намеква, че след като с проф. Костов, са дали изложение по правната страна на въпроса, значи темата е изчерпана и даже изразява смущение като юрист от действията на ИК „Лозенец“.
Правото дава възможност на един физически, властово и финансово по-слаб опонент да отстоява правата си, независимо от това КОЙ е срещу него. Това е концепцията за „равенството пред закона“.
Именно заради това законодателят създава институции, чрез които ако не да гарантира, то поне да създаде илюзията за справедливост в обществото.
Два такива института, до които гражданите имат конституционното право да се обръщат са: Прокуратурата, когато техни права са били накърнени, претърпели са увреждане или са забелязали нарушение на закона; Инспекторатът на ВСС – създаден да гарантира почтенността на съдиите, не да контролира решенията им.
Всеки гражданин има право да пуска сигнали до тези институции и те са длъжни да ги разгледат. Вие като професор би трябвало да го знаете и не би трябвало да Ви смущава. По-скоро аз като юрист съм смутен, че вие като юрист сте смутен. Но да се прави внушение, че сезирането на тези институции предствлява по какъвто и да е било начин нещо нередно, е некоректно към читателите. И не бива един професор по право да се опитва да представи едно гражданско движение в такава светлина.
Това, че проф. Хрусанов има определена правна теза, не означава, че тя е закон. И това, че ние не сме съгласни с нея не е провокирано от емоция, а от задълбочен правен анализ.
Кой е повече в състояние да манипулира съдебната система с мнението и действията си, ние гражданите, които със зъби и нокти се борим за законността или Вие, професор по административно правни науки? Ние се борим за квартала си, да бъде спазен ОУП на София и законите на България. Вие за какво се борите професоре?
Робството е било легален юридически институт, както и принудителното отнемане на земя, смъртната присъда, кастрацията на хомосексуалистите, убийството с камъни за изневяра и др. Но винаги когато в света са се раждали такива законни институти са се намирали „емоционални“ хора, които да застанат срещу тях, дори с риск да нарушат закона или да си загубят живота. Като Спартак, Васил Левски, Христо Ботев, Георги Бенковски, Гоце Делчев, Стефан Караджа, Ганди, Нелсън Мандела, Роза Паркс и още много герои, които са осъзнавали, че не сградата на съда и пожълтелите листа, на които са написани законите имат власт над човека, а духът който ги изпълва – духът на справедливостта.
ИК Лозенец разполага с правно становище, което оборва тезите на Артекс и професорите Хрусанов и Костов. Въпрос на морал и на правото е гражданите да настояват институциите да си вършат работата. Не ни трогва мнението на професори и оправданията на ДНСК. Материалният закон е нарушен, ОУП на София е нарушен, административните задължения на ДНСК също. И докато продължават закононарушенията, ние няма да спрем нашето дело.
Коментарът на проф. Дончо Хрусанов
Правното становище на проф. Хрусанов и проф. Димитър Костов по казуса със спирането на „Златен век“
6
Коментирайте
Пак ще кажа: Добре го е казал професорът. Изводът е, че има все по-малко уважение към правото и все повече насочване към правото на тълпата. Удовлетворяват се исканията на този, който най-много вика и блокира улици. Ако съдиите и останалите юристи не се защитим, скоро ще има значение само правото на тълпата.
Напълно съм съгласен, но с едно важно уточнение. Когато властта или мафията (или най-лошо, когато са 2 в 1) започне да извращава и злоупотребява с правото с единствена цел да задоволи своите собствени интереси, тогава тълпата е необходимия коректив. Нали помните протестите срещу назначаването на Делян Пеевски за шеф на ДАНС?
Инициативният комитет е в пълното си право. Още повече той брани интересите на хората. А решението на съда- пълно разочарование.
Статията от проф.д-р Дончо Хрусанов бе абсолютно заинтригуваща и отговаряща на реалността.
Недопустимо е да се подават сигнали по висящо дело.
Върховенството на закона спира там, където започва върховенството на справедливостта. Последната е най-висшата ценност. Ако законите обслужват една шайка, а вредят на обществения интерес, то обществото е в пълното си право да отстоява справедливостта. Независимо какво казва буквата на закона.