Столичната община е осъдена да плати 35 000 лева на ученик, пострадал от срутен паметник
Съоръжението от 1968 г. се рушало от години, но не е било обезопасено преди инцидента
Столичната община е осъдена да плати обезщетение от 35 000 лева на ученик, който пострада тежко преди 6 години при срутването на паметник в кв. „Дружба“.
Това е решил състав на Софийския градски съд (СГС) с председател Галя Вълкова по заведения от младежа иск за вреди по Закона за задълженията и договорите, научи „Лекс“. Инцидентът се случи през юни 2013 г. Бетонната скулптура с каменни изображения на майка, баща и дете е била монтирана през далечната 1968 г. в района на 36-а детска градина „Пеперуда“. От години обаче паметникът се рушал, но общината не е вземала никакви мерки за ограждането и обезопасяването му.
В деня на инцидента момчето играело в района и се покатерило върху скулптурата, за да бере джанки, при което последвало срутване, а отломките го затиснали и счупили на няколко места и двата му крака. Едва след случилото се, мястото е било заградено, а в края на 2013 г. паметникът беше демонтиран.
Пострадалият е предявил солидарен иск за 150 000 лева срещу общината, Министерството на културата и Националния институт за недвижимо културно наследство. Съдът обаче е преценил, че министерството и института не са имали отговорност и задължения, свързани с паметника, тъй като той не е имал статут на културна ценност, а за него е установено единствено, че е бил от значение за историята на съвременното българско изобразително изкуство и е трябвало да бъдат съхранен и реставриран.
Общината е осъдена да плати обезщетението, тъй като паметникът е изграден на общински терен и строежът е бил възложен именно от нея, макар изпълнителят да е неизвестен, а по делото липсват данни и за собствеността на строежа.
„Собствеността обаче е без значение в конкретния спор, доколкото основанието на иска се свързва с противоправно бездействие“, се казва в решението на съда. Съдия Вълкова пише още, че столичният кмет е бил длъжен да издаде и заповед за премахване на строежа, след като е било ясно, че е опасен, негоден и застрашен от самосрутване. Съдът е обсъдил и необходимостта от издаване на предписание, но е стигнал до извод, че то не е било своевременно предприето.
„Установява се, че този паметник се е рушал през годините. Тази информация, по вече изложените съображения, е следвало да бъде известна на Столична община, доколкото съоръжението е разположено върху общински терен. Не на последно място, издаването на предписание не може да се счете за достатъчно, тъй като наред със същото са необходими и незабавни действия по предотвратяване на достъп до опасното съоръжение“, пише съдът.
Според съдия Вълкова справедливото обезщетение за момчето би било 70 000 лева, тъй като експертите са установили, че то се е възстановило от травмите, макар повече от година да не е ходило на училище, а преживяното не е довело до стресово състояние.
За да намали наполовина обезщетението обаче, съдът е преценил, че е налице и съпричиняване, тъй като момчето се е покатерило върху паметника и това е имало пряко отношение към последвалото срутване.
„В случая е от значение наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, а не и на вина. Затова, когато малолетно дете или невменяемо лице допринесе за настъпване на резултата, съобразно с обстоятелствата на случая следва да се приложат разпоредбите на чл. 51, ал. 2 ЗЗД независимо от това, че такова лице не може да действа виновно. Макар да е липсвало ограда или знак, сочещ опасността на съоръжението, същото не е било предвидено за игра, катерене, сядане. Намирайки се върху съоръжението ищецът е допринесъл за увеличаване на неговата нестабилност и последващото срутване на металните блокове. По изложените съображения съдът намира, че с поведението си пострадалият е съпричинил 50% вредоносния резултат, избирайки да се покатери върху паметника“, пише в заключение съдът.
Решението не е окончателно и може да бъде обжалвано пред Софийския апелативен съд.
4
Коментирайте
Подобни естетически боклуци, които заливаха градската среда, слава богу, в масовия случай бяха премахнати. Оказва се, че освен грозни някои от тях са били и опасни. Жалко за момчето. А че има съпричиняване е безспорен факт
Малко им е. Рушащ се паметник на място, където има деца и тия да не си мръднат пръста.
Сигурно, защото там не са децата на общинарите.
До г-н/г-жа Градски боклуци, моите почитания, щом разбирате от пластично изкуство и можете да давате оценка кое какво е.
Иначе в цялата страна има паметници и то не само от един период, едни без, други с огромно историческо, културно и художествено значение, които споделят тъжната съдба на държавното безхаберие и обществено безразличие. А потърпевши сме именно ние, които едновременно ги заклеймяваме по идеологически или естетически съображения (всички те строго индивидуални), едновременно се оплакваме как българските дух и култура загиват, младите не са научени да ценят нищо преди тях… Ние сме общество-парадокс.