Галина Тонева от ВКС: За да има ефективно разследване срещу главния прокурор, трябва промяна в Конституцията
Магистрати са притеснени от създаването на имунитет на тримата големи и от дискриминационни текстове в проекта за промени в НПК
При сегашната конституционна уредба не може да се осъществи ефективно независимо разследване срещу главния прокурор. Затова или трябва да се промени Конституцията, или най-малкото да се отправи искане до Конституционния съд за тълкуване на разпоредбите, отнасящи се до правомощията на обвинител №1.
Това е становището на Върховния касационен съд, изложено днес от съдия Галина Тонева на второто заседание на междуведомствената работа група по изготвянето на механизъм за контрол над тримата големи в съдебната система – председателите на ВКС и ВАС и главния прокурор.
Съдия Тонева обясни, че по принцип ВКС изразява цялостно несъгласие с предложенията за промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), а чрез преходните му разпоредби и в Закона за съдебната власт. Те предвиждат ред, по който да се разследват тримата големи за умишлено престъпление от общ характер. Според първоначалната идея разследването срещу тях ще започва по предложение на министъра на правосъдието или трима членове на съответната колегия, а разрешението ще се дава от Пленума на ВСС с поне 17 гласа „за“. Самото разследване ще се провежда от Специализираната прокуратура или от Софийската градска прокуратура, в зависимост от престъплението. (Повече за проекта виж тук – б.а.)
Според Галина Тонева така предложените изменения не решават нито един от въпросите, които са поставени в решението на Европейския съд по правата на човека по делото „Колеви срещу България“.
„Там се казва, че има системна неефективност на разследването срещу главния прокурор. Това не е наша приумица, залегнало е и в становището на Венецианската комисия, според което има имунитет от наказателно преследване именно спрямо него. Прокуратурата има изключителна компетентност да внася обвинителен акт в съда. Главният прокурор и неговите заместници имат правомощие да отменят всяко постановление, а той има възможност да влияе върху членовете на Прокурорската колегия и на тези от Пленума, които са пряко професионално свързани с дейността на прокуратурата. С предлаганите промени по същество в още по-голяма степен се осигурява недосегаемост на главния прокурор. Нас не ни интересува в момента как се казва главният прокурор, председателят на ВКС или председателят на ВАС. Ние трябва да решим сериозен системен проблем, констатиран от международните институции“, каза още Тонева.
И още: „Тезата, че трябва да има еднакъв подход при разглеждане на този проблем по отношение и на тримата, е концептуално сгрешена. Няма никаква законова, теоретична, нито практическа причина към настоящия момент да не се осъществява наказателно преследване срещу председателите на върховните съдилища – по общите правила на НПК това е абсолютно възможно. Вярно е, че теоретично е възможно и по отношение на главния прокурор. Но фактическото положение от нормативна и институционална уредба, която съществува, превръща главния прокурор в централна фигура на институцията – конституционно регламентирано е, че той осъществява целият контрол на наказателното производство. И именно в тази връзка има становища на Венецианската комисия“.
Галина Тонева обясни, че ВКС е притеснен от факта, че се въвежда усложнена процедура за започване на наказателно преследване на тримата големи като се иска разрешение от ВСС. Тя добави, че това на практика обслужва положението за недосегаемост на обвинител №1 и не засилва автономията на прокурора, който ще води разследването.
По думите на Галина Тонева предложените разпоредби всъщност „ни връщат в години“, когато имаше спорове дали магистратите трябва да имат имунитет. „Ние съзираме създаване на имунитет само на тримата големи, докато всички останали магистрати имат само функционален имунитет. Даването на разрешение с такова голямо мнозинство е в състояние да минира започването на каквото и да е наказателно разследване. А предоставянето на правомощие на трима членове на съответната колегия да искат започване на разследване, означава засилване на влиянието върху тях от съответния голям, за който трябва да бъде направено искането“, каза още Тонева.
По думите ѝ предвиденият съдебен контрол върху постановленията за спиране и прекратяване на делата, изключване от участие на съдебни заседатели в съставите, особените правила във връзка с възобновяване на делата и др., всъщност са неоправдано дискриминационни по отношение на тримата големи, а това е нарушение на Конституцията и на принципа на равенство на гражданите пред закона.
Разликите в предвидения ред за председателите на ВКС и ВАС и за главния прокурор от този за останалите граждани, включително и магистрати, носи белези и на извънредна процедура, каза още Галина Тонева.
Затова ВКС предлага следното решение на проблема – да се поиска промяна в чл. 126, ал. 2 и чл. 127 от Конституцията, в които са регламентирани правомощията на главния прокурор и на прокуратурата. Ако не се постигне съгласие за това, то поне да се иска тълкуване на чл. 126, ал. 2 от основния закон, според който обвинител №1 осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори.
Изложението ѝ предизвика спорове дали и доколко действащият в момента режим е достатъчен, за да ангажира отговорност на тримата големи.
Министърът на правосъдието Данаил Кирилов, който и днес председателстваше заседанието, обясни, че е следвал мерките така, както са приети в пътната карта преди около две години. „Тотално ли да разжалваме главния прокурор – да не е член по право, да го извеждаме на линч и други такива процедури, да напишем в конституцията кой адвокат да повдига обвинение на главния прокурор. Това са отвлечени, абстрактни неща. Ако имахме възможност за такъв полет на мисълта и да предложим конституционни промени, щяхме да го направим. Във вашето становище не пише, че предлагате промени в Конституцията. Ако заключим, че нищо не може да се направи, че трябват изменения в основния закон, тогава да, връщаме се 10 години назад и казваме, че имаме уредба за това и нямаме проблем. Ако мислите така, да пишем още едно писмо до Съвета на Европа, като кажем, че нямаме проблем. Министерският съвет да ми възложи мандат на всички следващи форуми да обяснявам това и респективно, че препоръките в „Колеви срещу България“ са необосновани“, каза Кирилов.
После направи сравнение с правомощията на председателя на ВКС – че той свиква и ръководи заседанията на общото събрание на колегиите и на пленума на съда и че председателства съдебни състави в определените със закон случаи и може да председателства съдебни състави от всички отделения.
„Йерархията в системата на прокуратурата е такава – на върха ѝ стои един човек, който упражнява контрол на всички, а тя е единствената, която е оторизирана да повдига обвинение. Председателят на ВКС не е едноличен орган, както е главният прокурор. Председателят на ВКС може да председателства общото събрание, но решенията не се взимат еднолично от него, а от самото събрание. Главният прокурор и председателят на ВКС нямат еднакви функции. Напротив, диаметрално различни са. Нито един председател на съд няма еднолична роля, той не може да отмени акт на друг съдия“, обясни Тонева.
След изказването ѝ, правосъдният министър постави въпроса за случайното разпределение на делата, което по думите му, се извършвало от председателя на ВКС.
Макар Кирилов да не го каза в прав текст, репликата му бе възприета от присъстващите като намек, че шефът на върховния съд може да манипулира системата. В залата се чуха възгласи, че става дума за софтуер, който е централизиран и се намира в сградата на ВСС. Галина Тонева го покани да отиде във ВКС и да види как се разпределят дела и че на финала стои подпис на администратор, а не на председателя на върховния съд.
В крайна сметка правосъдният министър каза, че дали ще се тръгне към промяна на Конституцията зависи от Народното събрание, а не от него и даде да се разбере, че той не подкрепя тази идея.
Калин Калпакчиев на свой ред заяви, че предлаганият нов текст чл. 384б, ал.1 от НПК, според който досъдебното производство срещу тримата големи започва след разрешение от ВСС, е противоконституционен, защото създава своеобразен имунитет. Припомни, че преди повече от 10 години за кратко ВСС е имал правомощие да дава разрешение за задържане на магистрати. Но по този въпрос има и решение на Конституционния съд. По думите на Калпакчиев, въпросната разпоредба няма да издържи контрол по конституционносъобразност.
Иначе по съществото на предлаганите промени членовете на ВСС Даниела Машева, Пламена Цветанова и Атанаска Дишева заявиха, че е по-удачно съветът да дава разрешение за повдигане на обвинение, а не за започване на разследване, защото много често досъдебното производство започва с първите действия.
Пламена Цветанова постави и друг въпрос – според нея е пресилено министърът на правосъдието да иска разрешение за старт на досъдебното производство, защото това може да се приеме като намеса в независимата съдебна система.
Данаил Кирилов заяви, че подкрепя и двете идеи. Сподели, че при срещата си с евроекспертите миналата седмица им е казал, че министърът няма място в тази процедура.
„За да няма съмнения и интерпретации, смятайте, че тук по никакъв начин не участва министърът на правосъдието. А при повдигане на обвинения той няма никаква работа“, каза още Кирилов.
Атанаска Дишева, която по принцип подкрепи становището, изразено от Галина Тонева, даде друга идея – наред с тримата членове на съответната колегия, и прокурорът, който води разследването да може да иска разрешение от ВСС за повдигане на обвинение.
Какво и дали нещо ще се възприеме, ще стане ясно на следващото заседание на междуведомствената група.
8
Коментирайте
Излиза, че може колегията да даде разрешение, а наблюдаващия прокурор да откаже, така ли? Ако е така, каква е ролята на наблюдаващия прокурор?
Не зная точно как, но нещата за в бъдеще трябва да се променят тотално. Цацаров в момента е недосегаем.
Поздравления за съдия Тонева. Точно това е начинът.
В момента наистина аъществува системна неефективност на разследването срещу главния прокурор.
И срещу подлогите му в съдилищата. И чадърите над политиците.
Мара втасалите, уредихме си нормативната уредба, та сега ще си променяме и Конституцията.
Дани, не се ядосвай, още 4 месеца остават 🙂
Интересно ако главният прокурор престане да е недосегаем в бъдеще, дали интересът към тази позиция няма рязко да спадне – и откъм кандидати, и откъм тези пред- и задкулисни играчи, които реално ги определят?