Генералният адвокат Мачей Шпунар:
„Фейсбук“ може да бъде задължена да търси всички клеветнически коментари на един потребител
„Фейсбук“ може да бъде задължена да търси и да идентифицира всички коментари, идентични и подобни на клеветнически пост в социалната мрежа, чиято незаконност е била установена, доколкото произлизат от същия ползвател. Това заявява генералният адвокат Мачей Шпунар в становище по дело на бивша австрийска депутатка.
То е по повод на дело на Eva Glawischnig-Piesczek, която беше шеф на „Зелените“ в австрийския парламент. Тя е сезирала съдилищата в родината си с искане „Фейсбук“ да бъде задължена да преустанови публикуването на клеветнически коментар.
Всъщност потребител на социалната мрежа споделя на личната си страница статия на австрийското онлайн новинарско списание oe24.at, озаглавена „Зелените: за запазването на минимален доход за бежанците“. Вследствие на тази публикация във „Фейсбук“ е генерирано умалено изображение на сайта със заглавието и кратко резюме на статията, както и снимка на Glawischnig-Piesczek. Потребителят придружава статията с унизителен коментар по неин адрес. Това съдържание е било достъпно за всеки ползвател на Фейсбук.
Тъй като от компанията не премахват коментара по нейно искане, Glawischnig-Piesczek подава молба до съда, той да задължи „Фейсбук“ да преустанови публикуването и разпространението на нейни снимки, когато в придружаващия текст се разпространяват идентични или „подобни по смисъл“ твърдения.
Първоинстанционният съд постановява исканото определение и „Фейсбук“ блокира достъпа до първоначално публикуваното съдържание в Австрия. Случаят стига до австрийския Върховен съд. От него се иска да се произнесе дали съдебното разпореждане за преустановяване на нарушение може да се разшири по отношение на същите или подобни по смисъл изявления в целия свят, за които „Фейсбук“ не знае.
Тогава той отправя преюдициално запитване до Съда на ЕС за тълкуване в този контекст на Директива 2000/31/ЕО от 8 юни 2000 г. за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар.
Тя предвижда, че доставчик на хостинг услуги (и следователно оператор на платформа на социална мрежа, какъвто е „Фейсбук“) по принцип не носи отговорност за информацията, съхранявана от трети лица на сървърите му, когато не е знаел за незаконния ѝ характер. Все пак, ако е уведомен за неправомерния ѝ характер, той е длъжен да я премахне или да блокира достъпа до нея. Освен това, директивата предвижда, че на доставчик на хостинг услуги не може да бъде наложено общо задължение за контрол над информацията, която съхранява или общо задължение да търси активно факти и обстоятелства за незаконна дейност.
В заключението си по случая генералният адвокат заявява, че директивата допуска доставчик на хостинг услуги, който поддържа платформа на социална мрежа, да бъде задължен със съдебно разпореждане да търси и да идентифицира информацията, която е идентична на тази, която издалата това съдебно разпореждане юрисдикция е квалифицирала като незаконна, сред цялата разпространявана от ползвателите на тази платформа информация.
Според Шпунар този подход позволява да се осигури справедливо равновесие между защитата на личния живот и на правата на личността и правото на стопанска инициатива и на свободата на изразяване на мнение и за разпространение на информация. „От една страна той не изисква сложни технически средства, които могат да представляват извънредна тежест. От друга страна предвид лесното възпроизвеждане на информацията в интернет среда, той е необходим за гарантиране на ефективната защита на личния живот и на правата на личността“, обяснява генералният адвокат.
И специално подчертава, че със съдебно разпореждане доставчикът може да бъде задължен да търси и да идентифицира коментари, подобни на квалифицираните като незаконни, но само сред тези, разпространявани от потребителя, който е публикувал първата информация. „Юрисдикция, която се произнася по премахването на такава подобна информация трябва да гарантира, че последиците от разпореждането ѝ са ясни, точни и предвидими. При това тя трябва да претегли съответните основни права и да вземе предвид принципа на пропорционалност“, посочва Мачей Шпунар.
Според него „Фейсбук“ не може да бъде задължена да идентифицира подобна информация от всеки един ползвател на социалната мрежа, защото това не би осигурило справедливо равновесие между основните права. „От една страна търсенето и идентифицирането на такава информация би изисквало скъпи решения. От друга страна изпълнението на тези решения би довело до цензура, така че свободата на изразяване на мнение и на информация би могла системно да бъде ограничавана“, обяснява той в становището си.
6
Коментирайте
Проблемът е, че за следенето на коментари и съответно за изтриването на обидни или опасни, вече следи повече изкуствен интелект, отколкото хора. А роботът какво разбира от чувства и нюанси?
Въобще не ми дреме за коментарите във фейсбук. Притеснява ме, че същият този изкуствен интелект ми следи личните разговори в чата. Първоначално беше създаден да реагира на ключови думи, свързани с тероризъм, но сега реагира на думи, за които някой си е платил.
Това е социална мрежа и всеки има право да си пише каквото иска. Какви са тези глупости!
Свободата на изразяване на мнение трябва да има граници все пак.
Ако това се случи, ще им е много трудно да премахват всички обидни коментари и постове от БГ. Особено за милите ни политици.
Няма как да се въведе генерално задължение за търсене на клеветнически коментари, най-малкото защото тя може да е на различни езици. Една новина може да тръгне на английски, но след това да бъде преведена от потребители навсякъде по света и препубликувана. Така че становището на ГА е балансирано и разумно, вкл. от техническа гледна точка, не само от гл. точка на баланса на правата.