Правосъдният министър поиска редакция на годишния доклад на ВКС и определи ВСС като „гумен печат“

Lex News 30 май 2019, 12:23 1827 4

Снимка: БГНЕС

Министърът на правосъдието Данаил Кирилов призова Висшия съдебен съвет (ВСС) да не подкрепи части от годишния доклад за дейността на съдилищата или най-малкото те да бъдат редактирани.

„Ако смятате, че сте гумен печат и транзитно изпращате доклада в Народното събрание, направете го“, заяви Кирилов на днешното заседание на Пленума на съвета, на което се обсъждат годишните доклади за дейността на общите и административните съдилища, на прокуратурата, на самия ВСС и на инспектората към него, които до 31 май трябва да бъдат внесени в парламента.

Кирилов посочи, че не е съгласен с две части на доклада на съдилищата.

В първата е констатацията, че забраната на съдилищата да публикуват осъдителни присъди преди осъдените да са вкарани в затворите води до ограничаване само на публичността на процеса, а не на случаите на бягства или укриване от правосъдието. Този извод за промените в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) прави председателят на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов в годишния доклад.

Днес пред ВСС Панов обясни, че разпоредбите в НПК и в Закона за съдебната власт остават не само неясни, но са и неефективни. И посочи, че докато се стигне до публикуването на съдебния акт, подсъдими, адвокати и прокуратурата вече коментират крайното решение, което има своето отражение на публичността и прозрачността, защото съдът не може да изрази своето мнение чрез публикуването на акта си. Затова Панов заключи, че спирането на бягствата на осъдени, каквато беше целта на тази промяна, е минимално с подобни мерки, но е за сметка на прозрачността на правосъдието. Шефът на ВКС напомни, че в началото на миналата година ВСС поиска автентично тълкуване на спорните разпоредби от Народното събрание, но и до ден днешен такова няма.

Вторият момент от доклада, с който правосъдният министър не е съгласен, е констатацията за притеснителна за върховенството на правото тенденция за множество коментари и реакции на изпълнителната и законодателната власт след две негови тълкувателни решения, постановени през миналата година. „Множество примери могат да бъдат посочени, но няколко бяха фрапиращи заради използваните похвати и непрофесионалната, подвеждаща риторика“, пише в доклада.

Единият пример, който се дава документа, е с тълкувателното решение на трите колегии във ВКС по отношение на кръга от лица, които могат да претендират за обезщетение за неимуществени вреди, причинени при смърт на близък. Вторият е за тълкувателното решение на Гражданската колегия на ВКС, с което се прие, че прекратяването на наказателното производство е абсолютна процесуална пречка пред делото за конфискация на имуществото. След постановяването му парламентът спешно прие промени в закона в обратен смисъл.

Тези две части от доклада на съдилищата да не бъдат подкрепени или поне да бъдат редактирани, поиска Данаил Кирилов. По думите му там се съдържат твърдения, които са „дълбоко неоснователни“ и ако бъдат приети и представени в Народното събрание в този вид, ще бъдат предмет на противопоставяне и сериозен спор.

По отношение на промените в НПК, министърът на правосъдието, който доскоро беше председател на правната комисия в парламента, напомни, че Пленумът на ВКС ги е атакувал в Конституционния съд, който ги е обсъдил задълбочено и внимателно и е постановил, че разпоредбите не противоречат на основния закон.

„Този въпрос принципно е решен на ниво контрол по конституционосъобразност и не би следвало да се коментира в рамките на годишния доклад“, каза Кирилов. И напомни, че при дебатите по промените в НПК правната комисия е имала дълбокото убеждение, че ще подпомогне гарантирането на изпълнението на осъдителните присъди. Кирилов посочи и че след измененията случаите на отклонения на осъдени значително са намалели.

Що се отнася до констатациите по отношение на тълкувателната дейност на ВКС, Кирилов ги определи като пристрастни и необективни и заяви, че залагат на институционално противоречие между две независими и отделни власти. „Законодателят изцяло се е стремял да зачете тълкувателната дейност на върховните съдилища. 44-то Народно събрание е демонстрирало уважение и изчакване на тълкувателната дейност, за да бъде тя ориентир на законодателната дейност“, каза още Кирилов.

И добави, че парламентът никога не е оспорвал конституционните правомощия на съдебната власт, включително за уеднаквяване на съдебната практика.

По отношение на тълкувателното решение за обезщетенията при смърт на близък, Данаил Кирилов заяви, че волята на законодателя е била регулаторна и в резултат на необходимостта да се преуредят отношенията във връзка с постановеното тълкувателното решение.

А за тълкувателното решение за конфискацията правосъдният министър заяви, че с него е била потъпкана волята на законодателя. То е било контра на закона и на решение на Конституционния съд от 2012 г.

Данаил Кирилов каза, че с предприетите бързи изменения в закона целта е била да се утвърди волята на законодателя и да се съкрати „безвремието на прилагане на правния режим, в което време бяха прекратени три големи, значими и символни производства на КПКОНПИ“.

„В Народното събрание действително се утвърди убеждението, че ние спасяваме закона, неговия дух, логика и последици срещу един опит за конкретно и конюнктурно преодоляване на тези последици“, посочи Кирилов.

И каза, че от декември се въздържа да коментира темата, защото е на мнение, че всички прависти имат възможност да се запознаят с отменения закон и с тълкувателното дело, което е от 2016 г. „То е продължило повече от две години, за да завърши спешно и изненадващо точно преди Коледа. Затова законодателят беше принуден в хипотеза на аварийност да спасява закона“, заяви Кирилов.

И допълни: „Да се направят редакции, които да не поставят в противоборство две групи конституционно утвърдени органи в политическата система и да не нарушаваме добрите практики. Без да звучи като заплаха, това е по-мекият израз, който би бил в рамките на парламентарния дебат“.

Председателят на ВКС му напомни, че по отношение на НПК има решение на Висшия съдебен съвет за искане на автентично тълкуване по отношение на публикуването на окончателните съдебни актове.

Главният прокурор Сотир Цацаров също взе думата, но не по този спор, а по един принципен въпрос, по който отдавна се очакваше да започне дебат в Съдийската колегия.

Позовавайки се на данните в доклада на съдилищата по отношение на реформата на съдебната карта, Цацаров заяви, че въз основа на тях се стига до извод, който е известен и е валиден не само за съда, но и за прокуратурата, а именно – има изключително неравномерна натовареност на органите на съдебната власт.

Той напомни, че от миналата година Прокурорската колегия е започнала тази реформа като е закрила 11 районни прокуратури и е открила на тяхно място териториални отделения. Сега се обсъжда следващият етап от реорганизацията на структури на държавното обвинение.

„Без да се намесвам в работата на съдилищата, отправям призив към ръководството на ВКС и към Съдийската колегия за един разумен, умерен диалог по темата реформа на съдебна карта. Без никой да се намесва в правомощията и в законовата територия на колегиите. Да се дискутира необходими ли са промени в съдебната карта не само за прокурорите, защото у нашите магистрати е формирано много силно убеждение, че обект на реформа са само те. Другата система стои незасегната, а проблемите в съдилищата са същите като нашите“, заяви главният прокурор.

Той постави и темата за реформата на военното правораздаване като изтъкна, че има много варианти за решаване на въпроса с тяхната натовареност, като единият е да останат един съд и една прокуратура. Но най-важното е да започне дебат какво е необходимо, подчерта Цацаров и заяви, че членовете на Прокурорската колегия са готови за него.

„Да спрем само да констатираме проблемите. Двете системи, макар и независими една от друга, са свързани. Правораздаването е свързано. Дайте да опитаме да действаме заедно, престрелките не носят ефект“, заключи главният прокурор.

След него правосъдният министър отново постави темата за двете части от доклада на съдилищата, с които не е съгласен, като каза, че не бива само той, на първа линия, да защитава законодателя.

След въпрос на Атанаска Дишева, дебатът тръгна в малко по-различна посока – процедурната.

Данаил Кирилов се усъмни дали годишният доклад на съдилищата е бил разгледан и одобрен от Пленума на ВКС. Позовавайки се на два текста от ЗСВ, Лозан Панов му отговори, че Пленумът на ВКС е обсъдил и подкрепил доклада на самия съд, а по закон докладът за дейността на съдилищата се внася директно във ВСС.

Председателят на ВАС Георги Чолаков също каза, че докладът на ВАС се разглежда от Пленума на съда, а този за административните съдилища – директно в съвета.

След тези реплики, Кирилов отново постави въпроса за това дали трябва да бъде приет в цялост или да се редактират двете части. И пак призова ВСС да не го приема, защото явно председателят на ВКС няма намерение да прави редакции.

Цветинка Пашкунова разясни каква е процедурата по закон и отговори на част от възраженията му. „Докладът на ВКС инкорпорира доклада, приет от Пленума на ВКС и обобщен доклад на всички съдилища. В него има извадки и констатации на председателите на апелативните съдилища в частта, в която министърът на правосъдието има възражение. Когато има възражение по докладите, ние представяме протокола от заседанието си заедно с доклада на правната комисия в НС, където председателите на върховните съдилища и главният прокурор се изслушват. Там правомощие на правната комисия или на Народното събрание е да приеме или не приеме частично представения доклад“, обясни тя.

Председателят на ВАС Георги Чолаков напомни, че ВСС вече е процедирал точно по този начин – приема доклада, а когато има възражения по него, изпраща на Народното събрание и протокола от заседанието си. Той уточни, че съветът няма правомощия да редактира и да отхвърля годишните доклади.

„Един политик преди време нарече Народното събрание гумен печат. Ако смятате, че вие сте гумен печат и транзитно изпращате доклада в НС, направете го“, коментира Кирилов.

В крайна сметка със 17 гласа „за“ и нито един против кадровият орган прие доклада и заедно с протокола от заседанието ще го изпрати на парламента.