Държавата плаща 4500 евро за провалена реституция след 28 години дела
Реституция на овощна градина на практика приключи днес след неуспешните опити на предишния ѝ собственик да си я върне, започнали през 1991 г., държавата се споразумя да му плати обезщетение от 4500 евро. До споразумението се стига след като мъжът подава жалба до Европейския съд по правата на човека.
През 1991 г. Петко Дянков подава заявление до поземлената комисия в Априлци да му бъде върната градината от 1,6 дка., която през 50-те години на миналия век е взета от дядо му, за да бъде вкарана в местното ТКЗС. След две години тя възстановява собствеността му. Но той получава скица след цели 13 години – през 2006 г. Тогава му е издаден и нотариален акт, с който Дянков е признат за собственик на градината.
Претенции към имота обаче предявява трето лице – наследница на мъж, на когото градината била дадена „за лично ползване“ след колективизацията, като той бил изградил и селскостопанска постройка върху нея.
Тогава започват делата от Районния съд в Троян през Ловешкия окръжен съд до Върховния касационен съд, като казусът два пъти стига до третата инстанция. Първо Дянков е признат за собственик, после губи делото, тъй като окръжният съд приема, че имотът е придобит по давност от ползвалите го по време на социализма. Дянков обжалва и ВКС установява, че втората инстанция се е произнесла по непредявен иск.
Делото се връща в Ловеч, където съдът признава частично право на собственост на двамата спорещи за имота. Следва ново обжалване пред ВКС, тъй като всички са недоволни. И така казусът приключва с окончателно решение едва на 10 ноември 2011 г. – 20 години след като е започнало реституционното производство.
С него наследницата на ползвалия градината след колективизацията е призната за нейна собственичка.
„Разглежданото пред ЕСПЧ дело касае оплакване по чл. 1 от Протокол 1 на конвенцията поради продължителната правна несигурност у жалбоподателя, породена от невъзможността реституционната процедура да определи окончателно обхвата на неговите реституционни права, признати му с влязло в сила съдебно решение“, съобщиха днес от правителството.
И лаконично посочиха, че вземайки предвид практиката на съда в Страсбург по подобни случаи, българското правителство е решило да сключи приятелско споразумение с Дянков и да му плати предложената от европейския съд компенсация от 4500 евро за претърпени вреди и направени разходи и разноски и с това да сложи край на делото.
Правителството днес одобри и изплащането на 1 000 евро обезщетение след представяне на едностранна декларация по жалба пред съда в Страсбург.
Сумата е за мъж, който през май 2010 г. е обвинен за изнасилването на непълнолетно момиче и е задържан. Той остава в ареста 1 година, 11 месеца и 15 дни.
В съдебната фаза на производството и до постановяване на осъдителната присъда на 4 май 2012 г. съдът разглежда неколкократно мярката му за неотклонение. И ако първоначалното задържане е базирано на обосновано подозрение, че той е извършил престъплението, в което е обвинен, впоследствие, при разглеждането на всичките му искания да излезе на свобода, съдилищата не са обсъждали дали това подрозрение продължава да е налице. „В съответствие с разпоредбата на чл. 270, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс, в редакцията ѝ към момента на събитията, съдът не се произнася по въпроса дали продължава да съществува обосновано предположение за извършено престъпление от страна на жалбоподателя. Този въпрос обаче е разглеждан в практиката на ЕСПЧ като основна предпоставка за законосъобразността на задържането“, припомнят днес от правителството.
И подчертават, че през ноември 2017 г. влязоха в сила изменения в НПК, с които чл. 270, ал. 2 от НПК беше променен в съответствие с изискванията на конвенцията. „Фактите по делото на жалбоподателя обаче са се развили през 2010-2012 г., когато беше в сила проблемната разпоредба. Повдигнатите в жалбата проблеми са предмет на добре установената практика на ЕСПЧ по делата „Бонев срещу България“, „Стоян Димитров срещу България“, „ Рангелов срещу България“, „Николай Герджиков срещу България“, посочват от кабинета.
4
Коментирайте
Тия пари са нищожна сума за годините, през които човекът се е надявал на справедливо правораздаване.
В каква държава живеем! Човекът не може да си върне земята, която е наследство от дядо му.
До там ни докара колективизацията, плод на комунистическата идеология – пълен контрол върху обществото, пълна икономическа зависимост.
Дали 4500 евро е справедливо обезщетение за 28 години дела, не знам, но знам, че нищо не може да компенсира 45-те години заграбване на плодовете на труда на българските граждани, тяхната земя, наследство, права и честен живот!