Държавата се споразумя да плати 9700 евро на затворник след иск, провален от противоречива практика
Държавата се споразумя със затворник да му плати 9700 евро обезщетение, след като заради противоречива съдебна практика делото му за обезщетение за лошите условия зад решетките у нас е било прекратено. До споразумението се стигна, след като той е подал жалба в Европейския съд по правата на човека.
Случаят е на осъдения на 15 години лишаване от свобода Велизар Попов. Той изтърпява наказанието си в затвора в Пловдив от 2011 г. Мъжът се оплаква от това, че е бил в две изключително пренаселени спални помещения.
Затова той завежда иск, в който търси обезщетение за лошите условия, при които изтърпява наказанието си. Делото му е по новите разпоредби в Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) – чл. 284 – 286. С тях след пилотното решение от 2015 г. по делото „Нешков и други срещу България“ през 2017 г. беше създаден механизъм, по който лишените от свобода да търсят обезщетение за вредите, които са им причинени от администрацията на затворите и арестите, включително и за лошите условия там. Така тези дела, които в един момент бяха залели съда в Страсбург, вече не стигат до него, а се разглеждат по този вътрешноправен механизъм за обезщетяване на лишените от свобода в случай на нарушение на забраната за нечовешко и унизително отнасяне и за изтезание.
Скоро след измененията в ЗИНЗС Попов подава иск за лошите условия в затвора пред Административен съд – Пловдив. От комуникацията между държавата и съда в Страсбург става ясно, че АдмС-Пловдив е поставил на затворника въпроса срещу кого е насочен искът му и той е заявил, че е срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) в Министерството на правосъдието. Тогава съдът обявява иска на Велизар Попов за недопустим, тъй като счита, че ГДИН не е надлежен ответник по него и прекратява делото. Определението е потвърдено окончателно от Върховния административен съд на 28 декември 2017 г.
Така Попов подава жалба в съда в Страсбург. В комуникацията си с държавата по казуса му европейските съдии констатират, че след като през 2017 г. България е създала новия механизъм за отговорност на държавата за вреди, причинени от дейността на специализираните органи по изпълнение на наказанията, съдилищата в страната са се разделили на две по въпроса срещу кого трябва да бъдат подавани исковете.
Според административните съдилища в Пловдив и Варна, и Първо и Четвърто отделение на Върховния административен съд, надлежен ответник по тези искове са органите, които отговарят за изпълнението на наказанията: началниците на затвори, шефът на ГДИН, министърът на правосъдието.
Административните съдилища в Бургас, Хасково, Кюстендил, Пазарджик, Плевен, Силистра, Сливен и Стара Загора, както и съдиите от Трето отделение на ВАС твърдят, че ответник по тези искове трябва да е юридическото лице ГДИН.
„Действително в периода май 2017 г. – март 2018 г. практиката на административните съдилища беше разнопосочна“, признава днес правителството и решава да се споразумее с Попов. Но подчертава, че в момента практиката се е унифицирала и за надлежен ответник по исковете на затворниците се приема ГДИН. „Все пак искът на жалбоподателя не е бил разгледан и съответно той не е бил обезщетен, въпреки дългогодишното му пребиваване в условия на пренаселеност“, посочват от правителството и се съгласяват да платят на Велизар Попов компенсация от 9700 евро.
Като подчертават, че сумата е предложена от Европейския съд по правата на човека и включва неимуществени вреди, разходи и разноски.
6
Коментирайте
Това да го прочете Иванчева, че да знае кого как да съди. Всъщност, няма нужда да съди, ще се споразумее с правителството, хахаха…
Ако е същото правителство, в чийто мандат тя беше развявана като най-голямата корумпарка и обра пешкира, ще е голям майтап. Ако пък е друг кабинет – опозиционен на сегашния, пак ще е интересно.
Много дисциплиниращо за съдилищата и затворите решение.
Като вършат престъпления не мислят за последиците. Условията са еднакви за всички. До кога ние ще плащаме глобите, наложени от ЕС.
Докато не се намерят средства за създаване на нормални условия в затворите, всеки, пребивавал в тях може да съди държавата. Всичко е за сметка на обикновения данъкоплатец, но това е друга тема.
Това идва да ни напомни, че на реалното правосъдие не му пука за дребнотемие и недоспали съдии, които не могат да изтълкуват един закон еднакво с тези от съседния съд. И ще ни осъждат.