Новият декан на ЮФ на СУ „Св. Климент Охридски“:
Отваряме факултета за всеки юрист, който иска да повиши знанията и квалификацията си
Имаме добри идеи, имаме енергия и воля, твърди проф. Даниел Вълчев
Проф. Даниел Вълчев
Проф. Даниел Вълчев е роден на 10 август 1962 г.
Завършил е Юридическия факултет на СУ “Св. Климент Охридски”, където е преподавател от повече от 25 години, а преди няколко дни беше избран за негов декан.
Ръководител е на катедрата „Теория и история на държавата и правото” и на проекта „Юридически барометър“, който от години следи за качеството на законодателството.
Бил е депутат, вицепремиер и министър на образованието и науката.
Разговаряме с новия декан на ЮФ на СУ за състоянието на юридическото образование и за развитието на факултета през следващите 4 години.
Проф. Вълчев, на 8 април Общото събрание на Юридическия факултет (ЮФ) на Софийския университет (СУ) Ви избра за декан. Хилядите възпитаници на факултета, а и студентите, биха искали да знаят какво ще прави новият декан. Но тези от нас, които са го напуснали преди години, че и преди десетилетия, не знаят какво всъщност става там. Какво се случва в Юридическия факултет, проф. Вълчев?
Ползвам повода, за да благодаря на моите колеги от за доверието, което ми оказаха, избирайки ме за декан на ЮФ за следващите 4 години. Нека да добавя, че беше избран и впечатляващ Факултетен съвет, съчетаващ опита на хората от моето поколение и енергията и въображението на по-младите ни колеги. Имаме и добра основа с оглед на свършеното от предходния декан проф. Сашо Пенов, така че се очертават четири добри години за ЮФ.
За да мога смислено да отговоря на въпросите какво е положението с юридическото образование и какво предстои, ще си позволя да кажа нещо за външната среда.
Според мен има поне четири общи тенденции, които влияят и ще продължат да влияят върху развитието на Факултета. Първо, продължава масовизацията на висшето образование при намаляващ брой на завършващите средно образование. Ако през 2008 г. средно образование у нас са завършили малко под 70 000 деца, то в момента се очаква да завършат малко под 54 000. Това е огромна разлика. Трябва да прибавим и все по-лесния достъп до чуждестранни висши училища и практически безпрепятствения достъп до другите юридически факултети и до други интересни специалности. Всичко това прави подбора на мотивирани студенти с висок потенциал един от ключовите въпроси пред факултета. Наред с това трябва да си дадем сметка, че поради спорното качество на средното образование (за което и аз имам определена отговорност, въпреки усилията, които положих като министър), трябва да положим повече усилия за преодоляване на образователните дефицити, с които децата идват при нас (навици за учене, езикова и обща култура и т.н.) и които, особено през първите две години във факултета се чувстват сериозно.
Втората тенденция, която ми се струва важна, е свързана с развитието на информационните и телекомуникационните технологии. Фактът, че това развитие ще продължи и през следващите години не ни изненадва, но е повод да се замислим как то се отразява върху различни характеристики на висшето образование.
Според мен първият видим ефект е загубата на монопол върху знанието от страна на университетския преподавател. Децата не идват във Факултета, за да научат какво е правна норма. Когато преди 30 години бях студент, учехме по гражданско право обща част по учебника на проф. Таджер и имаше един син Сборник с граждански закони и аз до ден днешен помня на коя страница в този сборник се намира ЗЗД. Докато в момента, като напишете гражданскоправни норми, в интернет търсачките излизат над 20 000 резултата. Интернет е среда, в която не само има алтернативни авторитети, но има и множество откровено или частично (което понякога е по-лошо) неверни неща.
Вече всички говорят за fake news – фалшивите новини, но го има и т. нар. fake knowledge – фалшиво знание. В тази среда какво се случва с хартиения учебник и класическата лекция?
Според мен ролята на университетския преподавател в съвременния свят е много променена. Може би не всички го виждат, но той е все повече, човекът, който задава критериите на студентите за „вярно“ и „невярно“, за „относимо“ и „неотносимо“, за „спорно“ и „безспорно“. И ако ги въоръжи с тези критерии, те ще могат сами да плуват в морето от информация. А не да им кажеш – ето ви моя учебник, там е единствената и безусловна истина.
Много важна в този аспект е и интерактивната комуникация със студентите. Къде точно е границата между новите и класическите форми на комуникация, не е проста работа да се открие. Защото интерактивната комуникация трябва да има официален характер – това не е размяна на покани за бридж каре или за мач в събота. Освен това трябва да има определена степен на регулярност и на установимост. Всичкото това предстои. Мисля, че имаме достатъчно възможности от една страна да пренесем традицията с всичко положително, което тя носи, но без да си затваряме очите какво става в съвременния свят. Защото например това, че сме издали сборник в 200 екземпляра с доклади от конференция и си го четем помежду си, не решава въпроса с разпространението на научна литература.
Поставяте въпроса с разпространението или дори просто огласяването на научните постижения на колегите си, които сега като че ли остават известни в един затворен кръг.
Нека да го кажем направо, макар и с риск някой да се обиди – ЮФ на СУ няма с кого да се състезава в България. Ние се състезаваме с юридическите факултети на европейки и световни университети. Но ако искаме да сме успешни на това поле, не е достатъчно да повтаряме, че правните системи са много затворени и едва ли не няма съизмеримост в изследванията. Да припомня нещо, свързано с колегите от групата по Римско право (което съзнавам, че не е най-представителният пример). Те, начело с проф. Малина Новкиришка, издават електронното списание Ius romanum, което е реферирано в различни бази данни и се чете в цяла Европа, а и отвъд. Не мисля, че фундаменталните проблеми в отрасловите правни науки са чак толкова различни в България, във Франция и в Германия, предвид на общата логика в континенталните правни системи. Смелото стъпване на полето на конкуренцията в дигитална среда ще даде възможност още по-ясно да се направи разликата.
Следващо нещо, което ми се вижда много важно е увеличаващата се необходимост от продължаващо обучение за юристите.
Във факултета? В България сме свикнали, че веднъж завършил, юристът, освен ако не развива някаква научна дейност, повече не се връща в университета, а търси други начини да поддържа и повишава знанията си.
Така е, но нека да погледнем реалността. По данни на ЕК до 2030 г. при ЕС на 28 държави се очаква да има около 14 млн. повече възрастно население и 9 млн. по-малко млади хора. Това на практика означава, че продължителността на работния живот на един човек ще се увеличи. Това пък, съчетано с факта, че в България средно годишно се променят 130 закона и 800 подзаконови нормативни актове означава, че само в срока на пребиваване на един студент в ЮФ ще има около 9000 промени в законодателството. В рамките на 10 години от неговия живот те ще са около 90 000.
Това повдига въпроса за ролята на ЮФ не само като място за обучение на студенти, но и като средище на постоянна допълваща квалификация, преквалификация, на различни курсове, присъствени и дистанционни обучения, летни училища.
В университети като Оксфорд има десетки, а понякога и стотици курсове, открити семинари, летни училища и т.н. В това отношение ние тук по-скоро следваме традицията от 50-те и 60-те години на миналия век.
А разликата във времената е драматична. Ако в началото на 20 век един човек е завършвал стоматология, през целия си професионален едва ли е трябвало да се преквалифицира кой знае колко. Днес на всеки няколко години той е длъжен да осъвременява знанията си най-малко по отношение на свързаните с неговата професия материали и технологии. Подобно е положението и с юристите. Допускам, че повечето колеги имат вкъщи някой сборник със закони на Княжество България, който е горе-долу 4-5 пръста дебел. През 90-те години имаше пък едни сини сборници на „Норма“, които наредени бяха някъде към метър и половина, а днес ако погледнем българското законодателство, особено ако включим и приложимото право на ЕС, това вероятно са няколко метра. Разликата е видима и трябва да признаем, че да си специалист, днес означава постоянно да се учиш.
Идеята Ви е завършилите юристи да идват в ЮФ да си доучват или за да влязат в час с новостите в законодателството?
Давам пример с това, което се случи миналата година – влизането в сила на Общия регламент за защита на данните (GDPR). В България се проведоха няколко десетки курса, но факултетът (поне не и като институция) не се включи. Ние можехме да го направим и съм убеден, че едни от най-големите специалисти в тази област са мои колеги. Такива курсове могат да се правят както през лятото, така и инцидентно през учебната година.
Що се отнася до летните училища – те може да са и за наши студенти, а и за такива от други висши училища, за чужденци, а и за практикуващи юристи. Квалификационните курсове пък са трета възможност – може държавната администрация например да поиска да разработим курсове за промените в нормативната уредба, която я засяга. Моите колеги от катедрата по Административноправни науки биха го направили с лекота.
Това е и приход за факултета и самите преподаватели.
Да, но освен, че е приход, според мен това би осигурило на обучаваните и сертификат за качество. Ние имаме базата, отлични преподаватели и всичко е въпрос на организация и на оповестяване.
В крайна сметка малко са сериозните университети в света, които на 30 юни удрят кепенците и отварят на 1 октомври. Това е не само ненужен лукс. Щом искаме да правим образование, да правим наука, университетът не бива да стои празен.
Поставяте си много задачи, какво е първото, което ще направите?
Първата задача пред новите органи за управление на факултета е изработването и приемането на нов учебен план. Както знаете, беше приета нова Наредба за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността „Право“ и професионална квалификация „юрист“, която предпоставя нов учебен план. Важно е обаче на какви принципи ще се стъпи при неговото изработване. Освен при съобразяване с изискванията на наредбата, това трябва да стане и при отчитане на традициите в преподаването в нашия факултет и при гарантирани публичност и откритост на целия процес, така че всеки преподавател да има възможност на всеки един етап от процеса да изрази мнение и да се чувства съпричастен.
Обмисляте ли да има нови дисциплини?
Не бих искал да се ангажирам, тъй като изготвянето на новия план трябва да бъде колективен процес и не бива да има нищо предпоставено.
Какво да очакват студентите от новия декан? Преди няколко месеца в медиите беше огласено писмо на една първокурсничка в ЮФ, в което изразяваше разочарование от факултета.
От средновековието насам се счита, че академичната общност се състои не само от преподавателите, а от преподавателите и студентите.
Затова още през следващия месец новото деканско ръководство ще проведе първата годишна публична среща със студентите в 272-ра аудитория. Всеки, който иска, може да дойде, да зададе въпроси, да постави проблем, да даде предложения, ние ще сме там колкото време трябва и ще го правим всяка година поне веднъж.
Много е важно, че един от нашите по-млади колеги ще е лице за постоянен контакт със студентите – нещо като административен отговорник по студентските въпроси и едновременно с това студентски омбудсман, човек на когото те да имат доверие и който да пренася техните сигнали, мнения, предложения.
Ангажирал съм се два пъти в годината да организираме дни на отворени врати. Веднъж през седмицата преди започването на академичната година факултетът ще бъде отворен и студенти от по-горни курсове ще посрещат новоприетите студенти и техните родители. Ще ги разведат, ще им покажат например библиотеката, ще обяснят какъв е редът за достъп, къде е канцеларията, къде е деканатът, какво трябва да направят през първите учебни дни. Това не се прави в нашия факултет, а според е много важно.
Мисля, че е важно да има такива дни на отворените врати и през февруари догодина за бъдещите кандидат-студенти, за да може те и техните близки да дойдат, да видят, да попитат кое как е и да знаят, че са добре дошли при нас.
Освен това, много е важно на новия сайт на университета (тъй като ние драматично се нуждаем от нов сайт) да има едно специално и лесно достъпно място, където всеки новопостъпил студент да може да види всички кръжоци, школи, семинари, състезания и т.н. през годините и да прецени кои от тях го интересуват, да види как се прави подбор, каква е заетостта и т.н.
Създаването и поддържането на съвременна функционална виртуална среда на факултета също е изключително важно. Както споменах, драматично се нуждаем от нов сайт на факултета, с различни функционалности, с абсолютно нов дизайн, с лесен достъп, с активна фейсбук страница и всичко, което би ни направило още по-видими.
Това касае донякъде и научната дейност. Задължително още до лятото ще направим научен календар на факултета с официалните прояви, за да знаят членовете на академичната общност, а и нашите колеги извън факултета, че през декември например катедрата по трудово право ще има конференция, на еди-кои си дати през март ще бъдат дните на юридическата наука по Еразъм и да може всеки да си направи плановете.
Ще се опитаме през следващата година да стартираме и проект за мащабна дигитализация на научното юридическо съдържание. Юридическият факултет на СУ е на повече от 120 години и той е хранителят на националната юридическа научна мисъл. Дигитализирането, тоест, създаването на по-лесен достъп, включително дистанционен, до това наследство, е много важна задача. Да не казвам голяма дума, но до 3 години нашата библиотека ще се превърне в национална виртуална библиотека за юридическа научна литература.
Ще качите цялата библиотека на ЮФ онлайн?
Мисля да дигитализираме абсолютно всичко. Разбира се, ще стои въпросът с авторските права, но това е решим въпрос – щом е решен на много места в света, значи е решим. Ние нямаме такава национална виртуална библиотека и се надявам, че много скоро ще успеем да поставим нейните основи. Дали достъпът ще е безплатен, дали в някои случаи ще е платен, как ще уредим авторските права, това са въпроси, които щом го искаме, ще уредим.
Няма как да не питаме новия декан и за материалната база на факултета. През последните години бяха обновени най-големите аудитории, какво ще направите Вие?
Искам специално да кажа още няколко добри думи за проф. Сашо Пенов – досегашният декан на факултета, защото именно по време на неговите два мандата големите аудитории (272-ра, 292-ра, 224-та и др.) бяха обновени и днес всеки иска да има занятия в тях.
Акцентът при нас ще бъде поставен върху малките аудитории и с извинение, че повдигам темата – но и върху тоалетните и асансьорите. Това са неща, които дават общия облик на една институция.
Важна част от облика и престижа на факултета са и ритуалите.
Какво имате предвид?
Има необходимост от по-голямо ритуализиране на дейностите във факултета. Още тази година ще се опитаме да направим по-тържествено връчването на дипломите на завършващите студенти. С колегите обсъждаме възможността да въведем клетва на завършващите юристи с историческа стойност, подобно на Хипократовата клетва при завършващите медицина. Да предвидим участие на бившите декани, изнасяне на академично слово от заслужил наш преподавател и т.н.
При откриването на учебната година ще бъде възстановена традицията за изнасяне на академично слово от страна на доайена сред професорите, за изразяване на почит към колегите, които са си отишли, официално ще се обявяват тези, които са се хабилитирали през изминалата година.
Ще направим всичко необходимо студентите, пък и преподавателите, да се чувстват горди от това, че са съпричастни с този факултет. Обсъждали сме с колеги от Висшия адвокатски съвет възможност за Деня на конституцията и юриста да направим ежегоден Бал на юриста в СУ с благотворителна цел. Мислили сме за факелно шествие по повод на Деня на народните будители – само да не запалят нещо, но пък от друга страна, във властта има хора със съответно обучение да го потушат незабавно.
Знаете и като бивш министър, че връзката между университетите и бизнеса е голяма тема. Как ще свържете завършващите юристи с хората от правния „бизнес“?
Много е важно от догодина да започнем провеждането на ежегодни дни на юридическата професия. Мисля, че през март е много подходящо да има една десетдневка на юридическата професия и в рамките на тези 10 дни, в една от големите аудитории последователно да гостуват съдии от върховните съдилища, колеги от Конституционния съд, от прокуратурата, следователи, нотариуси, частните съдебни изпълнители, адвокати. Нека студентите да разберат как изглеждат различните измеренията на юридическата професия от хората, които я упражняват.
Заедно с това, струва ми се подходящо догодина, ако успеем, да направим и нещо като „борса”, за да срещнем нашите завършващи студенти с бъдещите им работодатели, а защо не студенти, които биха желали да работят докато учат. Мисля, че всички са заинтересовани да имат нашите студенти.
Въпрос на няколко месеца е да създадем и една широка организация на завършилите ЮФ на СУ – една алумни организация, за която отдавна се говори, но ние имаме амбицията и волята да я направим скоро. И искам да го кажа ясно – не я правим, за да искаме по някой лев от нашите възпитаници, а тъкмо обратното – за да имат те връзка с факултета, да имат усещането, че това е техният факултет, в който могат да дойдат по всяко време, да знаят какво става в него.
За осъществяване на повечето Ви идеи обаче трябват пари. Има ли бюджет за реформи факултетът?
За образование в България през последните година се харчи някъде около 3,5% от БВП, а в ЕС средното е 5,5% от БВП. Т.е. ние сме драматично по-ниско и то при много по-нисък БВП. Истината е също, че през последните 5 години парите за образование номинално нарастват – от около 3 млрд. лв. на близо 4 млрд. лв. поради самото нарастване на БВП. Проблемът е, че от този ръст с 1 млрд. лв. разходите за висшето образование са се увеличили само с 67 млн. лв. Всичко останало е отишло за средното образование. Не казвам, че това е неправилно. Но това предопределя много малкия ръст във финансирането на висшето образование. Общата образованост е ключова за едно общество, няма съмнение, но когато имаш един добър отбор по футбол, задължително трябва да имаш и голмайстор.
Ако искаме да привлечем най-добрите завършващи студенти да останат като докторанти или асистенти, да се развиват, за да могат да възпитат и обучат следващото поколение юристи, ще трябва с нещо да ги привлечем. И с добра дума става, но още по-лесно става с добра дума и добро предложение.
Това е проблем не само за ЮФ, а и за всички останали.
Да, но за нас проблемът е по-голям, защото юридическите професии или поне част от тях са много относително добре платени. При нас ножицата е много голяма.
Много е важно и това, което се случи от 2016 г. насам – започна да действа системата за финансиране според рейтинга за качество. И ако при започването ѝ около 25% от парите за издръжка идваха по този критерий, сега 60% от тях вече са за качество. Ако тази система се поддържа, а дай боже това да е така, защото така се стимулират онези, които дават добри образователни и научни постижения, СУ като цяло и особено ЮФ ще има малко глътка въздух.
10
Коментирайте
Крещяща е нуждата да се спре И ВРЪЗКАРСТВОТО в системата на досъдебното производство
Много смях. Конкурирали се с Европа и света, пък приоритет за следващите четири години е да си оправят тоалетните… Ама тоалетните на СУ са национална гордост! Не ги пипайте! В някои университети вече се говори за електронни студетнтски книжки, протоколи, главни книги и тн, СУ кенефа не си е оправил. Ама пак претенции..
Уважаеми господа, примати и простовати от СУ! До кога ще стоите с дълбоко заровени в пясъка глави? Нямало с кой да се състезавате пък като най-големи цели за следващите четири години си поставяте да направите неща, които в другите юридически факултети ги има поне от десетилетие!?
Хубави идеи, „драматично“ необходими от доста време насам. Крайно време е да влезем в ХХI в. и във висшето образование. Но, както е казал народът, пилците се броят наесен. Нека видим какво от тези неща наистина ще бъде осъществено, и какво ще си остане добро пожелание.
Това цялата библиотека на ЮФ да е онлайн е много интересна идея. Дори да се заплаща достъпът, много студенти ще бъдат улесняване в набирането на материали.
Абсолютно прав е, че традициите в обучението са от 50-те и 60-те години на миналия век.
Този факултет от години лежи на стара слава… Прашасали умове, професори, които от години се интересуват от новите студенти, само защото идват нови деца, които ще са принудени да им купуват учебниците. Има ги и другите, разбира се и сега е време те да вземат водещата роля. Браво Вълчев, но не забравяй, че не забравяме и ще видим какво си направил.
Поне си признава, че качеството на средното образование е спорно. Малко министерска самокритика….
Страхотна идея! Друго е да имаш сертификат СУ, това е голям бизнес за големите университети по света. Истината е, че идеите на Вълчев не са нищо ново, но са нещо належащо, което отдавна трябваше да се направи във факултета. Модерното мислене да влезе с гръм и трясък!
He is absolutely right that the traditions in training are from the 50s and 60s, as geometry dash subzero information. Do you agree?