„Опитваме се да избегнем един голям облак“, казва Бошнаков и самолетът изчезва
„Опитваме се да избегнем един голям облак“. Това е последното изречение на пилота Георги Бошнаков, което се чува от разговора му с македонския ръководител на полета. Аудиозаписът бе огласен от македонски медии.
Преди това Бошнаков обяснява, че в небето няма облаци, температурата е 17 градуса. Питат го има ли турболенции. „Вече не, издигаме се, имаме визуален контакт със земята“, отвръща той.
Към 17,16 ч българско време на 2 април след изречението за облака връзката прекъсва.
Тъкмо влизането в облак и евентуално обледеняване са две от версиите за разбиването на „Чесна П210Н“ с немска регистрация. В разбития самолет в планина в Македония останаха телата на 4-членно българско семейство – бизнесмена от София Георги Бошнаков, който точно след 2 месеца щеше да навърши 49 г., 47-годишната му съпруга Калина Корнажева и двете им дъщери – Биляна (18 г.) и Гергана, която 2 дни преди рождения ден на баща си през юни щеше да стане на 14 г.
В този последен разговор на пилота комуникацията започва на английски, а след това ръководителят на полетите упътва Бошнаков на запад на македонски език. Следва диалог между ръководителите на полети.
„Може да лети над Солунската Глава, няма облаци, със сигурност е чисто и с база над 300 метра над върха.“
„Да, но пилотът каза, че е бурно, и го няма на радара“, разговарят контрольорите. Чува, че
контролът на
полета от Скопие
вика Бошнаков,
но няма отговор
Близо 3 часа след като за последно е имало връзка с чесната, македонското МВР е локализирало разбития самолет на 4-5 км от връх Солунска глава в планината Якубица. Това е станало към 19 ч във вторник.
По-късно акцията е била прекратена заради лошите метеорологични условия. В четвъртък издирването им започна в 6,45 ч македонско време (7,45 ч българско) с хеликоптери.
От българското звено за разследване на авиопроизшествия заявиха, че самолетът се е разбил на 2200 м височина. По неофициална информация е паднал от 4200.
В началото на заседанието на правителството в сряда премиерът Бойко Борисов съобщи, че македонските екипи се опитват да стигнат до катастрофиралия български самолет, а самият той е в постоянна комуникация с министър-председателя на Северна Македония Зоран Заев.
„Изразявам искрено съчувствие за трагедията с българското семейство, загинало с малкия самолет. Ще направим каквото трябва, в сътрудничество с вашите служби, за да установим докрай причините за тази трагедия и за транспортирането на телата до България“, е казал в телефонния разговор с Борисов Зоран Заев.
След 11 ч министърът на вътрешните работи Младен Маринов съобщи,
че са намерени
телата на
четиримата
български
граждани,
които били откарани за аутопсия и експертиза в „Съдебна медицина“ в Северна Македония. Маринов не пожела да съобщи имената им, докато не бъдат официално потвърдени от македонските власти. Според вътрешния министър е рано да се посочат причините за катастрофата. България е предложила съдействие, но македонският вътрешен министър уверил, че екипите там имат ресурс да се справят с първоначалните и неотложни действия. Колегата на Маринов в Северна Македония е в постоянна връзка с българския посланик там.
Ще се извърши проверка и за техническото състояние на самолета, заяви вътрешният министър. По този повод той се е свързал с министъра на транспорта Росен Желязков, чието ведомство контролира тази дейност.
По-късно стана ясно, че българският консул е присъствал на приемането на телата на загиналите в „Съдебна медицина“ в Скопие. Очаква се идентифицирането да отнеме повече време.
На мястото
на инцидента
не са открити
документи, които
вероятно
са изгорели
В българското посолство в Скопие е създаден кризисен щаб.
Македонското МВР пусна и видеозапис на открития самолет. До 18,30 ч обаче все още не бяха съобщени имената на загиналите.
В ранния следобед в сряда „Нова Македония“ съобщи инициалите на загиналите – „Г. А. Б. (1970 г.), К. Ц. К. Б. (1972 г.), Г. Г. Б. (2005 г.) и Б. Г. Б. (2000 г.) сите од Бугарија“.
Злощастното за фамилията пътуване е започнало в неделя. От летището в Лесново казаха, че „Чесна П210Н“ е излетял от пистата им в неделя към 13 ч в посока аеропорта в София. След това вероятно е продължил към Охрид.
При фаталното връщане към България във вторник – при полета от от Охрид към София и преди влизане в нашето въздушно пространство, заради лоши метеорологични условия машината е паднала на 32 км от границата.
В сряда от звеното за разследване на авиоинциденти са били в Лесното – смятали са, че ще намерят документи на самолета, но те били в машината. Предоставен им е договор на Георги Бошнаков с аеропорта за ползване на хангара там.
Летателната годност на чесната е била до средата на месец май, след което подлежи на подновяване. Регистрацията в германския регистър е от 27 април 2017 г.
Бреветът на Бошнаков е от 2014 г., валиден е до 2020 г., до тази година важи и удостоверението за медицинска годност.
Самолетът е с немска регистрация, но е на домуване в Лесново край Елин Пелин. Малкият аеропорт е на „Албена“ и в него хангарите се ползват от 30-40 малки самолета. От летището в Лесново заявиха, че пилотът е опитен, сериозен човек и не би рискувал живота на близките си.
Ден след катастрофата се появиха спекулации, че летището в Скопие не е разрешило кацане на самолета, защото по същото време оттам трябвало да излети гръцкият премиер Алексис Ципрас.
В сряда „Македонска навигация“ (М-НАВ) разпространи съобщение, което е публикувано в „Нова Македония“: „На 2 април на пилота на самолета от типа „Чесна П210Н“ му е било дадено одобрение за кацане на скопското летище, но все пак той е премислил и е продължил пътя към София, след което се е разбил над Солунска глава“.
Какво се е случило след последното чуване на Бошнаков с македонския ръководител на полетите, ще бъде изяснявано от македонското звено за разследване на авиационни инциденти, което е пряко подчинено на министър-председателя Зоран Заев. Българското звено е в готовност да предостави двама експерти, които да се включат, но преди това е немското, тъй като машината е в германския регистър.
Разследването
ще е трудно,
защото малките
самолети нямат
черни кутии, коментираха авиоексперти.
Шефът на звеното на разследване на авиопроизшествия Христо Христов каза за „24 часа“, че при подобни инциденти се изясняват възможни четири причини:
– субективна грешка,
– технически отказ на машината,
– лоши метеорологични условия,
– и да не би на пилота да му е станало зле.
Този тип леки самолети летят по правилата на визуалния полет.
Те трябва да са
50 м под долния
край на облака
и да имат
хоризонтална
видимост
минимум 5 км Тоест пилотът трябва да вижда, за да управлява самолета. Една от най-големите опасности е влизане в облак.
В сряда следобед на брифинг шефът на Главна дирекция „Въздухоплавателна администрация“ Станимир Лешев заяви, че българските власти нямат отношение към самолета, тъй като той не е в българските регистри, а в германските. Гражданските въздухоплавателни власти на Германия ще правят проверката за техническото състояние на машината и за летателната му годност. Той очаква те да уведомят българските си колеги за резултатите.
Този тип самолет, който се разби в планините на Северна Македония – „Чесна П210Н“, е с 6 седалки, може да лети до 7000 метра.
Лешев съобщи, че в българските регистри има 142 самолета от леката авиация, от тях 35 са „Чесна“ в различни модификации. Пилотите на този тип самолети са 146.
Загиналият пилот Георги Бошнаков е инженер, бизнесмен, образованието си е завършил в България и Германия (за бизнеса му – виж долу).
Съпругата му Калина Цонева Корнажева – Бошнакова е вписана в Софийската адвокатска колегия и е дъщеря на Цоню Корнажев и племенница на някогашния правосъден министър Петър Корнажев (виж карето).
Бизнесът на Бошнаков е с отпадъци, прави по почти 3 млн. лева приходи на година
Има площадки в София и Враца
Георги Бошнаков е вписан като собственик на няколко фирми за рециклиране на отпадъци.
Основната е „Чистота Балкани“, която от 2004 г. работи в сферата на управлението на отпадъците и вътрешната чистота на административни, търговски и промишлени обекти. Някои отпадъци като дърво, полимери и разтворители се рециклират от самата компания, а други – хартия, найлон и метали, се предават за рециклиране в специализирани за целта заводи. Опасните отпадъци, за които няма решение в България, се изнасят за обезвреждане в специализиран завод във Виена.
Освен това според сайта на фирмата тя разполага със собствени площадки за отпадъци в районите на София и Враца. Има и разнообразен автомобилен, машинен и контейнерен парк. Във фирмата са заети над 70 души – инженери, химици, еколози, физици, икономисти и обслужващ персонал със средно и средно специално образование.
Според последния публикуван в Търговския регистър финансов отчет – за 2015 г., приходите на „Чистота Балкани“ са 2,92 млн. лв., а печалбата – 110 хил. лв. За предходната година сумите са съответно 2,88 млн. лв. и 103 хил. лв. Отчетите за 2016 и 2017 г. все още не са публикувани в Търговския регистър.
Името на Бошнаков се среща и в още няколко фирми, повечето в София. Всички те се занимават със събиране, депониране, обезврежане или рециклиране на отпадъци. Повечето от тях обаче не извършват търговска дейност. „Екосъзнание“ няма дейност от 2013 г., „Балкан Електроникс“ – от 2009 г., фирмата „Софсорт“ е регистрирана през 2011 г., но не е публикувала нито един финансов отчет. А „Полисхарт Чистота“ е в ликвидация.
Единствено „Отто Балкани“ отчита дейност – последно през 2015 г., когато е извършвала внос и продажба, както и отдаване под наем на съдове и отпадъци. От това тя е имала оборот от 45 хил. и е спечелила 2 хил. лв. Отчетените през 2014 г. приходи са 150 хил. лв., а печалбата е 45 хил. лв.
Според фейсбук профила на Бошнаков той е изучавал „Поддръжка и ремонт на автотранспортни средства“ в Техническия университет – София, като е завършил през 1995 г. През 1998 г. е завършил 125-о училище в столицата, а три години по-късно – Техническия университет в Дрезден, който е сред 10-те най-добри висши училища в Германия. През 2006 г. се дипломира и в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Георги е отбелязал, че е женен за Калина Корнажева от 30 август 1998 г. В нейния профил не е дадена никаква информация за образование или работни места. Едната им дъщеря – Биляна, също има фейсбук, от който става ясно, че учи в Американския колеж в София от 2014 г.
Загиналата Калина – племенница на бивш правосъден министър и братовчедка на Дилма Русеф
Загиналата Калина Корнажева-Бошнакова е племенница на бившия министър на правосъдието Петър Корнажев, а баща ѝ е известният публицист Цоньо Корнажев. По линия на баща си тя е втора братовчедка на бившия президент на Бразилия Дилма Русеф.
Родът Корнажеви е от Габрово. Бащата на Русеф – Петър Русев, е първи братовчед на Цоньо и Петър Корнажеви. А сестрата на техния баща е съпруга на писателя Ран Босилек, чиято внучка е юристката Ралица Негенцова, сега председател на Висшия адвокатски съвет.
През 20-те години Петър Русев емигрира в Бразилия, където се жени за бразилка, която ражда Дилма. Семейство Корнажеви пък се установява в София в края на 20-те години.
Чичото на Калина – Петър Корнажев, е един от най-известните юристи в България през втората половина на 20 век.
Работи като адвокат от 1954 г. Автор е на 10 книги и на много публикации в български списания и вестници, някои от които са преведени на немски, френски, полски и руски език.
Петър Корнажев бе депутат в Седмото велико народно събрание (1990 – 1991) и министър на правосъдието в правителството на Любен Беров (1993 – 1994).
Като народен представител бе зам.-шеф на парламентарната група на СДС, зам.-председател на социалдемократическата партия и член на Координационния съвет на СДС. Бил е председател на Съюза на българските фондации и зам.-председател на българската секция на Световната асоциация по наказателно право.
Петър Корнажев почина през 2002 г.
Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика
Коментирайте