Осъдените по Наказателния кодекс лица не могат да искат от медиите да бъдат заличавани или забравяни, позовавайки се на европейския регламент за личните данни. Това се разбра от изявления на председателя на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) Венцислав Караджов пред БНТ. В комисията вече са постъпили повече от 10 сигнала от граждани, които се оплакват, че електронни медии не са премахнали информацията за тях. По един от случаите комисията е дала становище, че средствата за масова информация имат право да отказват такова заличаване.

„Правото на изтриване (или „да бъдеш забравен“) не е абсолютно право и упражняването му може да бъде спирано на посочени в регламенти основания“, се казва в становище на КЗЛД. „Такова основание има винаги, когато става дума за медийна информация от обществен интерес, необходима за информиране на обществото за извършени престъпления и за личността на извършителя. Медиите и в частност журналистите са призвани да осигуряват прозрачност и информираност на гражданите, като по този начин способстват за защитата на обществения интерес“, смята комисията. В становището се посочва, че е налице основание за отказ на предявеното право на изтриване на лични данни, когато „обработването им е необходимо за упражняване на правото на свобода на изразяване и правото на информация“. Същото се отнася и когато става дума за „изпълнението на задача от обществен интерес, която обуславя необходимостта от информиране на обществото както за извършените престъпления, така и за личността на извършителя, предвид неговата завишена обществена опасност“.

Според Венцислав Караджов правото да бъдеш забравен със съдебно решение е неприложимо при информация за журналистически цели, когато тази информация е обществено значима. Ако деянието е обществено опасно, може да бъде отказано да бъдеш „забравен“, каза той пред БНТ. „Хората имат нужда да се предпазват от извършителите на подобни престъпни деяния“, допълни Караджов. Той обясни реда, според който лицата се обръщат към медията, тя извършва преценка и може да откаже да заличи тази информация. Следващата стъпка е Комисията за защита на личните данни, която ще отсъди дали лицето има право или медията е отсъдила правилно, каза Караджов и даде да се разбере как ще действа комисията в такива случаи. Той обясни, че и „Гугъл“ вече е постановил много такива откази.

Шефът на КЗЛД се опита да обясни в какви случаи може да се иска заличаване. Той даде пример с лице, което е сложило камера във входа на блока си, после е получило административно наказание за това, но по някакви причини случаят е попаднал в медиите. Според Караджов тогава той може да иска да бъде „забравен“, защото случаят няма обществена значимост, няма висока обществена опасност. Шефът на КЗЛД посочи и испански случай. Адвокат купува на кредит имот, после не може да го обслужва и имотът е даден на публична продан. Той доплаща кредита и всичко приключва. Случаят е отразен от медиите. „Гугъл“ индексира в поредица линкове случая в продължение на 10 години. Адвокатът не може да върши работата си, защото всеки, който провери името му в мрежата, се натъква на тази история, в която се твърдяло, че е извършил финансова злоупотреба, а такава на практика няма. Затова и надзорният орган указва главно на „Гугъл“ да заличи информацията, разказа шефът на КЗЛД. От неговите думи се разбра, че всъщност в такива случаи трябва повече да се иска заличаване от „Гугъл“, отколкото от съответните медии.

Според Караджов не може да се направи общо становище кога да се трие информация и кога не, каквито призиви има.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar