В отсъствието на БСП правната комисия прие да бъде започната процедура по избор на нов състав на Централната избирателна комисия (ЦИК). Управляващите обаче възнамеряват да заобиколят закона по отношение на броя на местата в комисията и на тяхното разпределение между партиите.

Според Изборния кодекс ЦИК има 18 членове. В тази бройка, пропорционално на базата на получените на предишните парламентарни и европейски избори, трябва на квотен принцип да се съберат представителите както на парламентарните партии, така и (ако има такива) на партиите, които не са представени в българския парламент, но имат евродепутати.

Така в новата ЦИК парламентарните партии ГЕРБ, БСП, Обединени патриоти, ДПС и „Воля“ би трябвало да имат общо 16 места.

Останалите две места би трябвало да се поделят между две формации, които имат евродепутати – несъществуващия вече „Реформаторски блок“ и разпуснатата коалиция между вече изчезналата партия на „България без цензура“ (преименувана на Презареди БГ) на евродепутата Николай Бареков с ВМРО.

Тази схема обаче не устройва управляващите. Сметката им явно е свързана с една от приетите миналата седмица поправки в Изборния кодекс. Тя предвижда, че решенията на ЦИК се взимат с мнозинство от 2/3 от членовете, но ако някое решение бъде обжалвано и отменено от ВАС, при повторното му гласуване в комисията вече ще е достатъчно мнозинство от половината плюс един от членовете ѝ.

Схемата

От думите на председателя на правната комисия и депутат от ГЕРБ Данаил Кирилов в сряда се разбра, че управляващите имат намерение да не спазят определения в закона брой на членовете в ЦИК.

На практика Кирилов предлага комисията да се състои от 20 души – 18 членове, предложени от партиите в парламента и съобразени с пропорцията в него, и още двама , предложени от „европейско представени“ партии.

За тази врътка той се позова на разпоредба от преходните и заключителни разпоредби на Изборния кодекс, заради която в момента членовете на комисията са дори над 20. Тя гласи, че след назначаването ѝ при провеждането на избори за депутати и евродепутати, ЦИК се допълва с представители на партиите, които нямат членове в нея, но имат представители в парламента или европарламента. Тази разпоредба обаче е в сила само и единствено за мандата на действащата комисия.

Предлагайки действието и да се разпростре и в бъдеще време и да се приложи за новата ЦИК, управляващите вероятно се надяват, че двете извънпарламентарни коалиции с евродепутати няма да излъчат свои представители в ЦИК, след като вече не съществуват.

В такъв случай Изборният кодекс предвижда незаетите места до 18 да „се попълват по предложение на други парламентарно представени партии и коалиции при спазване на пропорциите“. Ако предложението на Кирилов обаче бъде прието, а несъществуващите Реформаторски блок и коалиция Бареков-ВМРО не предложи кандидати, на практика съставът на комисията ще бъде изцяло попълнен от парламентарните партии без повторно преразпределение.

Тогава разпределението между ГЕРБ и БСП ще се запази както сега – 7 за управляващите и 6 за социалистите. Обединените патриоти и ДПС ще имат по двама представители, а „Воля“ – един. Тоест, ГЕРБ с ОП плюс „Воля“, която най-често попълва мнозинството и в парламента, ще имат точно 10 гласа, което означава мнозинство от половината плюс един.
А ако консенсусът с ДПС, демонстриран при обезсмислянето на преференциите, бъде продължен и в комисията – „единодействието“ в комисията ще е гарантирано.

Управляващите все пак ще изчакат вето за обезсмислянето на преференциите

Депутатите от управляващото мнозинство все пак ще изчакат, за да видят дали президентът Румен Радев ще наложи вето на последните промени в Изборния кодекс, се разбра по време на заседанието на правната комисия в сряда.

Председателят Данаил Кирилов отложи разглеждането на законопроекта, внесен от ГЕРБ, след като в понеделник премиерът Бойко Борисов им нареди да върнат досегашния праг на преференцията.

От ГЕРБ внесоха законопроекта за поправки на поправките в Изборния кодекс без да изчакат не само евентуалното вето на държавния глава, но и обнародването на старите поправки в „Държавен вестник“. Това предизвика нови критики.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar