След решение на съда в Страсбург
България плаща заради тълкувателно решение, лишило жена от правото да се бори за наследството си
Тълкувателно решение на Върховния касационен съд (ВКС), с което през 2005 г. се променя практиката на съдилищата във връзка с делата за възстановяване на запазена част от наследството, е лишило млада жена от право на справедлив съдебен процес и от възможността да се бори за наследство от дядо ѝ. Това става ясно от решение на Европейския съд по правата на човека, който осъжда България да ѝ плати 6000 евро (пълния текст на решението виж тук). Днес правителство реши да изплати обезщетението.
Историята започва през 2003 г., когато починал дядото на Райна Вълкова, която тогава е на 24 години. Шест години по-рано обаче той дарил единствения си имот на нейни братовчеди. Затова след смъртта му Вълкова завежда дело за възстановяване на запазената ѝ част от наследството. На 2 март 2005 г. Софийският районен съд постановява решение в нейна полза и намалява дарението, за да възстанови запазената ѝ част.
Тълкувателното решение от 2005 г.
Малко преди това обаче – на 4 февруари 2005 г., Гражданската колегия на ВКС излиза с ново тълкувателно решение (по т.д. №1/2005 г.). С него се обявява за изгубила сила т. 15 от постановление на Пленума на Върховния съд № 4/1964 г. В постановлението, действало в продължение на 40 години, на практика се тълкува чл. 30, ал. 2 от Закона за наследството. Разпоредбата предвижда: „Когато наследникът, чиято запазена част е накърнена, упражнява това право спрямо лица, които не са наследници по закон, необходимо е той да е приел наследството по опис“.
Предмет на постановлението от 1964 г. е кои са наследниците по закон, визирани в чл. 30, ал. 2 от ЗН. Разбирането на стария Върховен съд е било, че наследници по закон, на които е завещан или подарен наследствен имот, спрямо които наследникът с право на запазена част упражнява правото си на намаляване на завещание или дарение за нейното допълване, са не само тези, които са призовани да наследяват, а и всички лица, посочени в чл. 5 – 10 от Закона за наследството, независимо от това дали са призовани, или не към наследяване.
Това означава, че когато някой води дело за възстановяване на запазената си част от наследството спрямо роднините, изброени в тези разпоредби на Закона за наследството (а те са широк кръг – от децата, родителите и съпруга до тези по съребрена линия до шеста степен) не е необходимо преди това да приема наследството по опис.
През 2005 г. обаче ВКС казва, че това разбиране не е адекватно на новата действителност. В тълкувателното си решение от 2005 г. Гражданската колегия пише: „С разширяване кръга на наследниците по закон извън призованите да наследяват при откриване на наследството и по отношение на потенциалните наследници, макар че те не притежават това качество, щом като към този момент наследственото им право не произвежда действие, и спрямо тях не се прилага изискването за приемане на наследството по опис, въпреки че те също като третите лица нямат реална представа за актива на наследството и могат да бъдат злепоставени чрез неговото укриване при упражняване на правото по чл. 30, ал. 1 ЗН. Ако това разширяване е било мотивирано при възприемането му от действието на отменената разпоредба на чл. 14, ал. 1 ЗН, която е поставяла законово ограничение на свободата на разпореждане на завещателя с имуществото му в полза на лица извън наследниците по закон, понастоящем с нейната отмяна и с допълнителното разширяване на кръга на наследниците по закон с изменението на чл. 8 и създаването на новата ал. 4 от него (ДВ, бр. 60/1992 г.), както и наличието на новооткрити наследства по силата на реституцията на одържавени имоти, което допълнително затруднява заветниците или надарените извън призованите да наследяват в определяне обема на актива на наследството, постановката на т. 15 от Постановление на Пленума на ВС № 4/1964 г., като неадекватна на променената социална и правна действителност, следва да се обяви за изгубила сила“.
Решението на съда в Страсбург
При постановяването на тълкувателното решение обаче делото на Райна Вълкова е висящо. А, както отбелязва съдът в Страсбург, в него не е предвидено какво се случва със заварените случаи, нито има преходен период за прилагането му. То, както всяко тълкувателно решение, става задължително за съдилищата с постановяването му.
Така Вълкова губи делото за запазената част от наследството на дядо си пред следващите две инстанции – Софийският градски съд и ВКС. Причината е, че позовавайки се на новото тълкувателно решение, съдилищата приемат, че задължително условие, за да упражни правото си да иска намаляване на дарението в полза на братовчедите ѝ, е преди това да е приела наследството по опис.
Райна Вълкова обаче е подала иска си в съда много преди постановяването на тълкувателното решение през 2005 г. и следвайки действалото към онзи момент разбиране на Върховния съд не е приела наследството по опис. „Следователно за нея е било невъзможно да се съобрази с това ново процедурно изискване, тъй като по закон има най-много 6 месеца от научаването на смъртта на наследодателя, за да приеме наследството по опис. А дядото на жалбоподателката е починал две години преди да бъде прието въпросното тълкувателно решение“, пише съдът в Страсбург в решението си.
И заявява: „Прилагането на новото процесуално изискване по делото на жалбоподателката я е възпрепятствало от това да получи произнасяне от съд по иска си в това или в бъдещо производство, предвид, че срокът за изпълнение новото изискване (за приемане на наследството по опис – бел. ред.) отдавна е изтекъл. Такава ситуация противоречи на правото на ефективен достъп до съд по чл. 6 от Европейската конвенция за защита правата на човека“.
Райна Вълкова е поискала от съда Страсбург да ѝ присъди обезщетение от над 47 000 евро, на колкото е оценена запазената ѝ част от имота на дядо ѝ. Тя иска и 20 000 евро компенсация за неимуществените вреди, които е претърпяла от ситуацията.
Европейският съд обаче ѝ присъжда само 6000 евро за морални вреди. Като заявява, че не може да предполага какъв би бил резултатът от делото ѝ за запазената част, ако не беше нарушено правото ѝ на справедлив съдебен процес.
Гражданският процесуален кодекс (чл. 303, ал. 1, т. 7) дава право на Вълкова да поиска отмяната на влязлото в сила съдебно решение за запазената част от наследството заради решението на ЕСПЧ. Както обаче и самата тя, и правителството са изтъкнали по делото в Страсбург, вероятността тя да получи нещо при евентуален нов процес е минимална, тъй като окончателното решение е постановено на 24 март 2009 г. и вече повече от 5 години братовчедите ѝ владеят имота добросъвестно и са негови собственици и по давност.
Нейното дело в ЕСПЧ е едно от петте, по които днес правителството реши да плати общо над 513 000 лева за обезщетения. Най-голямото – 208 500 евро, е за турския гражданин Исмет Торгул. През 2008 г. той преминал транзит през България без да декларира пред митниците, че има в себе си 199 400 евро. При напускане на страната митнически инспектор го питал дали има нещо за деклариране и мъжът обявил сумата, като обяснил, че парите са от продажбата на колата му и изтеглени спестявания. Представил и документи. Парите обаче са конфискувани, а Торгул е и глобен. След това той води и печели дело в Страсбург. ЕСПЧ постановява, че е нарушено правото му на собственост. Наскоро по сходен казус, който „Лекс“ представи, Съдът на Европейския съюз се произнесе, че отнемането в полза на държавата на сумата, която не е декларирана при преминаване на външна граница, в комбинация със затвор или глоба, предвидени в чл. 251 от българския Наказателен кодекс, противоречи на правото на съюза.
5
Коментирайте
Райна Вълкова e напълно в правото си, защото е подала иска си в съда много преди ТР на ВКС от 2005 г.
Сега няма да се учудя, ако променят Закона за наследството.
Много интересен казус! Едно напълно справедливо и адекватно тълкувателно решение води до явна несправедливост в конкретния казус. По моему съдилищата, пред които е било висящо делото, е трябвало да откажат да го съобразят в конкретното производство поради явна несправедливост
Не ни е за първи път. Вече като че ли свикнахме с глобите за съжаление.
За пореден път се доказва в какво перфектно състояние се е водело преди време законоприлагането, в частност – какви са ни добри всъщност законите (балансирани и хармонични), тоест основните ни – ЗЗД, ЗС, ЗНасл, така че е било лесно с леки корективни намеси да се върши работа. И какви касапски методи има в момента – то да беше само това Тълк. Решение -ама нейсе. Иначе госпожата ще спечели – ако адвокатът й е майстор. Исковата й молба е вписана – това е едно на ръка – там има подробност при отмяна на влязло в сила решение – трябва да се… Покажи целия коментар »