На фона на все по-калпави закони, на предлагани и впоследствие гласувани лобистки текстове във важни законопроекти, на извънредно законодателство, на изключително ниския рейтинг на парламента като най-висшата институция в държавата, Консултативният съвет по законодателството на Народното събрание най-вероятно ще бъде закрит. И проблемът не е в липсата на юристи, които да дават становища по законите, по които трябва да „върви държавата“, а в абсурдния факт, че на парламентарното ръководство му се виждат много 100 000 лв. за юридическа експертиза, при положение че бюджетът на Народното събрание за тази година е над 79 млн. лв.

Държавни пари се харчат за какво ли не, но за читави законопроекти и за професионална юридическа експертиза за 2018 г. не е платена и стотинка. Заяви го председателят на съвета проф. Огнян Герджиков. А парламентарната шефка Цвета Караянчева коментира, че е „въпрос на престиж да работиш за Народното събрание“ и затова е по-добре юристите да работят безплатно.

Според юристи всъщност от години в парламента не се внася изцяло нов законопроект. Повечето текстове са изменение или допълнение – с една дума, ремонт на съществуващото законодателство. Но и тази работа трябва да се направи прецизно и от компетентни хора, тъй като всяко изречение в даден нормативен акт е важно. Но през изминалата година дори и по един текст никой от народните представители не се е допитал до експертите от 22-членния съвет по законодателството. Депутатите могат да разчитат за експертни становища на имена като тези на проф. Анелия Мингова, преподавател по право, декана на Юридическия факултет в СУ „Св. Климент Охридски“ проф. Сашо Пенов, адвокат Даниела Доковска, проф. Екатерина Матеева и др. Могат да разчитат, но не са се възползвали. Не че ако бяха го направили, щяха да се съобразят с мнението им.

„Никой за нищо не ни пита, а трябва да сме наясно, че не всеки юрист може да законодателства, тъй като това е най-фината работа в правото“, коментира пред „Сега“ проф. Герджиков. Но кой ли вече се интересува от сложната юридическа материя?!

Важното е да бъдат прокарани правилните за управляващите текстове,

дори и те да бъдат ревизирани след месец-два я по заръка на премиера Борисов, я след поредното гражданско недоволство. Пример – промените в Закона за хората с увреждания, които бяха поискани и извоювани от майките на деца с увреждания след няколкоседмични протести и шествия из улиците на страната.

Или пък последните предложения, свързани с промените в антикорупционния закон, който бе наречен от юристи и представители на граждански организации, „бухалка срещу неудобните за властта“. Преди коледната ваканция те писаха до председателя на правната парламентарна комисия Данаил Кирилов – ГЕРБ, че настояват да се „съблюдават демократичните принципи и разделението на властите, както и да се спазват правилата при приемане на закони“, както и да не се прави „извънредно законодателство“.

Правилата обаче или не се спазват, или управляващите намират „вратички“, за да ги заобиколят. А за това не могат да разчитат на компетенцията на доказали се в юридическата сфера авторитети. И затова се доверяват на собствената си експертиза – в редиците на ГЕРБ в парламента депутатите с юридическо образование са осем. В парламентарната група на опозиционната БСП юристите са десет.

Липсата на професионални становища по законодателството, както и отказът от юридическа експертиза от страна на парламентарното ръководство водят до втръсналия ни принцип „проба-грешка“. Впрочем мнозина вече подозират, че това калпаво законодателство дори не е дело на народните представители,

а им се подава отвън – от лобисти

Един от най-ярките примери за безумство в законодателството е Кодексът за социално осигуряване, който от 2000 г. досега е променян 134 пъти, т.е. средно около 7 пъти на година. Нужна е стабилност, предвидимост, а се получава така, че всяка година, и то по няколко пъти, се изменят основни правила, по които живеем. Затова неслучайно и заслужено както депутатите, така и представителите на изпълнителната власт с всяка изминала година са с все по-малко одобрение, което клони към нулата, а чуждестранните инвеститори си тръгват един след друг.

И някой едва ли ще повярва на тезата колко хубаво е, че са икономисани едни 100 000 лв. от парламентарния бюджет за миналата година, след като ремонтите в законите очевидно ще продължат да се правят според политическата конюнктура. А в годината на два избора – за евродепутати и за местна власт, предстоят и важни законодателни решения, като поредните промени в Изборния кодекс. Тепърва ще сме свидетели на още нормотворчески бисери на депутати, които се изживяват като експерти и не желаят да чуят нито експертни съвети, нито предупрежденията на гражданските организации.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar