Задава се режим на Европейския съюз за налагане на санкции срещу физически лица, нарушаващи човешките права, без значение на коя страна по света са граждани. Става дума за съгласие на външните министри на страните членки на ЕС, договорили се на 10 декември да работят по предложение на Холандия за слагане край на безнаказаността на подобни хора с власт.

Това разказва Майкъл Пийл от „Файненшъл таймс“ в подкаст с участието на Бил Браудър – човекът, чиято лична кампания срещу виновните за гибелта преди 9 години на Сергей Магнитски доведе до приемането в няколко държави на закони за санкции, носещи името на починалият в руски затвор одитор, открил корупция за 230 милиона долара.

Според Радио „Свободна Европа“ целта на европейските дипломати е условно нареченият Европейски закон „Магнитски“ да е подготвен до лятото на 2019 г.

Разговорът на брюкселския дипломатически редактор на FT и и основателят и главен изпълнителен директор на Hermitage Capital Management е в белгийската столица и в него става дума и за вероятното пране на милиарди долари – дошли предимно от страни в бившия СССР – през естонското поделение на „Данске банк“, най-голямата търговска банка на Дания.

Холандското предложение за европейски закон за санкции за нарушители на човешки права се активизира особено след свалянето на малайзийския пътнически самолет над Украйна през 2014 г. Дания и няколко северни страни са под растящ натиск нещо да се предприеме след скандала с естонската „Данске банк“. Но те предпочитат да не предприемат просто национални мерки, включително холандски или датски Закон „Магнитски“, а да изведат инициативата на европейско ниво, обяснява Браудър.

В ЕС кампанията му за такъв акт трудно постига резултати, коментира Майкл Пийл. Но след покушението в Солсбъри и скандала с „Данске банк“ притесненията, че не бива да бъде дразнена Москва, намаляват и шансовете за европейски Закон „Магнитски“ се увеличават, смята бизнесменът.

Той посочва, че вече е доста трудно на противниците на подобно законодателство да обяснят защо то трябва да се дистанцира от името на Магнитски. Браудър припомня още, че докато в САЩ, Канада и Великобритания има закони, на които двете страни веднага се позоваха в реакцията си на убийството в Истанбул на саудитския журналист Джамал Кашоги, то в ЕС и сега се чудят по кой точно параграф да предприемат нещо. Във Вашингтон 17 саудитски граждани бяха санкционирани на базата на т.нар. Global Magnitsky Act.

Холандското предложение е за Режим на ЕС за глобални санкции срещу нарушителите на човешките права (EU Global Human Rights Sanctions Regime). В документа на Холандия се посочва, че идеята е „вдъхновена от 70-та годишнина на Всеобщата декларация на ООН за човешките права“ и няма нито дума за Русия. На 19 ноември изданието Еuobserver обясни, че причината е да не би симпатизиращи на Москва правителства като тези в Австрия или Италия да блокират инициативата.

В предложението за дискусия, разпратено преди седмици до европейските столици и внесено през декември от холандското правителство, се казва, че „новият режим ще позволи на ЕС да действа срещу нарушения и злоупотреби с права на човека, извършени срещу всеки, който се опитва да получи, използва, защитава или разпространява международно признати човешки права и свободи“, твърди Еuobserver.

Санкциите обикновено включват забрана за посещаване на страните от ЕС и блокиране на банкови сметки и имущество на територията на съюза. В момента такива мерки се налагат с консенсус на всички страни членки, но холандската идея е да се действа „по-гъвкаво“ като с черния списък на терористи след 2001 г. – решенията се взимат не на високо политическо или държавно ниво, а на по-ниското еспертно равнище. На всеки 6 месеца при закрити врата се прави ревизия на списъка, а подобен механизъм може да позволи и „изпреварващи действия“ на ЕС.

Засега се спори дали такъв механизъм да е постоянно отворен за допълване (а не веднъж на 6 месеца), както и дали да включва и лица, принадлежащи към недържавни структури. Не е изяснено дали това да правят само държави или и предвожданата в момента от Федерика Могерини EEAS (службата на ЕС за външна политика), както и някаква независима комисия.

В повечето случаи санкциите може да засягат лица, които никога не са били преследвани или наказвани от закона в собствената си страна за нарушаване на човешки права, предлагат холандците.

Русия е толкова бясна на кампанията на Браудър, че го издирва през Интерпол и това доведе до краткото му задържане в хотел в Испания по-рано тази година. Сега той критикува как международната организация се оказва използвана от авторитарни режими за преследване на техни критици и политически опоненти.

„Моят случай показва, че механизмите за контрол в Интерпол не работят“, казва той. В организацията не проверяват разпространяваната в мрежите ѝ информация, на базата на която всяка държава иска издаване на т.нар. червена бюлетина за издирване, а така се стига до абсурдни случаи на задържане, допълва Браудър. От Интерпол казват, че нямат система за контрол, което не е вярно, и това повдига въпроса какъв е смисълът да се правят вноски в тази организация, коментира още бизнесменът.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar