След измененията на ГПК

Определяне на пазарна оценка на имуществото, върху което е насочено изпълнението

Мария Цачева, ЧСИ 02 януари 2019, 10:12 16789 6

С измененията на Гражданския процесуален кодекс (ГПК) от октомври 2017 г. (Държавен вестник, бр. 86/2017) е предвиден нов ред за определяне на пазарната оценка на имуществото, върху което е насочено принудителното изпълнение. Режимът за определяне на пазарната цена при движимите и недвижимите вещи е в голяма степен сходен и предвижда възможност за оспорване на оценката от страните в производството.

При изпълнение върху движими вещи, съдебният изпълнител определя пазарната оценка, която е база за изчисляване на началната цена при проданта. За определяне на цената на вещите съдебният изпълнител назначава вещо лице в три хипотези:

1. Когато е направено искане от страна в производството за назначаване на вещо лице;

2. Служебно от съдебния изпълнител, когато за определяне на оценката са необходими „специални знания в областта на науката, изкуството, занаятите и други” (чл. 468, ал. 3 ГПК). В практиката съдебният изпълнител (особено след последните изменения на чл. 468 ГПК) назначава служебно вещо лице в повечето случаи, дори да няма искане от страна в производството или необходимост от специални знания. Аргументите за това почиват не толкова на действителната необходимост от вещи лица, колкото от съображения за правна сигурност.

Струва ми се, че напоследък под натиска на масовата обществена реакция срещу работата на съдебните изпълнители, се създава една нагласа за полагане на свръхдължимата грижа от страна на ЧСИ. Така, въпреки че понастоящем, както беше и при старата редакция на ГПК, съдебният изпълнител може да определи сам, без помощта на вещо лице, пазарната оценка на вещите, ако за това не са необходими „специални знания”, обичайно е да се назначава вещо лице по всяко дело. При опис и оценка на движими вещи, за оценяването на които не се изискват специални знания (например представляващи обикновена покъщнина, обзавеждане, електроуреди, книги и пр.), съдебният изпълнител не е необходимо да ангажира вещо лице и може да определи оценката сам.

3. Третата хипотеза, в която законът задължава съдебния изпълнител да назначи вещо лице за оценка на движими вещи, е когато се отнася до изпълнение върху активи със стойност над 5000 лева, както и върху моторни превозни средства, кораби и въздухоплавателни средства, независимо от тяхната стойност (чл. 468, ал. 3 вр. с чл. 474, ал.5 ГПК).

Пазарната оценка се определя от оценител, който дава заключение устно (може да бъде отразено в протокола) или писмено – в доклад за пазарна оценка.

Определената оценка може да бъде оспорена от всяка от страните, което може да стане „в първото обявление за продажба” (чл. 468, ал. 4 ГПК). Редакцията на тази разпоредба е непрецизна, което породи в практиката въпроси от типа на: Трябва ли първо да се обяви продажбата, за да бъде оспорена оценката? Разбира се, отговорът на този въпрос е, че на страната следва да бъде дадена възможност да оспори оценката, не когато проданта вече е обявена и разгласена, а преди първата продажба, тъй като ако бъде обявена продажбата и постъпи оспорване на оценката, съдебният изпълнител ще бъде принуден да спира проданта, за да се изпълни процедурата по оспорване на оценката.

Ако по делото постъпи възражение срещу определената оценка, съдебният изпълнител е длъжен да даде възможност на страната, направила оспорването, да поиска изготвянето на нова оценка, като внесе разноските за това. Ако страната не внесе разноските за новата оценка в определения от съдебния изпълнител срок, такава не се извършва и първоначалната оценка се стабилизира.

В хипотеза на оспорване на оценката на движими вещи, съдебният изпълнител може да назначи „друго” или „повече” вещи лица, като преценката за това е на органа по изпълнението и оспорващата страна няма право да сочи вещо лице (сравни чл. 485, ал.2 ГПК, относно недвижим имот, в която хипотеза оспорващата страна следва сама да посочи вещо лице).

Ако избере да назначи повече вещи лица, например две или три, в състава на разширената експертиза може да участва и първоначалното вещо лице. Определената по този начин нова оценка не подлежи на оспорване, тоест, тя е окончателна, служи за база за определяне на началната цена при проданта и с това завършва етапът на оценяване на имуществото. При продажбата на движими вещи началната цена, от която започва наддаването при явния търг с устното наддаване или публичната продан, е 85% от определената пазарна оценка (стойността на вещта). Ако вещите имат застрахователна стойност, началната цена при първата продажба не може да бъде по-ниска от нея (сравни чл. 485, ал. 5 ГПК относно недвижимите имоти).

Правилата за оспорване на оценката не важат при продан на вещи, които подлежат на бърза развала, което очевидно е продиктувано от съображения за бързина на производството.

Движимите вещи се продават от съдебния изпълнител: чрез магазин или борса; чрез явен търг с устно наддаване и по правилата на публичната продан. Практиката приема, че по правилата на публичната продан, освен вещите по чл. 474, ал. 5 ГПК (вещи с оценка над 5000 лв., МПС, кораби и въздухоплавателни средства), могат да се продават и други вещи, съвкупности от вещи и групи от вещи, с единична или обща стойност под 5000 лева, тъй като този способ дава максимална публичност, сигурност, достатъчно време за оповестяване на продажбата и съответно за привличане на достатъчно голям брой потенциални купувачи, което е в полза и на двете страни в производството. Поради това зачестяват случаите, когато редът на публичната продан на имот се използва за осребряване и на активи и групи от активи с по-ниска стойност. Законът не съдържа правила за определяне на началната цена при втората публична продан на движими вещи, при нестанала първа такава, поради което в този случай по аналогия се прилага правилото на чл. 494, ал.2 ГПК – при нестанала публична продан на движима вещ/и, те се предлагат при начална цена от 90% от тази при първата продан.

За разлика от предходната редакция на ГПК, при която уредбата на оценките на недвижимо имущество препращаше към правилата за оценяване на движими вещи, настоящият текст на чл. 485 ГПК предвижда подробни правила за определяне на оценката на недвижим имот. Съгласно настоящата уредба след измененията на ГПК (ДВ, бр. 86/2017 г.), при изпълнение върху недвижим имот съдебният изпълнител задължително назначава вещо лице за определяне на пазарната оценка на имуществото. Заключението на оценителя се съобщава на страните в производството, които имат право да го оспорят в едноседмичен срок от уведомяването. Подобно на процедурата при движимите вещи, страната, оспорила заключението, следва да посочи вещо лице, което да изготви новата оценка и да внесе разноските за извършването ѝ. Разноските се определят от съдебния изпълнител. Възможно е по делото да бъдат изготвени повече от едно заключения на вещи лица, даващи различни стойности на оценяваното имущество, като в този случай пазарната стойност се определя като средноаритметично между всички представени оценки.

Важно е да се отбележи, че правилата за оспорване на оценката, както за движимите, така, така и за недвижимите имущества, се прилагат само при извършване на първата публична продан на имуществото. Под „първа публична продан„, по смисъла на цитираната разпоредба, се има предвид първата поред изобщо публична продан по изпълнителното дело, а не всяка нова публична продан след всяка втора, обявена за нестанала, при която, съдебният изпълнител следва да определи нова пазарна стойност на имота и въз основа на нея – нова начална цена, от която да започне наддаването. При нестанала втора публична продан, съдебният изпълнител определя нова пазарна оценка на имуществото, която не подлежи на оспорване от страните в производството и представлява база за определяне на новата начална цена. Специфично правило, важащо отново само при първата публична продан по делото е, че при тази продан началната цена не може да бъде по-ниска от данъчната оценка, когато такава е определена. При всяка последваща „нова продан“, за която взискателят може да поиска определяне на нова начална цена, правилото на чл. 485, ал.5 ГПК не се прилага.