Дела за отнемане на имущество за милиони, за което има съмнение, че е придобито от незаконна дейност, се прекратяват като лавина от септември тази година в няколко съдилища в страната. Само за последните три месеца подобна участ е сполетяла 5 дела за отнемане на имоти на обща стойност около 25 млн. лв.

Формалната причина е, че Комисията за борба с корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ), както е цялото име на „Антикорупция“, не е внесла искове в съда в рамките на година и три месеца или най-късно година и девет месеца след старта на проверката за несъответствие.

Едно от

последните

прекратени дела

е за конфискация

на имущество

за 11 млн. лв.

от подсъдими, които са членове на организирана престъпна група за данъчни престъпления. Определението е на Софийския градски съд и е от 3 октомври.

Ден по-рано – на 2 октомври, с решение в същия дух излиза и Разградският окръжен съд. Той пък прекратява дело за конфискация на имоти за 349 616,06 лв.

На 30 октомври друг състав на разградския съд също слага точка на процес за отнемане на имущество на обща стойност от 285 291,87лв.

Вълната продължава – на 8 ноември същото се случва и с дело за конфискация на имоти в размер на 244 308,77лв., пак в Разград.

Едно от първите прекратени дела от тази поредица е от септември. То е във Варненския окръжен съд и е за имущество за 10 450 656,87 лв.

„Прави впечатление, че тази тенденция се забелязва в разградския и варненския окръжен съд“, коментираха адвокати.

При всички тези дела се посочва, че по закон комисята извършва проверка за несъответствие между доходи и имущество в рамките на година. Може да я удължи с още 6 месеца, след което в рамките на три месеца трябва да внесе иск в съда. Ако не го стори, губи правото си да иска отнемане на имущество.

Казусът стига и до Върховния касационен съд, който на 18 юли тази година образува тълкувателно дело. Всъщност прекратяването на делата нараства лавинообразно след това.

До него се стига, защото се оказва, че не всички върховни съдии са на едно мнение. Според няколко съдебни състава на оглавявания от Лозан Панов ВКС неспазването на сроковете „не представлява абсолютна процесуална пречка за възникване на правото на иск на комисията“.

От решението на Общото събрание на ВКС, което е насрочило делото за февруари догодина,

зависи съдбата

на десетки дела,

смятат юристи. До този момент не може да се каже колко от тях ще бъдат засегнати.

Комисията в момента води 315 дела по втория закон за отнемане на незаконно придобитото имущество, който беше отменен в началото на 2018. И още около 500 по първия закон, отменен през 2012 г.

Всеки момент се очаква да излезе и още едно тълкувателно решение, което да каже дали при прекратено наказателно производство може да се внася иск за отнемане на имущество. То също може да стопира искове за милиони.

Според Николай Колев, който е шеф на териториалната дирекция на КПКОНПИ във Велико Търново, гражданите и комисията са равнопоставени в процеса пред съда.

„Делата за отнемане се развиват по същите правила, по които се развива всяко едно гражданско дело. Най-общо може да кажем, че лицата доказват в процеса източниците на средства за придобиване на имуществото си. Житейски, всеки от нас е наясно откъде са средствата за придобиване на имуществото му“, смята Колев. По думите му гражданската конфискация не е наказание.

Комисията отнела имане за 121 млн. лв.

Имущество за 121 628 966,92 лв. е конфискувала Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество от своето съществуване до момента. Тя е създадена през 2006 г., до делата започват доста пъ-късно. Досега са влезли в сила 284 броя съдебни решения. 258, които са на стойност 110 074 028,48 лв., са по реда на вече отменения закон за отнемане на незаконно придобитото имущество, който действа до януари тази година.

Други 26 решения са за имущество, което е на стойност 11 554 938,44 лв. и то е по силата на първия закон, известен още като „закона Петканов“, който е в сила до 2012 г. Разликата между него и другите два закона за конфискация е, че дело за отнемане започва едва след като има влязла в сила присъда. Затова има дела за конфискация на имущество на хора, разследването срещу които е започнало преди повече от 10 г. Такъв пример е Брендо. Той е разследван от 2006 г., но беше осъден едва през пролетта на тази. Затова само преди дни комисията, оглавявана от Пламен Георгиев, внесе иск за конфискация на 23 млн. лв. на Брендо и близките му. В подобна ситуация са още 518 души, срещу които се водят дела по първия закон. От тях се иска отнемане на имущество за 433 990 372,31 лв.

Прекратиха делото срещу Георги Вълев от „Килърите“, втората инстанция го поднови

Съдебната практика по прекратяването на исковете на КПКОНПИ от съда е противоречива, показа проверка на „24 часа“. В едни случаи магистратите прекратяват гражданските дела заради изтичане на срока, а втората инстанция ги възобновява, в други не е така. Един от примерите е с осъдения до живот бизнесмен Георги Вълев от „Килърите“. Искът на КПКОНПИ срещу него и семейството му е за 3,6 млн. лв.

През април окръжният съд във Велико Търново прекрати делото по иска, защото бил внесен 7 г. по-късно, а не веднага след проверката, която продължила 10 месеца. От КПКОНПИ обаче обжалваха пред апелативния съд с мотив, че искът може да се внесе и след влизане в сила на присъдата, която в случая е от 1 декември 2017 г.

Въззивният съд прие, че срокът от 10 месеца не погасява правото на държавата да отнеме незаконно придобито имущество. Така делото на КПКОНПИ срещу Георги Вълев беше подновено.

В други случаи обаче втората инстанция потвърждава решението на първата за прекратяването на делата по исковете на антикорупционната комисия.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar