Несебърският ъндърграунд герой Димитър Желязков-Митьо Очите ще бъде върнат от Турция, след като техният правосъден министър даде разрешение за екстрадицията му.

Желязков, който е обвинен като лидер на банда за рекет, изнудване и палежи, е в южната ни съседка от лятото на тази година. Той бе задържан в хотел в центъра на Истанбул, където се укриваше в стаята на общинския съветник от Бургас Бенчо Бенчев.

Съдът в

Истанбул вече е

взел решение

Желязков да

бъде върнат

у нас. Сега в ход било съгласуване с министерствата на вътрешните и на външните работи, след което решението ще се представи на правосъдния им министър Абдулхамит Гюл. Той трябва да го подпише. По неофициална информация Гюл е уверил главния прокурор Сотир Цацаров, че ще разреши екстрадицията на Митьо Очите. От прокуратурата не потвърдиха пред „24 часа“ официално информацията.

Цацаров, заместникът му Иван Гешев и шефът на международния отдел на ВКП Цветомир Йосифов бяха в южната ни съседка в началото на миналата седмица. Една от темите на разговорите била връщането на Желязков.

И този път българската делегация била посрещната с особено внимание. При предната визита Цацаров бе приет от президента Реджеп Тайип Ердоган, а у нас през 2016 г.турският му колега Мехмет Акарджа – от президента Росен Плевнелиев и от премиера Борисов.

Според турските закони екстрадицията минава през две фази – съдебна и административна. Първо е делото в съда. Когато то приключи с решение, че се допуска връщане на задържания, към изпълнение се минава след подпис на министъра на правосъдието. Но първо решението се съгласува с министерствата на вътрешните и на външните работи на Турция.

Юристи припомниха, че подобна е процедурата и в Сърбия. Ако съдът в Белград реши да екстрадира банкера Цветан Василев, който се укрива там от лятото на 2014 г., решението трябва да бъде одобрено и от сръбския министър на правосъдието.

За разлика от процедурата в двете ни съседки у на нас производството по екстрадиция е само пред съда и неговото решение се изпълнява, без да е одобрено от орган на изпълнителната власт.

По време на посещението на Цацаров в Турция най-важни били срещите му с главния прокурор Мехмет Акарджа и с министъра на правосъдието Абдулхамит Гюл. С тях Цацаров имал и отделни разговори „на четири очи“. Била проведена и продължителна работна среща на шефовете на международните отдели на българската прокуратура и на турското министерство на правосъдието.

На разговорите всяка от страните поставила въпроси, свързани със съдебни поръчки, които са важни за нея.

Нито един от

въпросите на

Турция не бил за

екстрадирането на

привърженици на

Фетхуллах Гюлен

Друга коментирана тема била делото за укривателство срещу Бенчо Бенчев.

По него бургаската прокуратура представила подробна молба за правна помощ. В нея страната ни иска събиране на доказателства за резервации и пребиваване в хотела в Истанбул, в който бяха задържани Бенчев и Желязков, както за влизането им в Турция и ползваните коли.

Молбата вече била изпратена от Министерството на правосъдието до прокуратурата в Истанбул и се изпълнявала от тамошната полиция. Турските власти обещали да я ускорят.

От доказателствата, които прокуратурата ще получи по тази молба, зависи обвинението срещу Бенчев – за укривателство на Очите.

Съдбата на 4-мата български граничари, които са подсъдими за непредпазливо убийство от 2008 г. пред съда в град Къркларели, била основната тема на разговорите.

Първо българите бяха обвинени за умишлено убийство на турски рибар бракониер пред съда в Демиркьой. В резултат на много разговори обвинението им обаче беше променено.

Още преди години граничарите бяха напълно оневинени от нашата военна прокуратура, а решението беше потвърдено и от съда.

През 2014 г. близките на загиналия турски рибар заведоха дело в Страсбург, но молбата им бе отхвърлена. Европейският съд по правата на човека прие, че у нас разследването е било обективно и че граничните полицаи са действали правомерно. По това дело турската държава е встъпила като трета страна.

Целта сега е тези съдебни актове на българския съд, постановленията на прокуратурата и решението на Страсбург да бъдат представени официално пред съда в Къркларели, за да може той да ги зачете.

Това може да стане в хода на изпълнението на молбата за правна помощ на турския съд, която бе разглеждана от районния съд в Бургас. Неочаквано за всички той прекрати производството по изпълнението на турската съдебна поръчка.

По този начин обаче беше „затворен официалният канал за комуникация“, по който документите можеха да стигнат до турския съд, коментираха юристи. За българските граничари остава възможността да ангажират турски адвокат, който да ги представлява пред съда в Къркларели. Делото там е отложено за 19 март 2019 г. Очевидно целта е била да се изчака изпълнението на съдебната поръчка от България.

Това няма да стане, като дори документите, връчени неофициално в превод на турски език по време на срещата на шефовете на международните отдели, не могат да изпълнят тази функция. Това е бил основният проблем, отчетен от двете страни, като турската е подчертала, че за да вземе техният съд под внимание актовете на Страсбург и на българските съдебни органи, те трябва да „влязат“ официално по делото там или чрез изпълнението на молбата за правна помощ, или представени от адвокат, упълномощен от подсъдимите граничари.

Според непотвърдена официално информация разговорът на българския главен прокурор с турските му колеги на тази тема е след обсъждане на темата на най-високо политическо ниво. Най-вероятно по време на откриването на новото летище в Истанбул.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar