– Този въпрос е останал извън постигнатото споразумение за излизане от Европейския съюз, предстоят двустранни преговори

– Досегашните процедури за кандидатстване в британски университети се запазват до 2021 г.

Българите, които искат да следват в британските университети, могат да се изправят пред трудности, след като Великобритания напусне Европейския съюз. Това стана ясно от разяснителната среща за правата на българските граждани на Острова, която се проведе късно във вторник в посолството ни в Лондон.

Процедурата с признаването на дипломи от европейски държави не е намерила място в постигната с ЕС сделка, призна участвалият в срещата британски зам.-министър по въпросите на Брекзит Робин Уокър.

„Най-важните споразумения за правата на гражданите – тези по отношение на здравеопазване, пенсии, статут на пребиваване, събиране на семейства, са договорени още преди година между ЕС и Великобритания. Те са включени и в документа, който трябва да бъде ратифициран от британския парламент. Има обаче някои неща, например взаимното признаване на квалификации, които не са включени в него и тепърва трябва да се водят преговори по тях. Всъщност Обединеното кралство се опита да направи това, но ЕС отговори, че това ще стане в бъдеще. И ние сега се стараем да проведем този разговор и да се опитаме да осигурим и тези права“, заяви Уокър.

Зорница Русинова, зам.-министър на социалната политика, която също бе на срещата в Лондон, потвърди, че въпросът за признаване на дипломи при кандидатстване в британските университети и при наемане на работа е висящ. Човек носи знанията и уменията със себе си и би трябвало те да се зачитат, както сега беше в рамките на ЕС, смята Русинова. Тя подчерта, че въпросът е изключително важен за нашата страна, тъй като

има над 6000

български

студенти на

Острова

Затова през следващите 2 дни Русинова ще има поредица от срещи в британската столица в опит да уточни какви ще бъдат процедурите за тях в бъдеще, както и за тези, които тепърва ще кандидатстват.

Засега е ясно единствено какво ще става с тях по време на 21-месечния преходен период, който започва да тече на 29 март догодина, когато Великобритания ще напусне ЕС. Досегашните процедури за кандидатстване в британски университети се запазват до 2021 г., като приетите тази и следващата учебна година

ще продължат

да плащат такси

като британските

си колеги

Това право ще им бъде гарантирано за целия курс на обучение. Освен това ще могат да разчитат и на добрата английска система за раздаване на студентски кредити. Британското правителство отпуска до 9000 паунда на човек годишно, които покриват напълно таксите за обучение. Отделно дава и пари за издръжка. Заемите са при много ниска лихва и изплащането им започва, когато студентът завърши, тръгне на работа и стигне определен доход. За България той е 12 хил. паунда годишно, а за Англия – 21 хил. Всяка година около 2000 сънародници се възползват от системата за кредитиране.

Робин Уокър не скри, че има и други нерешени проблеми. „Великобритания иска да постигне реципрочни споразумения със страните в ЕС по правата за гласуване. В момента българите, които живеят във Великобритания, както останалите европейски граждани могат да гласуват на местни избори и искаме това да се запази. Но с Брюксел се разбрахме, че това не може да стане като част от общите преговори, а

ще са необходими

двустранни

договорености

със страните членки

И аз писах до българското външно министерство, че искаме реципрочно споразумение в тази област“, обясни зам.-министърът по въпросите на Брекзит.

По думите на Русинова предстои множество въпроси да се договарят с британските власти. Затова при срещите си в Лондон тя ще настоява българската страна навременно да получава информация на експертно ниво, за да може да осигурява адекватни отговори, когато наши граждани се обръщат за помощ. Също така различните служби във Великобритания да не задържат документи, които са необходими и за други процедури за придобиване на права.

„Има различни казуси, защото в днешно време един човек може да работи няколко месеца във Великобритания, след това да отиде за две години в Люксембург или в някоя друга еворпейска страна и да се върне пак във Великобритания. Затова започнахме тези информационни семинари. Ще има още пет срещи в други английски градове“, каза Русинова. Тя е настояла пред британските власти да осигурят достъпна информация и за хора, които нямат дигитални умения или не владеят добре английски, за да могат да си попълнят формулярите за статут на постоянно пребиваващ, който ще им осигури оставане в страната след преходния период по Брекзит.

„За нас е много важно бързо да започнем работа по спогодбата, която ще уреди социалните и пенсионните права на живеещите тук българи и на британските граждани в България. Това трябва да стане още в началото на следващата година, за да бъде подписана в края на преходния период. Целта е да няма време, в което правата на гражданите не са гарантирани“, обясни Русинова. По думите ѝ социалните и здравните права ще вървят в пакетно договаряне заедно с други европейски страни.

Всичко зависи обаче дали британският парламент ще одобри на 11 декември постигнатото споразумение за Брекзит, или ще се върви към вариант за напускане на ЕС без договорени правила.

„Британските власти ни уверяват, че имат резервен план, ако това се случи, за да не стане хаос с правата на европейските граждани, след като Великобритания напусне общността“, добави Русинова.

Повечето сънародници, които участваха в срещата в българското посолство, задаваха конкретни въпроси във връзка с лични казуси. Британските експерти им отговаряха много подробно и ги призоваха да разясняват на сънародниците си, които не владеят добре английски или пък нямат достатъчно компютърни умения, за да достигнат до сайтовете на британските служби, където има подробни информации.

Българите на Острова имат

2 години да уредят статута си

Българите, които живеят във Великобритания, ще имат 2 години да уредят статута си за престой в страната, след като тя вече няма да е част от ЕС, каза британският зам.-министър по въпросите на Брекзит Робин Уокър.

„Тези, които са законно тук, независимо дали са с техните семейства, дали работят, или учат, ще бъдат защитени от сключеното споразумение с Евросъюза, а това означава, че ще имат право на „статут на уседналост“. Няма нужда да се бърза. Ще могат да го направят по време на двугодишния преходен период и дори след това по време на гратисен период“, обясни той.

Британските власти са създали специална интернет платформа и приложение за смартфони, през които европейските граждани ще могат да кандидатстват за статут. Тъй като става дума за над 3 млн. души, те са се постарали максимално да улеснят процедурите, като са премахнали някои ненужни документи и тестове.

Достъпът до системата за кандидатстване ще става чрез въвеждане на национален осигурителен номер. След плащане на такса от 75,50 паунда по интернет вътрешното министерство (Home office) ще прави необходимите проверки колко дълго кандидатът е живял във Великобритания. Това ще става чрез системите за здравно осигуряване, плащане на данъци и получаване на социални помощи. Ако в регистрите има достатъчно данни, че той е повече от 5 г. на Острова, получава „статут на уседналост“, който му дава право да продължи да пребивава в Обединеното кралство, както и свободно да го напуска и да се връща отново. Ако обаче се окаже, че през тези 5 години по-голяма част е бил извън Великобритания, е възможно да получи отказ или пък да трябва да доказва с документи определени периоди, за които британските власти нямат данни, че се е намирал в страната.

Това ще става чрез информационната система за кандидатстване, която ще има функция за прикачване на сканирани документи. Това може да са банкови извлечения, които да показват, че е харчил пари най-малко 6 месеца от дадена година на територията на страната. Фактури за платени такси за училище, университет, престой в старчески дом или за ток, вода и газ. Трудови договори или писма от работодатели, регистрирани на територията на Великобритания, също се признават, както и писма от личен лекар, различни служби и дори договори за ремонти. Важното е документите да съдържат пълното име на кандидатстващия и дати от периодите, за които британските власти нямат сведения за него.

Пребивавалите по-малко от 5 г. ще имат възможност да получат „статут на чакащи“, докато съберат необходимото време за получаване на „статут на уседналост“.

Системата за кандидатстване ще започне да работи от 29 март догодина, когато Великобритания излезе от ЕС.

Уокър увери, че дори британският парламент да отхвърли постигнатата сделка за Брекзит, правата на българските граждани на Острова ще бъдат защитени.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar