ВАС отмени текстове от правила на градския съд, ограничаващи достъпа на адвокатите до дела
Правото на достъп на адвокат до делата и преписките е проявление на правото на защита на едно лице или организация преди започване на съдебно производство срещу него, което се гарантира от Конституцията. То е гаранция за осъществяване на правото на справедлив съдебен процес, защитимо от Европейската конвенция за правата на човека.
Това се казва в решение на тричленен състав на Върховния административен съд, с което се отменят две разпоредби в Правилата за административно обслужване на граждани и юридически лица в Софийския градски съд.
Първият текст, който ВАС отменя поради противоречие със Закона за адвокатурата, казва, че право на достъп до делата и преписките в СГС имат „адвокатите, за които е учредена представителна власт по отношение на страна по дело въз основа на изрично пълномощно за конкретното дело или общо пълномощно за представителство пред съд, или въз основа на акт на съда за назначаване на адвоката за особен представител/служебен защитник“.
Именно тази разпоредба провокира напрежение между адвокати и СГС през лятото на миналата година. Тогава стана ясно, че със заповед от 13 юни 2017 г. тогавашният председател на съда Калоян Топалов утвърждава правилата, като с тях се ограничава достъпът на адвокатите до всички дела, а им се разрешава такъв само до тези на клиентите им.
След множество сигнали на колеги шефът на Софийската адвокатска колегия Ивайло Данов и председателката на Висшия адвокатски съвет Ралица Негенцова поискаха от Топалов да отмени правилата. Стигна се обаче до среща на представители на адвокатурата с Висшия съдебен съвет, на която кадровият орган обеща да промени така Правилника за администрацията на съдилищата, че да гарантира достъп на всички адвокати до делата, независимо дали са пълномощници на страните.
На 22 август 2017 г. новият правилник беше обнародван в Държавен вестник. В него бе записано, че „Адвокатите осъществяват правото си на достъп до информация по делата съгласно чл. 31 от Закона за адвокатурата, като имат право на свободен достъп и могат да правят справки и без пълномощно по конкретното дело, само въз основа на качеството си на адвокат, което удостоверяват чрез представяне на адвокатска карта“.
Въпреки това, на 25 септември 2017 г. със своя заповед Топалов изменя някои разпоредби от вътрешните правила, но не и частта, отнасяща се до достъпа на адвокатите. Не е ясно дали към този момент правилата са се спазвали или страните са се позовавали на правилника, но е факт, че адвокатско дружество е обжалвало някои от текстовете пред Административен съд София-град. Той обаче отхвърля жалбата именно в частта на достъпа, което дава повод на дружеството да се обърне към Върховния административен съд.
„С оспорения текст на т.11, т.1, б. “б“ се ограничава правото на достъп на адвоката до делата, на който следва да му бъде осигурен въз основа на качеството му на адвокат и в случаите, в които няма учредена нарочно представителна власт по конкретното дело… Ако адвокатите по принцип нямат право на достъп до делата, няма да могат да се запознаят по същество с тях. Изводът се обосновава и с обстоятелството, че правото на адвоката да се запознае с делото e различно от правото да получи справка. С оглед на така изложените съображения цитираните правила по т.11, т.1, б.“б“ противоречат на чл. 31 от Закона за адвокатурата. Текстът следва да се тълкува в смисъл, че адвокатите осъществяват правото си на достъп до информация по делата и поради това следва да могат да правят справки и без пълномощно по конкретно дело, само въз основа на качеството си на адвокат, което обстоятелство удостоверяват със служебна карта“, сочи ВАС.
Нататък тричленният състав на ВАС с председател Георги Георгиев и членове Тодор Тодоров и Юлия Тодорова (докладчик) анализира европейската практика и решенията на Конституционния съд.
В тази връзка те изтъкват, че правото на достъп на адвокат до делото е гаранция за осъществяване на правото на справедлив съдебен процес, защитимо от чл. 6 от Европейската конвенция за правата на човека (ЕСПЧ). „Практиката на ЕСПЧ е последователна и безпротиворечива, че без адвокат лицата не могат да се защитават адекватно и ефективно, информация по делото от страна на адвоката следва да съществува във всеки един момент за страната, която иска да защити своя легитимен интерес, дори и преди образуване на съответното съдебно производство“, изтъква ВАС.
Съдът се позовава на европейска директива и на Хартата за основните права на ЕС, според която правото на достъп е свързано с правата на страните по делата и техните законни представели по закон или по пълномощие, които във всички случаи следва да се запознаят с делата и преписките в съда.
Наред с това се цитират и две решения на КС, в които най-общо се казва, че правото на защита е основно право, което е универсално, а негова проявна форма е правото на адвокатска защита във всички стадии на процеса, за да бъдат охранени правата и интересите на гражданите.
ВАС отменя още една разпоредба от правилата, която казва, че „не се предоставя достъп до дела, образувани по молби за допускане на обезпечение на бъдещ иск, на ответника по молбата или негови представители преди получаване на издадената обезпечителна заповед от молителя по делото“.
„Целта на производството по обезпечаване на бъдещ иск е да се лиши ответника от фактическа или правна възможност да извърши действия, които ще осуетят целената с иска защита, още преди той да бъде предявен. По същество обезпечението на иска следва да изненада ответника, като му се отнеме възможността да извършва действия, които заплашват правото на ищеца. Производството по допускане на бъдещото обезпечение на иска е едностранно, като спорният двустранен характер на това производство се проявява във възможността ответникът да обжалва допуснатото обезпечение на иска. Срокът за обжалване за ответника на определението, с което е допуснато обезпечението на бъдещия иск тече от деня, когато е уведомен за наложената обезпечителна мярка. Тъй като текстът на т. 11.4. касае ограничаване правото на достъп до делото и на адвоката, който може и да е процесуален представител на ответника по бъдещия иск, то същият следва да има право на достъп до делото след датата на издаване на обезпечителната заповед. От своя страна ищецът по бъдещия иск (молителят) има интерес бързо да получи издадената му обезпечителна заповед, защото има обезпечителна нужда, която е възприета от съда постановил определението за допускане на обезпечение на бъдещия иск. Затова неоправдано от гледна точка на легитимната цел, с която се допуска обезпечение на бъдещ иск и се издава обезпечителна заповед е ответникът, респ. неговия процесуален представител – адвокат да не упражни правото си да бъде информиран за предприетите срещу него действия след датата на издаване на обезпечителната заповед до датата на получаването й от молителя“, казва ВАС и отменя разпоредбата.
Адвокатското дружество е атакувало и още два текста от правилата. Според единия адвокатските сътрудници имат достъп до дела, но само ако представят изрично пълномощно от съответния адвокат. ВАС не намира противоречие със Закона за адвокатурата и не отменя разпоредбата.
Съдът не отменя и друг текст, според който, за да имат достъп до дела, адвокатите трябва да удостоверят самоличността си, качеството си и представителната власт.
Решението на ВАС е окончателно.
4
Коментирайте
Миналата година Топалов просто ни върза ръцете с неговата безумна заповед.
Добре, че промениха Правилника за администрацията на съдилищата, че иначе всеки административен ръководител можеше така да си издава заповеди и да възпрепятства работата ни.
Адмирации за решението.
Ново
-
Защо КС се раздели 6 на 5: Аргумент за недопустима индулгенция за бездействие срещу мотив да се прекрати нетърпимата безмандатност
-
Конкурсите да се обявяват на конкретни дати, нови правила за атестиране, командироване и избор на ИВСС
-
ВКС се заема с противоречия в практиката по спорове за собственост след сделки с реституирани земи
Ама че смешка.Уж съдиите знаят закона, но искат други съдии да им посочат къде го нарушават.
Гражданите ни се смеят.Не става дума за лични права на съдия.Става дума за публично професионално право, посочено в Закон, което съдии не искат да спазват.Що правят тогава там.А ВАС дали си няма по-важна работа, та се произнася ли произнася.Но само за дреболии.
КОГАТО СТАВА ДУМА ЗА ТОПЛОФИКАЦИЯ, ОБАЧЕ, ВАС се прави на неразбрал, че цяла София е против наредба 16-334 от 2007 г., изм.през 2015 г.,която противоречи на Директиви на ЕС.Мълчанието на тези съдии е белег за правна немощ и безумен страх…