С председателя на Софийската адвокатска колегия ИВАЙЛО ДАНОВ разговаряме в навечерието на честванията, организирани от колегията за 130 г. от първия български Закон за адвокатурата. Те ще включват няколко изяви – двудневна научна конференция, изложба, тържествен молебен, а накрая и бал на столичната адвокатура.

– Адвокат Данов, знам, че като председател на Софийската адвокатска колегия пазите много интересни факти за тези 130 години, откакто имаме Закон за адвоката – което пък е поводът да разговаряме днес. Че дори и за по-назад във времето.

– Да, има наистина много интересни подробности и факти, които предполагам, че широката обещeственост не знае. Например в Османската империя не е имало адвокатура в смисъла, който ние влагаме днес. Правовият ред се е основавал на Корана и не е познавал съдебното представителство.

Такова се предвижда едва през 1874 г. със султански ферман. И тогава се приема, че за да стане едно лице адвокат, то трябва да е навършило 21 години, да е дипломирано, да не заема държавна служба, да не е лишавано от свобода и да не е обявявано във фалит. Както и да има разрешение от Министерството на правосъдието на Османска Турция.

– Такова министерство е имало и тогава!?

– Имало е – безспорно. Така за българите е било възможно също да станат адвокати, без да им се поставят някакви допълнителни изисквания – като поданици на Османската империя.

Приема се, че първият български адвокат е Георги С. Раковски. С това трябва да развенчаем една широко разпространена заблуда – че първият български адвокат е Илия Цанов, братът на Найчо Цанов. Той всъщност е първият български обществен защитник, а не адвокат.

– Нещо като първият омбудсман?

– Не точно в този вид… (с усмивка). Но, да кажем, има много сериозно отношение към защитата на Ботевите четници в онова време.

Но да се върнем на Георги Раковски.

След като през 1848 г. е освободен от цариградската тъмница, където е изучил добре турските закони, той се установява и работи като адвокат в Цариград. Иван Касабов, който е една друга видна възрожденска личност, разказва, че когато се оттеглил от основания от него Български таен централен революционен комитет, се отдал на адвокатство в Румъния. Като за целта дори е трябвало да стане румънски поданик, защото това е изисквал румънският закон по онова време.

 

– За да може да практикува – както бихме казали днес…

 

– Именно. А друг един велик българин – д-р Димитър Греков, който е първият председател на Софийската адвокатска колегия, е адвокатствал пак в Браила, Румъния.

Марко Балабанов пък е адвокатствал в Цариград.

Ако се върнем в исторически план, първият опит за законодателна уредба на адвокатската професия е направен в Закона за устройство на съдилищата, в Глава Х, озаглавена „За адвоката“.

– Вече говорим за закон от времето на млада България?

– Да. Съгласно този закон адвокатите са били подчинени на съдилищата. Този закон съответно е срещнал голяма съпротива, тъй като на пракитка не се осъществявало едно нормално процесуално представителство и на се били защитени интересите на хората – след като адвокатите са зависими от съда. Един вид са ги водели като съдебни служители – съдът е регулирал вписването им, съдът ги е контролирал, т.е. – принципът на самоуправлението практически е отсъствал.

Както казахме, този закон среща голяма съпротива и е отменен с княжески указ от 1883 г. А вече през 1888 г. на датата 22 ноември Петото обикновено Народно събрание е приело първия закон за адвокатите в България, чиито проект е изготвен от д-р Константин Стоилов.

Законът е бил доста несъвършен – практически не е могъл да организира адвокатите, но тогава Константин Стоилов произнася една реч към народните представители, която и днес е актуална и е един своеобразен поглед в бъдещето. А именно той казва:

„Бъдете уверени, че този закон ще бъде едно действително благодеяние за страната! Бъдете уверени, че той ще бъде една от съществените реформи, които ще се въведат.“

Напълно актуални са думите му относно изискванията, на които трябва да отговарят адвокатите – първо, те трябва да имат нравствени качества, защото хората им поверяват честта и имота си – нещо, на което ние много държим и до днес.

И второ – трябва да имат умствени качества, за да защитават добре своите клиенти пред съда.

– Колко е бил „животът“ на този пръв закон, чието създаване всъщност чествате днес?

– Първият закон за адвокатите действа 37 години, когато се приема нов закон от 1925 г. Той е изграден на два основни принципа, на които е изградена и съвременната адвокатура: принципа на самоуправлението и принципа на самоконтрола. Именно те са необходима предпоставка за пълната независимост на адвокатурата и действат и до ден днешен.

Тук може би е хубаво да кажа няколко думи за Илия Цанов, когото споменахме по-горе и който е самоук адвокат от Видин – братът на Найчо Цанов. Който защитава Ботевите четници през 1876 г. и произнася блестяща  защитна реч, с която спасява от бесило 45 души – българи.

– Къде се развива това, пред коя – така да го кажем – инстанция?

– Действието се развива пред Османския съд, който съди заловените и все още живи Ботеви четници.

Интересното е, че защитата на Илия Цанов в този съдебен процес е изградена на тезата, че подсъдимите са защитавали своите човешки права. И че всъщност тяхната борба е неотменна от борбата за европейско развитие на тогавашна Турция. Което е възприето от съда и в крайна сметка тези 45 човека не са били обесени и са избегнали смъртното наказние.

– Ама той е политизирал казуса – бихме казали днес (смеем се).

– Да, той е политизирал казуса! Но това е интересното в адвокатската  професия: да успееш да извадиш най-хубавите аргументи в защита на своите клиенти…

– И в крайна сметка важното е, че „отървават“ въжето.

-… Затова Илия Цанов се води първият обществен защитник.

А може би е интересно да кажем и че първата българка адвокат е Вера Златарева.

Тя е първата дипломирана жена в Юридическия факултет на СУ, който завръшва през 1929 г., като една година по-късно защитава  и докторантура. Тя е една от пъвите 16 жени, които са избрани за народни представители в Народното събрание. И в същото време е и първата жена, която се е изказала на трибуната на Народното събрание. И нейното изказване е посрещнато с овации от народните предсатвители.

Т.е. – има много интерсин факти от историята, които хората биха могли да научат. Особено ако посетят изложбата, която организира САК в Съдебната палата. От вчера, 20 ноември, до края на седмицата  – 23 ноември, на разположение на посетителите на Съдебната палата има много интересна изложба, която съдържа уникални документи, които ние сме извадили от Държавен архив.

Те касаят основаването на САК, избора на първия Софийски адвокатски съвет, уникални документи за заседанията на САС, който още в първите си заседания е поставял въпроса за нравствените качества на адвоката и е вземал дисциплинарни мерки срещу некоректни адвокати.

Хората, които имат интерес към историята, могат да видят уникални неща! Това са 40 пана на 20 двустранни статива и бих ги посъветвал да се възползват от възможността.

– Може би да кажем на всички, които не посещават Палатата всеки ден като нас с вас, че входът е напълно свободен.

– Входът е напълно свободен безспорно – няма две мнения по този въпрос (с усмивка).

– С изложбата ли започна голямото събитие, което вие – Софийската адвокатска колегия и съветът към нея, организирате по повод 130-годишнината на първия закон за адвокатурата?

– Честванията на тази дата – 22 ноември, включват една уникална международна конференция, която организира САК на 22-ри и 23-и.

На 22 ноември организирама първата част на конференцията, която всъщност е посветена на професионалната роля на адвоката.

Вторта част – на 23 ноември, касае обществената роля на адвоката. По тази причина първата част е озаглавена „Задължителното процесуално представителство от адвокат – гаранция за справедлив процес“. А втората част: „Адвокатът като общественик“.

Т.е. – ние искаме да поставим актуални за обществото и адвокатурата проблеми, които поставяме от м.г. Миналата година САК чества 120 години от своето създаване и сключихме по този повод меморандум за сътрудничество с УНИЦЕФ. Организирахме заедно една конференция относно закрилата на децата и участието на деца  в правни процедури.

Искаме да развием тази идея и съответно всеки един такъв значим повод да бъде отбелязван от Софийската адвокатска колегия със сериозни международни конференции. Нещо, което, между дургото, се прави от сериозните адвокатски колегии от цяла Европа, с голяма част от които САК има подписани споразумения за сътрудничество и поддържа постоянни отношения.

– С кои?

– Колегиите на Париж, Мадрид, Барселона, Милано, Варшава, Антверпен, Анкара, Белград, Ниш, Скопие, Букурещ, Солун и Тел-авивската колегия на Израел и др….

–  Следващият ми въпрос щеше да бъде – само софийски адвокати или дори само български ли са участниците в плануваната двудневна конференция?

– На конференицята в двете й части ще гостуват колеги от Германия, Италия, Франция, Полша, Белгия, Сърбия, Гърция, Македония, Турция, Румъния, Израел… Освен официалните представители на адвокатските колегии, ще присъстват и представители на 3 международни организации. Идва лично г-н Микеле Лукерини – президент на Федерацията на европейските адвокатури, идва г- Михай Танасеску, специален пратеник и съветник на президента на Международния съюз на адвокатите със седалище Париж – г-н Исуф Баадийо. Идва и ковчежникът на Международния съюз на държавите със сходна правна традиция (която е повече франкофонска организация) г-н Доминик Трико, специален пратеник на президента на тази организация Бернар Ватие. Голяма част от тях ще бъдат гост-лектори, а други ще вземат участие в дискусиите.

Колегите от Варшавската  адвокатска колегия ще изпратят също представител.

– Там текат интересни процеси…

– Да, ще поговорим с колегите от Варшавската адвокатска колегия за процесите, които текат в Полша.

Но важното е, че всички гости ще имат възможност – освен гост-лекторите – и да вземат отношение, като направят изказвания в двата дни на конференцията.

От международните контакти на САК със сериозните адвокатски колегии в Европа ние видяхме, че когато  се организира откриване на съдебната година или празник на съответната адвокатска колегия, това винаги е съпроводено с една сериозна научна част – обикновено конференция или семинар. По този начин решихме да заимстваме тази идея и да го направим и в България.

Най-вече да покажем на колегите от Европа, че и ние имаме какво да предложим и да ги изненадаме.

– Споделихте, че те пък са си харесали неща, видени у нас?

– Миналата година – когато чествахме 120-годишнината от основаването на САК, колегите от Милано много харесаха клетвата на млади адвокати, която ние проведохме на тържественото заседание на Софийския адвокатски съвет. Харесаха също конкурса за студенти от юридическите факултети и млади адвокати, който организирахме, съответно с връчване на награди. Харесаха награждаването на изтъкнати колеги… Между другото, да спомена и че ще учредим ежегодни награди на името на видни български юристи и адвокати – нещо, което досега не се е случвало в историята на САК.

Нашата  цел е да поставяме на вниманието на обществото важни за него и за адвокатурата въпроси – независимо дали е под форма на конференции, дискусии, кръгли маси или други интересни форми.

– Как ще приключи цялото двудневно, или по-точно казано – неколкодневно събитие?

– На практика събитията са цялата седмица… Но като завършек на самото честване ще бъде балът на адвокатите от Софийската адвокатска колегия на 23 ноември, петък. И за който сме подготвили специални изненади за всички присъстващи, включително с участието на Тримата български тенори.

Кувертите вече свършиха, а колегите ще бъдат приятно изненадани.

– Знам и за още една Ваша идея – гражданите да имат “личен адвокат“, нещо като личния лекар.

– Преди една година аз изложих една своя идея, която бе споделена от Софийския адвокатски съвет, и за чието развитие се работи под формата на стратегия. Това е идеята за личния адвокат.

Аз смятам, че в интерес на българските  граждани е те да имат свой личен адвокат – довереник, към когото могат да се обърнат при всякакви проблеми, не само правни и фактически. Аз съм адвокат от 26 г. и имам много клиенти, които се съветват с мен по всякакви въпроси – и по правни, и по други.

И смятам, че ако един човек иска да бъде добре защитен, той трява да има свое доверено лице. Най-подходящо такова е адвокатът, който освен жизнен опит притежава и необходимите правни знания. Защото при всички положения той може да му даде ценни съвети преди предприемането на всякакви правни действия, които са със сериозни последици.

Обикновено хората идват при нас, когато проблемът вече е налице. А не се съветват предварително, когато биха могли да избегнат този проблем и всичко това би им струвало много по-малко време, нерви и разноски.

Така че моят съвет към хората е: намерете си доверен адвокат. Намерете си лице, на което може да вярвате и което да ви съветва при всякави сложни ситуации. Ако не е от неговата компетенция – ще ви препрати при свой колега.

– Но за да се нормира, да се „облече“ в законова рамка тази Ви идея – не е ли твърде дълъг пътят?

– Пътят въобще не е дълъг, защото и сегашното законодателство позволява това да стане. Идеята за личен адвокат не е за някакво задължително законово изискване, а за доброволно такова. Аналогията с личния лекар е много важна, защото  както личният лекар се грижи за здравните проблеми на хората, така личният адвокат може да се грижи за техните правни проблеми.

– Да, но джипито е задължително. А възможно ли е както за личния лекар отива една сума годишно – един вид „абонамент“, същото да се случва и с адвоката?

– Напълно възможно е. Но въпросът е да е доброволно…

– И няма ли така да ни излезе по-евтино?

–  Това ще излезе много по-евтино на всеки един български гражданин, тъй като става въпрос за отношения на базата на доброволността.

По никакъв начин те няма да се скрепяват с държавна принуда и всякакви такива задължителни законови норми.

Много по-евтино би излязло на един бъргарски гражданин, ако сключи някакъв договор за абонаментно правно обслужване, по силата на който може всеки месец да се отнася към него за консултации. Отколкото да се яви при адвокат, когато вече се е заплел в някой тежък правен казус и съответно е получил призовка за някакво дело.

– Казвате, че и сега това е изпълнимо?

– Няма никакъв проблем при наличната нормативна база това да бъде осъществено и сега. Но ние ще разработим концепцията и ще я предложим на обществото, защото смятаме, че тя е важна за защита правата и интересите най-вече на обикновените хора.

– Кога?

– Това ще стане следващата година. Тъй като работим по въпроса и смятаме да го оповестим догодина, когато вече ще бъдем готови.

– Имам един последен въпрос. Понеже текат интересни процеси, да не кажа безпрецедентни – може би хората не са били толкова разколебани в правовия ред, в държавността изобщо от много отдавна: ако трябва с няколко изречения да си пожелаете нещо? Какво бихте искал да си мислят за нас, за вас, за днешните адвокати и юристи след още 130 години?

– Със сигурност е много трудно  да се отговори с няколко думи. Но аз лично си пожелавам след още 130 години хората да си спомнят за това, което ние сме направили. Защото ние искаме да направим сериозни реформи в адвокатурата и сме започнали от Софийската адвокатска колегия.

Предстои да се внесе в НС нов Закон за адвокатурата, надяваме се да срещнем подкрепа  у народните представители. За изграждане на една модерна адвокатура! Това, което правим в контактите си с чуждестранните колеги – заимстваме добрите практики, създаваме традиции, искаме да го направим и в адвокатурата в България.

– Пожелавам ви го от сърце.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar