Ще си свършим работата по делото за катастрофата край Своге. Тя не може да върне загиналите, но справедливост и възмездие трябва да има Върховен касационен съд и прокуратура ще има и след Панов и Цацаров Иво Прокопиев се разследва за сделки и финансови средства, които нямат нищо общо с издателската му дейност Колкото и да не се харесваха специализираният съд и прокуратура на висши магистрати, те успяха Чакаме експертиза за граничната ограда – може да има обвинени длъжностни лица С настоящите си правомощия агенцията за българите в чужбина е генератор на корупционни практики, казва в интервю главният прокурор Сотир Цацаров

– Г-н Цацаров, докладът на Европейската комисия по т. нар. механизъм за сътрудничество и проверка (МСП) от 13 ноември т.г. за първи път, поне по мои спомени, е положителен за България и се казва, че ако продължава така, вероятно ще отпадне наблюдението до края на мандата на тази комисия. Това е безспорно добра оценка за прокуратурата, но как мислите, добре ли ще е наблюдението да спре?

– Този механизъм действа вече близо дванадесет години. За това време е имало остри критики от страна на ЕК, периоди на реформи и на относително „затишие“ на реформите, както и опити за ползване на всеки пореден мониторингов доклад като инструмент за постигане на вътрешнополитически цели в споровете между управляващи и опозиция. Трябва обаче да признаем безспорната роля на механизма за сътрудничество и проверка за реформите у нас, особено за това, което се случи на територията на съдебната власт. Конституционната реформа, разделянето на ВСС на съдийска и прокурорска колегия, измененията в НПК са все промени в правилна посока, които са резултат на политическа воля, на наши усилия, но и на действието на МСП като стимул. И трябва да признаем още, че промяната в тона на периодичните доклади – от общи констатации към конкретни препоръки, дори и изисквания, е от огромно значение за темпа на реформите у нас. През януари 2017 г. бяха очертани 17 основни препоръки, чието изпълнение ще доведе до прекратяване на действието на механизма. За първи път сега, в ноемврийския доклад,

наблюдението

се прекратява по три

от шестте показателя,

въведени в началото на мониторинга: независимост на съдебната власт, нормативна уредба и организирана престъпност. За първи път се казва ясно, че ако България продължава по този път, до края на настоящия мандат на ЕК механизмът може да се счита за приключен. Няма как при тези изводи да не оценим доклада като най-положителния от дванадесет години насам.

– Оценката ви се различава коренно от тази на председателя на Върховния касационен съд. В реч пред съдии той говори за „лъжливите мостове на илюзиите“, които ни свързват с Европа. И завършва така: „И нека бъде тишина… която се разчу чак в Брюксел“.

– Напълно съзнавам болката, която точно този доклад причинява на г-н Панов, както и на неговите ментори. Всяка дума в текста на доклада буквално срутва опорните им точки, градени грижливо през годините назад, за това колко е лоша реформата в България и колко напред е Румъния, колко ретроградна е българската прокуратура и лично главният прокурор и какъв е политическият натиск над магистратите. Прекратяването на мониторинга по показателя „Независимост на съдебната власт“ на практика лишава от смисъл дори ежемесечните им писания до комисари и европейски чиновници, в които положението в България се обрисува само в черни краски, а те са хората в бяло, които водят едва ли не партизанска война срещу режима. Тези хора славословеха Брюксел, когато предишните доклади съвсем заслужено ни критикуваха. Когато обаче напредъкът и постигнатото бяха оценени обективно, изведнъж и ЕК стана неудобна за тях. Конюнктура, за съжаление, силно политизирана…

– В същата реч Панов казва: „Главният прокурор преследва критиците си и поставя чадър над приятелите си“.

– Досега г-н Панов не ме е обвинил само в това, че собственоръчно съм развил болтовете на джантите на служебния му мерцедес. Аз съм казал в очите на Лозан Панов какво мисля за него. Да го повторя сега, но публично, означава да приема, че личностни отношения могат да определят и отношенията между институциите в съдебната власт. Това не е моят начин на мислене. Върховен касационен съд и прокуратура ще има и след Цацаров, и след Панов. Личните страхове, комплексите, политиканстването и постоянният хленч не могат да бъдат в основата на поведението на никой председател на върховен съд и на никой главен прокурор. Очевидно „преследваните критици“, за които Лозан Панов говори, са вече обвиняеми лица.

Дано не се окаже,

че сред тях има негови

политически приятели,

защото тогава силно би ме обезпокоила реакцията му като председател на ВКС, когато техните дела стигнат до този съд.

– Последните действия на прокуратурата – арестите на Арабаджиеви, Миню Стайков, Баневи… Защо сега и не е ли това и проправителствен пиар?

– Прокуратурата е критикувана, когато бездейства и се занимава само с текущите криминални дела. Когато започнем действия като тези през последните месеци, започват въпросите – защо сега, защо точно тези хора, кого обслужваме… По повод започналото разследване в ДАБЧ прочетох следното обяснение: „хибридната война на ДПС и прокуратурата срещу патриотите…“ Ако трябва да се ръководим от този начин на мислене, най-добре е да не правим нищо. Защото така сме най-удобни за тези, за които е професия да ни критикуват, и най-вече за доста богати хора, които желаят престъпленията им да останат ненаказани и забравени. Защо сега? Защото сега има действаща Специализирана прокуратура, която е с компетентност на територията на цялата страна и няма как да бъде повлияна от местни зависимости. Защото колегите ми там придобиха опит, а и кураж. Положиха се какви ли не усилия специализираните структури да бъдат компрометирани – от кадрови недостиг и ежедневни атаки в определени медии до искания за противоконституционност на съответните текстове от НПК.

Колкото и специализираният съд и прокуратура да бяха трън в очите на политици и висши магистрати, те успяха. Разбира се, трябва да отдадем дължимото и на работата на всички мои колеги, особено на тези от градската прокуратура в София, където започнаха повечето дела за корупция, които вече са в съдебна фаза. Има и още един отговор на въпроса „Защо сега“ – за първи път от много време и ДАНС, и ГДБОП предоставиха данни и информация, годни за започване на такива мащабни разследвания. И показахме, че можем да работим при пълен синхрон и взаимно доверие.

– Според президента Радев „Акции много, но присъди малко в България“. И още: „Рано е да давам оценки и това бих могъл да направя, след като обвинението бъде защитено в съда“.

– Прокуратурата не провежда акции, а ръководи разследвания. Не издава и присъди – това е работа на съда. Що се отнася до оценките – те са право на българските граждани. Не познавам нито една държавна институция, колкото и високо да е тя в конституционната йерархия, която да има привилегията само да дава оценки, без да има задължения и отговорности.

– Защо поискахте шест депутатски имунитета за един ден?

– Не съм целил някакъв пропаганден ефект с това. Напротив, прецених че точно такъв ефект би се постигнал, ако шест искания се внасят ден след ден в рамките на седмица. Искането на снемане на имунитет

не е равносилно на

обявяване на народния

представител за виновен

Имунитетът не позволява провеждането на каквито и да е действия по разследване, независимо от постъпилите данни и сигнали. Например по отношение на депутата Димитър Михайлов, бивш управител на лечебно заведение, постъпи справка от СДВР, с конкретни твърдения за сключени от него неизгодни за болницата договори за доставки на лекарства, довели до задължения от близо 24 млн. лева. В прокуратурата бяха изпратени и копия от тези договори, както и от свързани с тях документи. При това положение, няма друга възможност освен искане до Народното събрание. Без снет имунитет разследване не може да започне.

– А Веселин Марешки и Елена Йончева – според тях исканията са по политически причини?

– Когато делото влезе в съд, ще стане ясно дали искането относно г-н Марешки и неговите колеги е свързано с политическата му дейност и с позицията, която заема парламентарната група на „Воля“ при едно или друго гласуване в Народното събрание. Мисля, че яснота по този въпрос ще внесат показанията на свидетелите – собственици на аптеки, спрямо които е бил упражняван натиск за „търговско преподчиняване“. Така стоят нещата и с народния представител Елена Йончева.

– Елена Йончева и БСП видяха в искането и политическа атака, и схема за сплашване и репресия. Твърдения за това, че тази схема е свързана с активната ѝ позиция (сигналите за граничната ограда), както и с готвено разследване – „бомба“, свързана с катастрофата до Своге.

– Не мога да коментирам позицията на БСП. Ще кажа само, че тя е обяснима, като политическа реакция в защита на член на парламентарната им група. Действията по разследването установяват предварителната подготовка по избор на определена офшорна компания от нейния собственик (а той притежава доста офшорки), за участие в учредяването на „Офроуд“ ООД, в съдружие с еднолично дружество, собственост на г-жа Йончева.

Установяват средствата, които офшорната компания внася във фонд „Резервен“ на новото дружество, както и техния произход. Най-после, те установяват за какви цели и в какъв размер се е разпореждала с тези средства управителят Елена Йончева, включително и месечната ѝ заплата. Да, сигналът е подаден от политически опоненти на Елена Йончева, но може ли това да обоснове непредприемане на проверка по него? По същия начин сме процедирали по сигнала, подаден от нея с твърдения за злоупотреби при изграждането на граничната ограда. По него е възложена проверка на ДАНС и според представения подробен доклад е налице значително и необосновано завишаване на проектните стойности на граничното съоръжение, което е довело и до нереално високо заплащане на договорените строителни работи. Последва образуване на досъдебно производство и назначаване на експертиза, която в момента се работи и в трите области – Бургас, Ямбол и Хасково. Ако експертите потвърдят изводите в доклада от предварителната проверка на ДАНС, очевидно ще има обвинени длъжностни лица. Що се отнася до публично оповестения констативен протокол за състоянието на пътя Своге – София, ако това е „бомбата“, може би ще разочаровам някого. От 29 август 2018 г. този протокол в оригинал е сред материалите по делото. Предаден ни е и в няколко копия и от разпитани свидетели, сред които началникът на РПУ-Своге, и кметът на тази община.

-Кажете нещо, докъде стигна прокурорското разследване за катастрофата край Своге?

– Веднага след катастрофата казах, че работата ни ще бъде концентрирана върху три основни направления и възможни причини за тази трагедия – поведението на водача на автобуса, изпълнението на задълженията на фирмата превозвач и състоянието на пътя. Досега има доказателства за виновно поведение на водача, който е обвиняем. Автобусът не бе преминал задължителния технически преглед към момента на произшествието, но експертиза установи фактическата му пълна изправност.

Готови са

заключенията

на експертизите за

състоянието и начина

на изпълнение на

пътната настилка,

както и за състоянието и якостта на мантинелата. Събран е значителен обем документи относно предишни произшествия и множество констатации и сигнали за опасен път. В кратък период от време предстои решение на наблюдаващите прокурори относно привличане към наказателна отговорност и на други лица. Ще си свършим работата по това дело. Тя не може да върне загиналите, но справедливост и възмездие трябва да има.

– А за убийството на Виктория Маринова, как върви това разследване?

– Последният ми разговор с наблюдаващ прокурор по това дело бе преди два дни. При разпитите обвиняемият е направил признания и относно осъщественото изнасилване. Извършва се негово съдебно-психиатрично изследване, като имам всички основания да считам, че досъдебното производство ще приключи в срок.

– А какво мислите за отзвука и коментарите по повод на това престъпление?

– Това брутално и изключително жестоко убийство постави на изпитание целия разследващ и експертен потенциал, с който МВР и прокуратурата разполагат. В същото време то задейства сценарий, чиято основна теза бе „В България убиват журналисти, които разследват злоупотреби с еврофондове“. Този сценарий не бе случаен, нито бе плод на някакво злощастно стечение на обстоятелствата. България бе атакувана и очернена пред всички възможни европейски институции и чужди медии, и то от… българи, с ясното съзнание, че в основата на действията и писанията им е неистина и клевета. Когато фактите станаха публично достояние, същите сценаристи и изпълнителите им едва успяха да прикрият разочарованието си – че убийството е разкрито и то няма никаква връзка с професията на жертвата. Спомням си израженията на лицата на чуждестранните дипломати при срещата на премиера с тях, в която участвах заедно с министър Маринов, когато точно това бе казано ясно и на глас. Спомням си и мъдрите приказки, че убийството разкрило огромния дефицит на доверие в нашите институции. Нито един от изреклите ги, сред които имаше и държавни мъже, не намери думи за благодарност, когато истината излезе наяве – не към МВР и прокуратура, не към министър и главен прокурор, а към полицаите, прокурорите и експертите, които пряко осъществиха разследването, при тази обстановка и при този натиск. Тъжно, но и много срамно.

– А разследването срещу Иво Прокопиев – той твърди, че е обвинен заради издателската си дейност, иска международно наблюдение по това дело?

– Ще го кажа така – „Каолин“ и „Алфа финанс“ не са „Капитал“ и „Дневник“. Г-н Прокопиев е и издател, но не е само издател, а има много странични и отделни бизнес начинания. Предмет на разследване са сделки и финансови средства, които нямат нищо общо с издателската дейност и чието начало е приватизацията на държавно предприятие. Когато обвинението по това второ дело е било предявено, не последва и дума от г-н Прокопиев. Изявления от него за атаки срещу медиите му бяха направени след около два месеца – едва когато това обвинение стана публично известно. Друго не коментирам – всеки обвиняем е невинен до доказване на противното с влязла в сила присъда и има право да упражни всички средства, с които разполага в своя защита. Ако притежава медии – ползва и тях.

– А другото шумно дело напоследък – разследването в ДАБЧ?

– Няма да коментирам разследването – мисля, че достатъчно факти по него бяха оповестени. Ще си позволя едно лично мнение относно тази агенция. В този вид с тези правомощия, свързани с придобиване на гражданство от българи, живеещи в чужбина, агенцията сама по себе си е генератор на корупционни практики. Това е нещо подобно на „Автомобилна администрация“ – разследване след разследване, нови и нови обвинения и всичко се повтаря пак и пак. И моят въпрос е – защо е необходимо изобщо тази агенция да участва в процеса по кандидатстване за българско гражданство? Има Закон за българското гражданство, има Закон за българите, живеещи извън Република България… Достатъчно е тези процеси да се развиват между Министерство на правосъдието и президент. Ако има такава агенция, нека тя се занимава само с дейности като образование, култура и подпомагане на сънародниците ни навън, но не и с каквито и да е административни дейности, свързани с придобиване на българско гражданство. Това не е толкова трудно осъществимо, защото статутът на ДАБЧ се определя с постановление на Министерския съвет. Това не е и толкова невъзможно, стига на ДАБЧ да не се гледа като на апетитна част от коалиционно споразумение.

– Главният прокурор и президентът поискаха обявяване на противоконституционност на Закона за частната охранителна дейност – в частта му относно „охрана на урбанизирани територии“. Съвсем скоро бяха приети изменения в закона, които отмениха тази възможност. Удовлетворява ли ви това решение на Народното събрание?

– Причините да отправя искането до Конституционния съд мога да обобщя така – опазването на обществения ред в населените места е задължение на МВР и то не може да се отдава като на концесия. Ако допуснем частна охрана на урбанизирани територии (а това са градове и села), няма да има каквато и да е пречка фирмата, в която е „консултант“ Митьо Очите, да поеме охраната на Несебър и Слънчев бряг съвсем законно, по договор. Вярно е, че управляващите проявиха разум и тези разпоредби отпаднаха. Странното е, че това стана с изменения, добавени „в движение“ към Закона за правната помощ. Още по-странно е, че с преходна разпоредба запазиха действието на всички издадени междувременно лицензи за охрана на урбанизирани територии, както на вече подадените заявления за това. От директора на Главна дирекция „Национална полиция“ съм изискал списък на всички охранителни фирми, които са се възползвали от тази привилегия. Защото да отмениш възможността за частна охрана на градове и села за в бъдеще, но да запазиш действието на такива лицензи за периода от приемането на тези разпоредби до сегашната им отмяна, означава или недоглеждане, или лобизъм.

-Какво предстои? Кои ще са бъдещите разследвания, арести за интересни лица?

– Предстои всичко онова, за което има доказателства и основания по закон.

–––––––––––––––––––––––––––––––––-

CV

l Роден в Пловдив през 1966 г.

l Завършил е английска гимназия в Пловдив и право в СУ „Св. Кл. Охридски“

l През 1992 г. става съдия в районния съд в Асеновград, а след 4 г. и негов председател

l През 1998 г. е избран за зам.-шеф на окръжния съд в Пловдив, а след година го оглавява

l Като съдия е разглеждал наказателни дела. Участвал е като експерт в мисии по проекти на ЕС за реформа на съдебната система в Хърватия, Черна гора, Македония и Албания

l Избран за главен прокурор на 21 декември 2012 г.

l Семеен, има дъщеря

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar