Коварството на Брюксел няма край. След като в последния си мониторингов доклад за България приготви цяло буре с мед за Бойко-Борисовия правов ред, сипа лъжичка катран, за да го вгорчи. Еврокомисията изпадна в положението на посрамена работна пчела, подлъгала се да обслужва един търтей, който въобще не се размърда, за да й помогне да отчете в доклада си нещо смислено. Затова го жилна с отровен абзац за медийната среда в България, заради който премиерът изпадна в ступор да се радва ли на доклада, или да се оправдава публично.

Два дни гневни реплики се сипеха

от Министерския съвет и от телевизионния екран как несправедливо е нападан за деформирането на медиите. Още преди първото заседание на правителството след излизането на доклада той се обърна към присъстващите репортери: „Аз мога да кажа и вие всички можете да го потвърдите, че никой от нас тук няма възможност, не желание, а възможност, да ви влияе“. Никой не посмя да му възрази, което бе мълчалив знак колко е свободно словото. От думите му се разбра, че щял да инициира дебат с участието на еврокомисари (разбирай – Мария Габриел, която напоследък се представя за медиен специалист) и това щяло да се случи скоро. „Този дебат трябва да го проведем незабавно, защото това не може да се коментира по този начин“, заяви Борисов, като забрави, че в предното изречение бе говорил за свободата на словото, която не се комбинира с разпоредби кое как да се коментира.

Много му се събра на Борисов, защото четири дни преди излизането на доклада президентът Румен Радев направи обръщение в навечерието на 10 ноември, в което говори за липсващата свобода на словото: „Свободата на словото е спомен от миналото. Четвъртата власт абдикира от ролята си на коректив. Рухнаха професионалните стандарти в медиите, а с тях и доверието на гражданите в поднасяната информация. Пропагандата задушава плурализма. Свободомислието се наказва. Възродиха се познатите механизми на партията-държава. Демократичните институции атрофират.“

„Кой е атрофирал в медийната среда?“, изригна Борисов в интервю монолог по Би Ти Ви. „Това въпрос към мене ли е? Имам вестник или телевизия ли? Говорете си вие, медиите. Имате си представителни органи, съберете се, говорете и посочете проблемите. Вашите асоциации трябва да се съберат и да уточнят защо президентът е казал това.“ В стила „Аз съм невинен“ той посочи и виновника, но пропусна името му: „Олигарх – създал си медия да си защитава това, което е откраднал. Който и да е той“.

Кой е той?

Най-бързият, но неверен отговор е Делян Пеевски. Няма друг в България, който като него да се гордее с медийна империя. Но той е по-скоро изпълнител. Медиите са нерентабилен бизнес навсякъде по света и не се самоиздържат. Повечето медийни босове у нас са като собствениците на футболни отбори – назначават ги, за да ги издържат. Иначе берат ядове, вместо да жънат приходи от обществени поръчки. Има и обикновени фигуранти без собствен бизнес, на които редовно им се наливат пари, за да функционират. Тук естествено излиза въпросът откъде идват парите? Не е нужно да се гадае. Свободни пари има само в държавата, която си взема от обществото колкото реши и винаги си заделя излишъци за самообслужване. Тя има най-голям интерес да владее медиите, колкото и нерентабилни да са. С такива пари държавата разду КТБ до четвърта банка в България, а пък с нейни кредити откърми империята на Пеевски и майка му, както се разбра от доклад на прокуратурата до Народното събрание, пазен дълго време като държавна тайна.

Но това е стара работа. Колкото и много да са първоначално вложените пари, някой ден свършват, щом не се превръщат в капитал, който генерира доходи. Над 90% от медиите в България са закачени на системи към държавното виме и ако бъдат откачени, скоропостижно си отиват. Примери много, а напоследък и един всекидневник с претенцията да бъде някакъв медиен стандарт се видя принуден да ограничи съществуването си до веднъж седмично. Държавата налива в медиите собствени и европейски пари през министерствата за т.нар. комуникационни програми. За електронните го прави директно, защото си запази това право чрез закон, а за печатните и интернет изданията избира след обществени поръчки посредници, чрез които разпределя фондовете. По този начин 370 000 лева за рекламиране на българското председателство на ЕС минаха през онзиденшен консорциум от две фирми, създаден специално за тази цел.

Има, разбира се, и неофициални форми на финансиране чрез упражняване на държавно влияние върху фирми, за да рекламират в правилни издания. Финансови ручейчета продължават да се насочват през банки и след рухването на КТБ, защото натрупаният опит не бива да се похабява. Разбира се, и тук играе роля инструктажът отгоре. За да разберете кои банки кого издържат, трябва да следите съдържанието на изданията и да забележите чии интереси подкрепят. Така например, ако пламенно хулят „зеления октопод“, който пречи да се строят нови писти и съоръжения в Пирин, най-вероятно банкер с интереси в планинския бизнес играе ролята на спонсор на съответната медия.

Всичко това няма да бъде разкрито чрез медийните поправки на Пеевски в Закона за задължителното депозиране на печатни издания. Той има друга цел при осветяването на медийното финансиране: да разкрие откъде малкото медии, оцеляващи извън контрола на властта, все пак намират средства да излизат. Целта е да се сплашат последните рекламисти, поддържащи връзки с тях, както и да се покаже на читателите, отзоваващи се на призивите да подпомагат харесваните издания, че личните им данни ще бъдат осветени.

Така разбираме, че медийният олигарх е самата държавна власт,

а министър-председателят е нейният пълномощник. Борисов няма защо да се прави на ощипана мома, защото дори приятелите му в Брюксел се чувстват неудобно да крият, че развращава медиите. Механизмът за сътрудничество и проверка (МСП) по принцип не задължава Еврокомисията да оценява медийната среда, защото още от самото начало са му зададени шест показателя за наблюдение, които включват съдебната система, корупцията на високо и по-ниско равнище и организираната престъпност. За първи път в доклада от 28 януари 2015 г. бе отправена най-обща любезна препоръка, че „по-голямата прозрачност при пускането на информацията в публичното пространство би допринесла за изграждане на доверие в професионализма и заангажираността на властите“.

Година по-късно, на 26 януари 2016 г., се прокрадна по-конкретен текст под линия, който отбеляза, че „специфичен проблем са агресивните и провокационни кампании на някои медии, често насочени срещу отделни лица в съдебната власт“. Брюксел бе забелязал хулите, които бяха започнали да се сипят от изданията на Пеевски и подгласниците им срещу председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов, и така направи

естествената връзка между съдебната система и медийната среда

Мина още една година и в доклада от 25 януари 2017 г. бе написано: „Българската медийна среда се характеризира често с ниска степен на независимост и неефективно прилагане на журналистическите стандарти, което оказва отрицателно влияние върху обществения дебат относно реформите“. За справка бе пусната препратка под линия към световния индекс за свобода на печата на Репортери без граници за 2016 г., когато България се класира на 113-о място. Тази организация бе охулена от медиите на Пеевски и други глашатаи на властта, че била някакво необективно НПО, което не заслужава внимание.

Но най-новият доклад на ЕК от 13 ноември 2018 г. сякаш напук на Борисов и неговите многобройни пропагандисти се позова изрично на последната класация на Репортери без граници, наредила България на 111-о място, и изтъкна, че „международните наблюдатели отбелязаха съществено влошаване на медийната среда в България през последните години, като българският медиен сектор се характеризира с непрозрачна собственост и слабо прилагане на журналистическите стандарти“. Отново бяха забелязани „целенасочени атаки срещу съдии в някои медии, свързани с непрозрачни интереси“. А на Борисов учтиво му бе напомнено, че „способността на медиите и на гражданското общество да търсят отговорност на властващите в плуралистична среда, свободна от натиск, представлява важна основа за осъществяването на реформите, обхванати от МСП, и като цяло е основа за по-добро управление“.

Какво да направи Борисов, за да въведе най-после ред в медиите, след като при толкова усилия никой в Европа не му признава заслугите? Може би трябва да престане да чете каквито и да е доклади, а да послуша онези негодници от угоднически медии, които на 7 ноември предложиха на среща по медийни въпроси, организирана от ВМРО в Народното събрание, да се върне затворът за журналисти, който през 2000 г. бе отменен под европейски натиск. Тогава ще разберат колко свободно са си живели под неговото крило и колко много могат да загубят.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar