Напредъкът…на бухалките
Ако студент по каквото и да е напише съчинение, в което направи изводи без връзка с посочените вътре факти, ще му пишат двойка. Но ако не студентът, а Европейската комисия напише доклад, в който няма причинно-следствена връзка между констатираните факти (не обсъждаме дали и те са коректно представени) и заключението, че властта е постигнала напредък в установяване на върховенство на закона, то произведението на ЕК става само за
вътрешнополитически инструмент на същата власт да бетонира статуквото
за промяна на което преди 11 години уж започна мониторингът на същата комисия. Като признава, че няма присъди за корупция на високопоставени във властта лица, Еврокомисията същевременно заключава, че е постигнат успех и прекратява наблюдението по три показателя : Независимост на съдебната власт, организирана престъпност и нормативна уредба. И как направи изводите си?
Вземам показателя „Нормативна уредба“. Фактите, каквито са протекли и протичат пред очите ни, са, че проектите за законодателни промени – Закон за съдебната власт, Наказателен кодекс, Наказателно-процесуален, Административно-процесуален – се внасяха и внасят безразборно и целенасочено, когато както дойде според задкулисните цели на заинтересуваните лобита. А целите се прокарват от председателя на комисията Данаил Кирилов и обслужващите коалиционни партньори, с пълно игнориране на становищата не експертите – с изключение на онези, които са приели за своя роля обслужването на тайните интереси.
Докладът обаче не се интересува от смисъла на фактите, а от количеството и изброяването на законодателните промени и прави извода, че те са довели до напредък.
Същевременно в доклада се признава нещо съществено – че все още липсват едни важни законодателни изменения: „Сред тях е въпросът с механизмите за съдебен контрол на прокурорските решения и процедура за подвеждане под отговорност на лицата, заемащи висшите магистратски длъжности, в това число на главен прокурор, в случай на сериозни твърдения за неправомерни или престъпни действия.“
Авторите не са напълно точни: за две от висшите магистратски длъжности – председателите на двете върховни съдилища – няма законодателна празнота да бъдат проверявани и подведени под отговорност, най-пресният пример е офанзивата срещу шефа на Върховния касационен съд, когото КПКОНПИ (Комисията за борба с корупцията, оглавявана от Пламен Георгиев) призова тези дни за обяснения. Законодателна празнота има само за длъжността главен прокурор, за когото така и не бе измислен нормативен механизъм дори за проверка, камо ли да му бъде потърсена отговорност, ако се явят данни за извършено нарушение или престъпление.
И въпреки това признание на съществуващ факт, ЕК заключава, че показателят е изпълнен.
Да повторя: ако аз напиша текст с такова грубо незачитане на формално-логическите правила, той няма да види бял свят в „Дневник“…
Европейската комисия не само може, но от вторник насам от телевизорите се изливат водопади от самохвалебствия на властта, които извират точно от така направените заключения на доклада.
И защо не? Докладът (именно с погазването на причинно-следствените връзки) всъщност бетонира статуквото на техния произвол. Хем не е изпълнена конкретната препоръка, хем има напредък! Тоест и всеки следващ главен прокурор може да ходи на срещи да притиска издатели, ако не му харесва медията, заместникът му може да организира зрелища с арести по кръстовищата, високопоставен прокурор може да блъска непълнолетни пред училищните лавки и въпреки това да бъде избран за шеф на похвалената в доклада Специализирана прокуратура…
Единствено медийната среда претърпява критика в доклада – липса на прозрачност за собствеността и незадоволително спазване на журналистическите стандарти. С уточнението, че тази тема не е заложена в механизма за наблюдение. Значи и да не настъпят добри промени, няма проблем да бъде вдигнат мониторингът.
Но защо Европейската комисия стигна дотук – да напише доклад, който трудно се конкурира и с школско съчинение?
Такъв въпрос е извън полето на експертните анализи. Той е изцяло в територията
на политическата целесъобразност
Европейската комисия се интересува от България само доколкото се нуждае да бъде опазена стабилността, за да не си трупа допълнителни проблеми към онези, които вече са надвиснали над главата й. Затова и доклад 2018 не може да бъде друг. Много вероятно е евроизборите само след половин година да променят радикално вида на Европейския парламент, той да се наводни с тъй наречените националпопулисти и властващата в момента Брюкселска върхушка взема мерки да опази властта си. Така че няма защо да се дивим на изявлението на зам.-председателя на ЕК Франс Тимерманс на брифинга във вторник за успехите и напредъка на България. Г-н Тимерманс е най-вероятният кандидат на Партията на социалистите и демократите за шеф на Еврокомисията. И в това състезание за власт по върховете в Брюксел истината за българските реалности в правосъдието и вътрешния ред е последната му грижа.
Има обаче едно голямо „но“: щом е тъй, нека бъде така добър Брюксел – след този свой доклад! – да престане да се изживява като стожерът на европейските ценности.
Европейските ценности не включват двойния аршин в измерването им. Ако нещо рони всекидневно и вече всекичасно авторитета на ЕС и качва главоломно броя на т. нар. евроскептици, то е именно
моралният релативизъм на господата на върха в Брюксел
– били те Юнкер, Вебер или Тимерманс.
Разлика надали ще има, ако продължат с двойните мерки.
За да си гарантират спокойствието, от Брюксел ще продължат да наричат „напредък“ българската задкулисна реалност на преплетени интереси, гарнирана с предкулисното размахване на бухалките от Гешевци и Георгиевци срещу всеки неудобен на попечителите им, представяйки пресметната до гротеска активност като борба с корупцията. И ще се заканват на Орбан и Качински, докато хвалят нас (но и не е сигурно пред надвисващата траурна атмосфера на евроизборите дали и за това ще им стигне куражът).
Сред тези безпокойни обстоятелства сред върховете в Европейската комисия е писан доклад 2018. Затова и той силно се различава от предишни доклади, в които факти и изводи все пак – донякъде – вървяха ръка за ръка. И не може изобщо да бъде интерпретиран като адекватен документ за състоянието на правосъдието и вътрешния ред в България. Доклад 2018 убива надеждите за върховенство на закона в България и тържествено им поставя траурния венец – като документ на бруталния цинизъм, който ще бъде платен с колосална загуба на вяра и илюзии вътре в България. След което Брюксел ще се види тласнат към още по-откровено лицемерие, за да се удържи в удобния му вид.
В този смисъл мониторингът е вече вреден и добрата новина от доклада е, че тръгва към приключване.
Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика
Коментирайте