Генералният адвокат Евгени Танчев:

Обявяването за нищожни на договори за кредит със задна дата в Хърватия противоречи на правото на ЕС

Lex News 14 ноември 2018, 11:47 1764 5

Хърватски закон, който обявява за нищожни със задна дата договори с чуждестранни кредитори, противоречи на правото на ЕС. Това заключение е дал генералният адвокат проф. Евгени Танчев.

То е по дело пред Съда на ЕС на хърватската гражданка Аника Миливойевич, която през 2007 г. тегли 47 000 евро кредит от австрийската „Райфайзенбанк“. Договорът е сключен чрез посредник от Хърватия, като за да обезпечи изплащането на кредита, Миливойевич заверява и пред нотариус съгласие за учредяване на ипотека, по силата на което в хърватския имотен регистър върху нейните недвижими имоти е вписана такава.

През 2015 г. обаче тя предявява иск срещу „Райфайзенбанк“, с който настоява да договорът за кредит и всички свързани с него правни актове да бъдат обявени за нищожни. Общинският съд в Риека приключва разглеждането на делото през юли 2017 г., но през август 2017 г. го възобновява. Причината е, че на 14 юли 2017 г. в Хърватия е влязъл в сила закон, който може да е приложим по делото. Законът предвижда, че са нищожни договорите за кредит, сключени между хърватски длъжник и чуждестранен кредитор, който няма изискваните разрешения или одобрения от компетентните хърватски власти. Става дума за договорите, сключени от 2000 г. до 2010 г., т.е. преди Хърватия да стане член на ЕС и това позволява на чуждестранните кредитни институции временно да предоставят финансови услуги, без да е необходимо одобрение от Хърватската народна банка.

Така съдът в Риека се обръща към СЕС, за да установи дали това национално законодателство противоречи на свободното предоставяне на услуги на вътрешния пазар на съюза и на свободното движение на капитали.

Генералният адвокат проф. Евгени Танчев отхвърля довода на хърватското правителство, че правото на ЕС не е приложимо спрямо договора на Аника Миливойевич от 2007 г., защото е сключен преди присъединяването на страната към съюза. Като изтъква, че договорът за кредит продължава да има правни последици. „Освен това в Договора за присъединяване на Хърватия не е дерогирана постоянната практика на Съда, че правото на Съюза се прилага от датата на присъединяване на новата държава членка по отношение на бъдещото действие на възникнали преди тази дата положения“, изтъква проф. Танчев.

Освен това генералният адвокат посочва, че хърватският закон от 14 юли 2017 г. дискриминира установените извън държавата кредитори, които желаят да предоставят кредитни услуги, тъй като той не се прилага за тези, установени в страната. Законът използва термина „неоправомощени кредитори“, като визира единствено юридическите лица, чието седалище по устав се намира извън Хърватия.

Генералният адвокат изтъква още, че установените извън Хърватия неоправомощени кредитори са третирани по-неблагоприятно от тези в страната, поради липсата на обратно действие на правото, приложимо за нищожността на някои договори, сключени от тези със седалище в държавата. Както и защото нищожността може да се прилага само към договори за потребителски кредит.

Проф. Танчев проверява дали националният закон може да бъде обоснован със съображенията за обществен ред, обществена сигурност или обществено здраве, които са релевантни при пряко дискриминиращи ограничения на свободното предоставяне на услуги. И заявява, че изтъкването от властите на защитата на обществения ред и на правата на голям брой хърватски граждани, сключили подобни договори, не е достатъчно, за да предостави обосновка с тези съображения.

„Дискриминационен закон, който предвижда нищожността на всички договори за кредит с международен елемент и разширяването на обхвата до договори, които са сключени до 17 години назад (и произвеждат действие от дълги години, независимо че Хърватската национална банка не е издала разрешение), може да бъде обоснован само ако се представят доказателства за неотложен проблем, изискващ екстремни действия“, обяснява генералният адвокат.

Затова заключава, че „дискриминационен и бланкетен закон като разглеждания явно превишава пределите на необходимото за постигането на евентуално преследвана с него законна цел, когато липсата на разрешение продължава от много години, а нищожността започва да действа от началния момент на договора“. Затова той е недопустим според правото на ЕС.