„Задачата на Държавна сигурност е била колкото може повече да знае всичко за всички и да държи хората в България в подчинение, за да се пази режимът и да не се свали властта. Следили са хората и за семейните им отношения, и за личните връзки“. С тези думи Мария Донева, началник на картотеката в архива на Комисията по досиетата, започва беседата си пред ученици. Това се случва в първия Ден на отворените врати, организиран от комисията.

„Тук се съхраняват картите на щатните служители на ДС и РУМНО (военното разузнаване – б. р.) и картоните на нещатните сътрудници. Когато един обект на разработка от ДС или пък сътрудник са били сваляни от отчет, техните дела са архивирани. В момента те също са тук. Редът в комунистическите тайни служби е бил железен. Те не са знаели, че ще дойде време документите да им се разкриват. Били са много дисциплинирани и са ги подреждали добре. Затова сега ние лесно можем да намерим всеки, стига да има документ за него“, разказва Донева.

„Тук са работните дела на сътрудниците на тоталитарните тайни служби.

Какво значи работно дело? Това са доносите, които сътрудникът е писал.

Тъй че днес, когато някой разправя публично, че за никого не е писал и на никого не е навредил… Когато прочетете делото, в много случаи се оказва, че не е точно така“, разказва шефката на картотеката.

От погледите на децата личи, че голямата част от тях не разбират нищо от това, което им се говори. „Колко часа нова история учите в училище“, пита един от присъстващите възрастни. „Два часа“, отговаря момиче от първата редица. „Два часа“, ехидно повтаря мъжът. „Какво очаквате да знаят?!“, поглежда той към Донева.

Архивът на комисията се намира в бивше военно поделение над Банкя и заема 22 големи, добре ремонтирани и климатизирани хранилища. Той съдържа документи, създадени от ДС и РУМНО в периода 1944-1990 г. За организирано посещение са се записали около 30 ученици от 11-и и 12-и клас в 78-о училище в Банкя, студенти от Югозападния университет в Благоевград и от школата на МВР в „Симеоново“. Пропускателният режим и днес е сериозен и личните документи и багажът на всеки дошъл се проверяват щателно. В специална стъклена витрина до централния вход се пази

менчето, което премиерът Бойко Борисов е лиснал

при откриване на обекта. Фотографии по коридорите показват, че преди основния ремонт поделението е било напълно опустошено. Сега във възстановените сгради се съхраняват над 4 милиона архивни единици. От тях хартиените папки са над 1,5 млн. „Само документите в основната зала, в която са събрани т. нар. литерни дела, които получихме от всички поделения на МВР в страната, сме сортирали и подреждали пет човека в продължение на три месеца“, разказва шефът на тази секция Антония Топчиева. Тук се намира и най-обемната разработка на Държавна сигурност срещу физическо лице – срещу бившия представител на България в ООН Иван-Асен Георгиев. Най-мащабните разработки срещу организации са дългогодишното следене на посолствата на САЩ и Турция в София, на радио „Свободна Европа“ и др.

„Сега е време за въпроси. Има ли такива?“, обръща се към учениците Донева. „Дали нашите баби и дядовци имат такива картончета?“, интересува се едно от децата.“Можете да направите запитване в сградата на комисията на ул. „Врабча“ в София и ние ще ви отговорим. Всеки човек има право да потърси документи за себе си и за свои роднини до второ коляно, стига да са починали. Ако дядо ви и баба ви са живи, нямате право да търсите документи за тях. Но можете да го направите с пълномощно“, пояснява шефът на картотеката.

„И сега ли ни следят така?“, идва следващият въпрос. В стаята настава пълна тишина. „Ако ви отговоря, както мисля, може би ще сбъркам – отвръща Донева и продължава след кратък размисъл. – Не ни следят така, но

и днес неудобните хора също са следени.

Например – някой, който има нелегален бизнес. Или не спазва всички закони. Естествено, че той ще бъде следен по този начин. Този ред за подреждане на картоните се използва и днес.“

В следващата зала са разположени документи на ДС и веществени доказателства, събирани по различни дела. Служителите показват на младежите папката с договора, с който министерствата на вътрешните работи на България и СССР се споразумяват да си обменят информация, опит и данни за свои и чужди граждани, части от взривното устройство, с което войници от кораба „Дръзки“ са планирали да го взривят, печатни плаки на турски език с призиви срещу властта, изработени по време на Възродителния процес, печата и програмата на Турското националноосвободително движение в България, действало между 1985 и 1986 г. и разбито от ДС. „Това е организацията предшественик на ДПС“, чуват децата. Те обаче са впечатлени от друг предмет на масата. „Какъв е тоя допотопен шнорхел?“, пита едно от момчетата. „Това е тръба за дишане, с която българин се опитал да избяга в чужбина. Майка му и брат му живели в Германия и платили на германско семейство разходите за пътуване и почивка в България. Уговорката била на връщане да прекарат роднината им в багажника на автомобила си. Той е бил покрит с дрехи и дишал през тази тръба, но е заловен и осъден“, гласи отговорът.

Следва филмохранилището. В него се съхраняват около 700 филма, с които са обучавани бъдещите офицери на ДС. Част от тях още не са гледани, а останалите са прехвърлени на DVD. От комисията съобщават, че желаещите могат да ги гледат на ул. „Врабча“. Чрез филмите служителите на ДС са учили как се следи, къде е най-сполучливо да се правят тайници и как се използват те,

как се монтират устройства за наблюдение и подслушване

Макар и не толкова многобройни, в архива в „Банкя“ има и граждани. „Не съм репресиран и нямам репресирани роднини, но ми стана любопитно да видя някакви документи на ДС. Половината от съзнателния ми живот мина в социализма. Израснал съм в центъра на София и много добре помня как баща ми затваряше прозорците дори през лятото, когато имахме гости. Когато го питах защо, той отговаряше: Да не слушат съседите“, разказа мъж на около 65 години.

Сред посетителите е и французойката Катрин Макаров, която има своя дълга история с ДС. Родена е през 1940 г. в Париж. Потомка на руски емигранти, напуснали родината си след революцията. Завършва руска филология в Сорбоната и специализира български език в Института за източни езици. За пръв път идва в България през 1965 г. През 1973 г. е арестувана и през следващата година е осъдена по обвинение за разпространение на забранена литература, включително и творби на Солженицин, както и за клеветнически твърдения спрямо държавния и обществен строй. Освободена е след намесата на френското посолство. „Когато сега чета тези документи, всичко ми се струва глупаво, абсурдно и смешно. Но тогава беше страшно“, разказа французойката.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar