Всяка година прокуратурата плаща милиони по Закона за отговорността на държавата, защото губи дела заради лошата си работа. Почти във всеки от случаите става дума за хора, които са били обвинени незаконно, а после дори не са били пратени на съд. Това за жалост е финалът на повечето шумни дела. Те обикновено започват с медийно шоу: камери, журналисти, светлини, презентации, прокурорите обличат новите си дрехи и демонстративно се разправят с „враговете“: карат ги да коленичат или пък ги оковават с пранги, тормозят ги, заклеймяват ги в ефира на най-гледаните телевизии. Следва шумен процес и най-често опозореният като панаирджийска мечка обвиняем бива оправдан. Естествено, първата му работа е да заведе дело за обезщетение.

А съдът вече присъжда шестцифрени суми

Дeлата, които прокуратурата губи, рядко се отнасят до хора по високите етажи на властта, защото такива персонажи у нас почти не се разследват. Най-много някой бивш министър (но в никакъв случай от ГЕРБ) да стане обект на обвинението. И като че ли не стига, че прокуратурата е толкова беззъба – накрая върху данъкоплатците се стоварва и наказанието да платят обезщетение заради некадърното разследване.

От тази година прокурорите вече крият на какви суми ги осъждат разследваните от тях. Логичната причина за тази дълбока тайна е, че размерът на обезщетенията се увеличава. А тази информация е ключова, за да може обществото да си направи изводите за това как работи институцията, колко „брак“ дава и дали си струва бюджетната издръжка от 221 млн. лв., след като няколко милиона от нея отиват

не за разследване, а за плащане заради гафове

Официалната версия е, че тази информация не се събира. Това едва ли е възможно, при положение че до 2017 г. се събираше. А и ако прокуратурата прави изисквания от закона годишен счетоводен отчет, в графата с пасивите няма как да се избегне перото с обезщетенията, плащани по съдебни дела. Нелепостта на това твърдение се потвърждава и от факта, че тази година за първи път от много време насам в доклада за дейността й тази информация липсва. Как така изведнъж тромавата административна и статистическа машина извади тези данни от статистиката си? И дали нямаше да знаят колко плащат, ако тези суми реално бъркаха в джоба на конкретни прокурори?

Това, разбира се – прокурори да носят персонална отговорност, никога няма да се случи, защото прокуратурата се ползва от любезното одобрение на народните представители. Докато слушаха и приемаха доклада й, нито един от тях не обърна внимание на скандалната липса на тези данни. Дори някой да я е забелязал, сигурно не е искал да тревожи главния прокурор Сотир Цацаров с неудобни въпроси. Защото обезщетенията за лошо правосъдие са цифровото измерение на провалите на прокуратурата, за които Цацаров не обича да бъде безпокоен.

За Висшия съдебен съвет и за прокурорската му колегия този казус също не стои. Интересно как се планира бюджет, когато това немалко перо е неизвестно? Но в съвета и особено в колегията на прокурорите

Цацаров е ключов фактор

Затова и там комфортът му се пази. След като скандали от типа на „ЦУМ гейт“ бяха заметени под килима (вярно че от предишния състав на съвета, но при същата конюнктура), едва ли някакви милиони ще заслужат вниманието им.

Положението не е розово – в доклада на прокуратурата за 2017 г. се казва, че е осъдена по 714 дела – 400 на първа инстанция и 314 на втора. Изобщо не са малко. В доклада за 2016 г., когато парите още не се криеха, се казва, че присъдените обезщетения, влезли в сила, са 2.5 млн. лв. Броят на хората, осъдили прокуратурата, позволяваше да се направи изводът, че средно всеки работен ден по един човек я осъжда за незаконно обвинение. През 2015 г. обезщетенията бяха пак толкова, а през 2014 г. дори повече – 3.65 млн. лв.

За сравнение – държавата плаща по-малко за обезщетения по дела в Страсбург. За 2016 г. са 1.8 млн. лв., за 2015 г. – 620 хил. лв., а за 2014 г. – малко над 280 хил. лв. Рекордът е през 2009 г., когато са платени 3.5 млн. лв. Но дори това е по-малко от рекорда на прокуратурата през 2014 г.

Още по-скандално е, че докато крие колко струват гафовете й на данъкоплатците, прокуратурата пледира за промяна на Закона за отговорността на държавата, които

да ограничат възможността да бъде осъждана

Само че, ако бъдат попитани гражданите, те ще поискат персонализиране на отговорността, така че магистратите, заради които прокуратурата е осъдена, да бъдат санкционирани. От прокуратурата веднага контрират, че подобна уредба ще сложи спирачка на обвинителите да работят по дела, които са по-сложни. Вероятно и тази опасност съществува, само че предвид привилегиите, които законът дава на прокурорите, щетите са огромни. Само един пример – на съдията Петър Сантиров, съден и оправдан за корупция, прокуратурата трябва да плати 200 хил. лв. Провалите по „Софийски имоти“, акциите в Държавен фонд „Земеделие“, „Октопод“ също се подреждат сред неуспехите на прокуратурата, за които сметките оправят данъкоплатците. Но това не трогва обвинението. За него е лесно да харчи чуждите пари, защото не е луд този, който яде баницата, а който му я дава, както обичаше да казва премиерът. А управляващите никога не отказват баница на прокурорите и получават в замяна същия жест.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar