Депутати обмислят делата срещу държавата за нарушаване на правото на ЕС да са по ЗОДОВ
Правната комисия ще обсъди предложение в Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) да се запише, че именно по него гражданите и бизнесът могат да водят дела срещу държавата за нарушаване на правото на Европейския съюз.
Това ще стане при разглеждането на второ четене на проект за изменения в ЗОДОВ, внесен от депутати от БСП, начело с Крум Зарков, което предстои в правната комисия.
Предложението е в ЗОДОВ да се създаде нов чл. 2д, който гласи: „Държавата отговоря по реда на този закон за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушения на правото на Европейския съюз“. То е направено от Асоциацията за европейска интеграция и права на човека, чийто председател на Управителния съвет е адвокат Михаил Екимджиев.
„Ще обсъдим това предложение“, заяви за „Лекс“ председателят на правната комисия Данаил Кирилов.
В отговор на въпрос на „Лекс“ Крум Зарков каза, че би се радвал внесеният от него законопроект да стане повод за дебат по въпроса за отговорността на държавата за нарушаване на правото на ЕС. „Още повече, че ние сме задължени да го проведем в светлината на решението на Съда на ЕС по делото „Кантарев“ от миналата седмица“, допълни той.
Именно това решение на съда в Люксембург e поводът адвокат Екимджиев да изпрати предложението си до председателя на правната комисия. Както „Лекс“ писа, негов предмет бяха въпроси, свързани с фалита на Корпоративна търговска банка и защитата на правата на гарантираните вложители в нея. Освен тях обаче бяха поставени и такива за реда, по който трябва да се осъществява отговорността на държавата за вреди от нарушаване на правото на ЕС.
В решението си СЕС заяви, че България трябва да установи във вътрешния си правов ред процедура за това. „Важно е също така да се припомни, че при липсата на правна уредба на Съюза по въпроса във вътрешния правен ред на всяка държава членка трябва да се посочат компетентните юрисдикции и да се установят процесуалните правила за съдебните производства, предназначени да гарантират защитата на правата, които правните субекти черпят от правото на Съюза“, посочиха европейските съдии.
Именно този пасаж от решението е цитирал адвокат Екимджиев в предложението си до правната комисия на парламента. „На основанията, които СЕС достатъчно категорично посочва в цитирания пасаж от решението, още веднъж настойчиво поставяме въпроса за изпълнение на ангажиментите на държавата спрямо ЕС и останалите държави членки за регламентиране отговорността на държавата при нарушения на съюзното право“, пише той. Като посочва, че липсата на нормативна уредба за реализиране на отговорността на държавата при нарушения на правото на Европейския съюз е актуален правозащитен проблем. „Освен че лишава българските граждани от защита срещу тези нарушения, този нормативен пропуск юридически и морално се конфронтира с принципа за лоялно сътрудничество между държавите членки на ЕС. При натрупване на критична маса от такива казуси, с които Европейската комисия нееднократно е сезирана, държавата би била изправена пред реален риск от поредна наказателна процедура“, заявява Екимджиев в становището си до депутатите.
Пробивът в АПК
Този проблем не е чужд за правната комисия. Само преди няколко месеца при приемането на мащабните промени в Административнопроцесуалния кодекс (АПК) в него за първи път беше уреден редът, по който администрацията ще носи отговорност за нарушение на правото на Европейския съюз.
По предложение на председателя на Върховния административен съд Георги Чолаков депутатите приеха следната разпоредба в АПК, която ще започне да действа от 1 януари 2019 г.
Чл. 203. (1) Исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни или очевидно нарушаващи правото на Европейския съюз актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава.
(2) За неуредените въпроси за имуществената отговорност по ал. 1 се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди или на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, както и стандартите на извъндоговорната отговорност на държавата за нарушаване правото на Европейския съюз.
Заради липсата на правна уредба по кой ред гражданите и бизнесът могат да съдят държавата, когато нарушава правото на ЕС, възникна и противоречива практика на съдилищата. Затова през 2015 г. беше образувано съвместно тълкувателно дело на Върховния касационен съд и Върховния административен съд. То трябва да отговори на два основни въпроса: кои съдилища у нас – общите или административните, са компетентни да гледат дела за вреди, причинени от нарушение на правото на ЕС и по кой ред – ЗОДОВ или Закона за задълженията и договорите, трябва да го правят. То беше спряно до произнасянето на съда в Люксембург, но сега ще бъде възобновено.
Промените в ЗОДОВ
Промените в ЗОДОВ, които предстои правната комисия да обсъди на второ четене, са посветени на други два проблема.
Първият е, че в момента няма възможност да се търси отговорност от държавата и местните власти за вредите, които са причинени на гражданите и юридическите лица с действието на отменени или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. До това се стигна след Тълкувателно решение №2 от 27 юни 2016 г. на ВАС, в което е възприета тезата, че граждани и юридически лица не подлежат на обезщетяване за вреди, причинени при или по повод изпълнението на подзаконов нормативен акт в периода, преди той да бъде отменен като незаконосъобразен или обявен за нищожен.
Втората промяна, която предлагат депутатите от БСП, е да се уреди обща отговорност както на администрацията, така и на съдебните и разследващите органи за вредите, причинени от тях на граждани и юридически лица от нарушения на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи.
В момента правната комисия събира становища по законопроекта за изменения в ЗОДОВ. Такива в подкрепа на предлаганите промени дадоха омбудсманът Мая Манолова и Асоциацията за европейска интеграция и права на човека.
Преди дни Асоциацията на българските административни съдии (АБАС) също заяви подкрепата си за измененията.
„Изменението ще има за резултат преодоляване на последиците за съдебната практика от Тълкувателно решение №2 от 27.06.2016 г. на ВАС по т. д. №2/2015 г., ОС, I и II колегия, задължително за съдилищата. „Направеното в ТР №2/2016 г. тълкуване на закона лишава гражданите и юридическите лица от достъп до съд и прегражда пътя им за защита от вреди, когато последните са причинени от действието отменени или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. Ето защо считаме, че така предлаганата промяна ще създаде необходимите гаранции за защита от вреди и в случаите, касаещи вреди, причинени от действието на отменени или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове“, заявяват административните съдии.
За уреждането на обезщетително производство за вреди от нарушение на Европейската конвенция за защита на правата на човека от АБАС казват: „Изразяваме принципно становище за необходимостта от закрила на основните права на гражданите“.
9
Коментирайте
Ама че смешка.Не може да бъде възпрян нито един български гражданин да съди държавата.За това не са му нужни нови изменения и някакви си там …внесени от БСП предложения.Нито Манолова, нито други знаят за какво иде реч.Все на дребно и все чрез „ниска топка“се играе в НС. Ако сте политици, и защото сте управляващи, следва да мислите поне два хода напред.ТОЗИ ЗОДОВ Е една много стара форма, която не може да бъде изпълнена със съдържание в нов европейски вариант.ГОСПОДА,ПИТАЙТЕ ПРОФЕСОРИТЕ ОТ КАТЕДРА ЕВРОПЕИСТИКА В СУ.Точно ТЕ знаят как да стане.Не се напъвайте повече с „внасяне“на изменения.Ще имаме съвсем нов закон.Вредите… Покажи целия коментар »
Както казва Мая Манолова при сегашното положение се насърчава издаването на порочни подзаконови актове.
Не случайно лобисткото решение на ВАС беше подписано с особени мнения от над 30 съдии.
Най-важната промяна всъщност е тази за щетите от отменени или нищожни нормативни актове. Това е много голям проблем, който засяга много хора и фирми и е крайно време да бъде решен.
За мен Крум Зарков е единственият смислен депутат от БСП. Справка – законопроектите, които внася и мненията, които изказва в правната комисия. Жалко, че заради членството му в тази партия, понася негативи и много от идеите му биват спирани.
Ако тази промяна бъде приета, ще е почти революция в полза на гражданите и фирмите и остен за държавата.
Искрено се надявам да одобрят проекта. Първо, заради таксите и най вече заради отговорностите, които държавата е редно да си поеме.
Дано се проявят като здравомислещи хора. В противен случай ще отнесем поредната наказателна процедура и глоба, която естествено е за наша сметка.
Суверенният народ се състои от свободни граждани с активни избирателни права.Той дава власт,но точно Той я взема обратно. Депутатите, съдиите,администраторите и всички други напъващи се НАШИ“ началници“, СА САМО ПЪРВИ МЕЖДУ РАВНИ НАМ.Те са временни. Те служат на своя народ. Затова именно мъдреците на Европа са създали правото на ЕС , чрез което са казали-това право, и този Съюз, е за гражданите.Те могат да търсят обезвреда от управляващите за вреди и щети ВСЯКОГА ,КОГАТО СА БИЛИ ЗАСЕГНАТИ ТЕХНИТЕ ОСНОВНИ НЕОТМЕНИМИ ПРАВА, които всеки Човек придобива с факта на своето раждане. Само свободните люде могат да бъдат съдници. Зависимите Юристи от… Покажи целия коментар »