Призоваване чрез социалните мрежи
- Въведение
Технологичният прогрес поставя юридическата наука пред редица предизвикателства. По пътя към достигане на напредък редица обществени отношения претърпяват качествени промени, които налагат предефиниране на класически правни институти и тяхното адаптиране към новите социални порядки.
В статията са разгледани възможностите за връчване на призовки чрез използване достиженията на съвременните технологии, в частност социалните мрежи. Изследва се опитът на държави, в които този начин на връчване се практикува, както и настоящата законова уредба на връчването в българското гражданско правораздаване.
Статията разглежда следните въпроси:
- Новите технологии са ефективен способ за комуникация, но дали това оказва правно значимо влияние върху обществените отношения?
- Възможно ли е консервативна система като съдебната да се възползва от достиженията на технологичния напредък при осъществяване на конституционно прогласената си задача да правораздава?
- Трябва ли да бъде припознато от процесуалните закони призоваването чрез социалните мрежи?
- Прекалено напредничаво ли е използването на социалните платформи за извършването на процесуалните действия по връчване?
- Цел на призоваването
„Съобщенията и призоваванията – сами или свързани с връчване на книжа, целят да уведомят страната за процесуални действия, които са вече извършени от противната страна или от съда, или пък за процесуални действия, които предстоят, за да може да вземе участие при тяхното извършване“.[1] Редовното връчване на призовка довежда до знанието на страната за предприетите пред съд действия. Веднъж осведомена, страната има възможност да изгради своя стратегия по бъдещето производство и разполага с необходимото време за подготовка, също така страната може да избере да заеме пасивна позиция и да не се възползва от процесуалните средства за своята защита. Страната е уведомена за евентуалните негативни последици, които тези действия биха имали върху нейната позиция по съдебния спор. Призоваването също така цели да осигури явяването на адресата в съдебна зала по висящо производство като по този начин се гарантира състезателността на процеса и е израз на правото на защита, прогласено в КРБ и ЗСВ. Значението на връчването намира своите корени в неговите функции по обезпечаване правото на защита и участие в процеса.
- Неспособността de lege lata да се достигне темпа на развитие на обществените отношения
Еволюцията на технологиите в съвремието доведе до регулаторна недостатъчност. Очерта се необходимост да се уредят търговските сделки, извършени посредством социалните платформи, както и да се криминализират престъпни състави, осъществени с помощта на новите технологии. Регулирането на тези и други явления, които се видоизмениха след навлизането на новите технологии, идва да покаже гледището на законодателя и тяхната значимост за него. И докато правото се опитва да догони обществените отношения регулирайки ги постфактум, възможно, необходимо и подходящо ли е технологичният напредък да бъде използван за улеснение на правораздаването?
Възможно ли е социалните платформи, които традиционно са използвани с развлекателни цели, да бъдат използвани от страна на съдебните служители с цел извършване на процесуалните действия по призоваване? Този чисто процесуален аспект на съдопроизводството е от съществено значение за законосъобразното протичане на процеса или изобщо за неговото протичане. Редовно извършеното призоваване осигурява конституционно прогласеното право на защита и е предпоставка за протичане на справедлив процес. Поради горепосоченото законодателят е регламентирал консервативно правилата, касаещи действията по призоваване и докато този подход несъмнено е бил удачен, няма как да не оценим бурните промени, настъпили в комуникациите. И докато не можем да укорим законотворците, че не са предвидили тези изключително динамично навлизащи технологии в сферата на обществените отношения, трябва да си поставим въпроса как правото, което традиционно се намира в позиция да „догонва” развиващите се обществени отношения, може да ги използва при съблюдаване на ръководните начала на гражданското съдопроизводство?
- Недостатъци на настоящия режим на призоваване
Връчването на призовки се затруднява допълнително от добре известните практики на лицата, получаващи призовки, да се укриват или да отказват да подпишат призовка, когато бъдат открити. Това несъмнено негативно явление, с оглед развитието на съдопроизводството, се обяснява с опасението на адресатите на съдебните книжа от възможните негативните последици, които влече със себе си правният спор. Подобна укорима и широко разпространена практика трябва да бъде борена, тъй като нейните резултати са негативни, както за самия процес, изпращащата страна, така и за адресата, препятствал нормалния ход на правораздаването.
Поради значимостта на връчването неговото извършване се удостоверя по надлежен ред, уреден в ГПК. Получателят, не непременно адресата, удостоверява с подписа си получаването на съобщението. Законодателят в чл. 44 предвижда различни видове удостоверяване в зависимост от начина на връчването. Когато е извършено по телефон или факс, то се удостоверява писмено от връчителя. При връчване с телеграма се удостоверява с известие за доставяне. При връчване чрез телекс – с писмено потвърждение за изпратено съобщение. При връчване по пощата – с обратна разписка. Връчването на електронен адрес се удостоверява с копие от електронния запис. Редовността на връчването не се засяга от отказа да се приеме съобщението.
В светлината на изложението трябва да се отбележи, че тези явления са предмет на размисли на съдебните системи на редица държави, които се изправят пред предизвикателствата на съвременното правораздаване. Расте броя на юрисдикциите, които припознават връчването на призовки чрез социалните мрежи.
- Държави, в които de lege lata е разрешено призоване чрез социалните мрежи
Сред държавите, позволили в различни производства призоваване посредством социални платформи, са Република Южна Африка, Австралия, Съединените американски щати, Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия и Нова Зеландия. Общност в аргументите, с които съдилищата в тези страни, защитават този подход, намираме в следните аргументи:
- популярността на различните социални мрежи спомага за ефикасността на действията по връчването;
- възможността за идентифициране на потребители на социални мрежи като физически лица;
- невъзможността за връчване по традиционни начин.
На първо място ще разгледаме производство, състояло се в Австралия. Тамошният съд се произнася в полза на призоваване чрез Facebook при гледане на делото MKM Capital Pty Ltd v Corbo & Poyser от 2008 г. [2]
Предметът на делото касае съобщение за налагане на възбрана от кредитор на двама кредитополучатели, чиито заеми са обезпечени чрез ипотечни облигации. Ищецът по делото прави искане за връчване на книжа посредством социалната мрежа, което съдът уважава.
Призоваването чрез социалните мрежи не е чуждо за съвременната австралийска практика. Процесуалното връчване се осъществява през „мрежата“ в случаи на кибер тормоз, когато извършителят не може да бъде идентифициран извън своя профил в „мрежата”. Характерното при тези случаи е, че съдът черпи аргументи за допускане на тези действия по известяване на ответника, когато е извършено правно значимо поведение в интернет пространството от лице, което не може да бъде идентифицирано извън своята интернет идентичност. В тези производства обаче не отпада нуждата от съдебно решение, което да прекрати правния спор и да даде необходимата защита. Именно с оглед недопустимостта да се откаже разглеждане на спора и обективната невъзможност да се призове към съдебно производство лице с неустановена самоличност, респективно адрес, се позволява призоваване опосредено от социални мрежи.
Практика на съдилищата в Ирландия и Канада по използване на интернет платформи за осъществяване на процесуалните действия по връчването.
Ирландският върховен съд разрешава призоваването през социални мрежи, тъй като ответникът по съдебното производство и адресат на книжата не е гражданин и няма местожителство на територията на страната.
С решение от 10 септември 2014 г. Върховният съд се произнася в полза на призоваване чрез LinkedIn като единствен ефективен начин да бъде доведено до знанието на ответника протичащото съдебно производство. В делото, гледано от висшата юрисдикция, съдът позволява ликвидатор да връчи надлежно документи на директора на Ирландския институт за образование и изследвания. За да обоснове своето искане, ликвидаторът доказва, че конвенционалните механизми за призоваване не дават резултат, както и принадлежността на акаунта в мрежата LinkedIn и неговата активност. Съдът се възползва и от специфики на сайта, позволяващи да се разбере дали съобщението за делото е получено и дори прочетено от адресата.
Нетрадиционно призоваване е осъществено в Канада по делото Knott v. Sutherland. Главното производство представлява иск за медицинска небрежност. По делото канадският съд решава дали ответника да бъде уведомен чрез съобщение във вестник, изпращане на копие от съдебните книжа на негов бивш работодател или изпращане на уведомление за предявения срещу него иск до Facebook профила му.[3]
Подобен практика идва от съда в Южна Африка, който удовлетворява аналогично искане в производството между CMC Woodworking Machinery (Pty) Ltd срещу Pieter Odendaal Kitchens.[4]
Във въпросното производство представителите на Pieter Odendaal Kitchens – ответник по делото, се оттеглят преди насрочване на дата на съдебното заседание. Вследствие на оттеглянето на адвокатите на Odendaal Kitchens всички традиционни опити да се осъществи контакт с ответника остават безрезултатни. Това обстоятелство довежда до издирването на страната в социалната мрежа Facebook. Съдът достига до заключението, че нетрадиционният канал на социалните мрежи е процесуално допустим за издирване на страна по висящо производство след като всички предходни установени канали са изчерпани. Южноафриканският съд приравнява изпращането на книжа чрез социалните мрежи на това чрез имейл, както в нашата практика, така и в южноафринската, то е нормативно установено за изпращане на съдебни книжа отпреди.
По търговски спор за престиране на парична сума в Нова Зеландия пред Върховния съд е повдигнат въпросът за призоваване посредством социалните мрежи. Подобно на разгледаната досега практика, конвенционалните методи претърпяват неуспех при локализиране на адресата. Това обстоятелство принуждава Върховния съд да се произнесе в полза на искането за връчване на призовка по Facebook профил по делото Ax Market Gardens срещу Craig Ax CIV от 2008 година[5]. Фактите по делото са следните: дружеството ищец Ax Market Gardens Limited завежда иск срещу свой миноритарен акционер за присвояване на сума. Интересното в случая е, че ответниците по делото са двама, от които единият е бил призован по традиционен начин, а за другия съдът разрешава връчване чрез социални мрежи. Ответникът бил с неизвестно местонахождение, което прави неприложимо известяването чрез публикуване на съобщение във вестник. Поради опасността да се осуети нормалното протичане на процеса Върховният съд разрешава извършването на призоваване чрез Facebook.
Последният пример, на който бих желала да се спра, идва от Обединеното кралство. Отново с изричната уговорка, че не споделяме една правна система, в островната държава, наред с другите, изброени по-горе, е установена Англосаксонската правна система /common law/. Макар и разгледаната практика да идва от системи на прецедентното право, процесуалните действията по връчване на призовки намират достатъчно допирателни точки с тези в Континенталната правна система и заслужат внимание.
В делото, което разглеждаме, Върховният съд на Великобритания е сезиран с искане от страна на ищеца – AKO Capital LLP & Another, един от ответниците по производството – Fabio De Biase, да бъде призован посредством Facebook. Ищецът основава искането си пред Върховния съд със затрудненията, пред който е изправен при локализирането на г-н de Biase и правилото 6. 15 от Гражданския процесуален кодекс на Великобритания. Съгласно него, съдът може, при наличието на основателна причина, да разреши призоваване по начин, нефигуриращ в кодекса. Алтернативността на призоваването може да се отнася до метода на извършването му или до мястото на осъществяването. Тук в статията няма как да не отдадем заслуженото на далновидността, демонстрирана от законодателите в Обединеното Кралство. Подобна предвидливост и доверие в правораздавателния орган, комуто е предоставена преценката за наличие на „основателна“ причина за прибягване до нетрадиционното призоваване, свидетелства за съзнаването на динамиката в обществените отношения и потребността гражданският процес да бъде адекватен на случващото се. Разпоредбата, подкрепяща съдебния акт, е уредена в II Специални разпоредби относно връчване на исковата молба. Процесуалните разпоредби се отличават от националните ни такива по своята либералност. Британският процесуален закон урежда хипотеза на договорно съглашение относно начина на призоваване, нормата е диспозитивна и при отсъствие на частно-правно споразумение относно метода на връчване се прилагат общите правила установени в част 6 Връчване на документи I Общи правила за връчване. Клаузата за определяне начина на връчване на съдебни съобщения е валидна само доколкото производството има предмет отношения, породени между същите страни и по същия договор, в който тя се съдържа.
При отсъждане по искането Върховният съд преценя реалната принадлежност на Facebook профила към ответника по иска и честотата на посещенията на последния в социалната мрежа. Необходимостта за доказване на посещения във Facebook се корени в претенцията на ищеца, че това е ефективен способ за привеждане на информация до съзнанието на адресата й. Доказателствената тежест относно посочените обстоятелства пада върху ищеца, който чрез тяхното установяване претендира за ефективността и целесъобразността на желания алтернативен метод за призоваване. Съдът се произнася в полза на искането като демонстрира значимостта на ефективното известяване на ответната страна при съдебно производство и необходимостта да се използват новаторски и ефективни способи за осъществяване на тази дейност.
Макар с горепосочените държави да не споделяме една правна система, няма как да отречем аргументите, които местните юрисдикции привеждат, за да оправдаят използването на иновативния метод за връчване на съдебни книжа.
С оглед постигане на пълнота на отговора за необходимостта от адаптация на съвременното правораздаване следва да изясним значението на връчването като действие и съответно неговата нередовност за гражданския процес.
- Призоваване по действащия ГПК
При проучване на въпроса възможно ли е призоваване чрез социални мрежи да се осъществи в българското правораздаване трябва да изследваме процесуалния закон.
Гражданският процесуален кодекс в своята глава шеста Съобщения и призовки урежда действията по призоваване. В чл. 38 от същия закон като адрес за връчване се сочи този, който е посочен по делото; също така настоящ или постоянен адрес. Те са алтернативно дадени – прибягва се до следващия, ако адресатът не е открит на предходния.
Регламентирани са и хипотези на връчване на представител. В случаите, когато страната е посочила в седалището на съда лице, на което да се връчат съобщенията – съдебен адресат, или има пълномощник по делото, връчването се извършва на това лице или на пълномощника /чл. 39, ал. 1, ГПК/. При общ съдебен адресат на няколко ищци или ответници или ако те споделят общ пълномощник в седалището на съда, за всички лица се издава едно съобщение.
Когато сме изправени пред множество страни, споделящи едно процесуално качество и не са с противоречиви интереси, съдът по свой почин или по искане на насрещната страна може да ги задължи да посочат един от тях или друго лице за общ съдебен адресат. Ако страните не изпълнят разпореждането, съдът е оправомощен да им назначи представител за получаване на книжа на техни разноски и риск.
Фактическото действие по връчването е възложено на служител на съда – връчител, по искане на страната съдът може да разпореди съобщенията да се връчват от частен съдебен изпълнител.
Ал. 2 на чл. 42 от ГПК предвижда изключение, при което връчването може да бъде изпълнено от служител на съда по телефона, телекса, факса или с телеграма. Също така на страната могат да се връчват съобщения и на посочен от нея електронен адрес. Те се смятат за връчени с постъпването им в посочената информационна система. В светлината на настоящата статия тази разпоредба заслужава анализ. При езиково тълкуване на текста можем да заключим, че нормата намира приложение при връчване след предварително дадено съгласие от адресата им. Тя не намира приложение при отсъствие на съгласие, какъвто е случаят при призоваване на ответник, който не може да бъде локализиран, също така не можем да поставим знак за тъждественост между електронен адрес и социалните мрежи, предмет на анализ по настоящата статия. В гражданско процесуалния закон липсва норма, подобна на тази в процесуалния закон на Обединеното кралство, позволяваща алтернативни методи на връчване, оставени на дискрецията на съда. Предвид това и предвид стриктното тълкуване, под което единствено може да се подведе процесуалния закон, логически следва, че гражданският съд не може да разреши връчване на призовка чрез социални мрежи.
Според процесуалния закон, начините на връчване включват:
- лично връчване или чрез друго лице;
- връчване чрез прилагане на съобщението към делото или чрез залепване на уведомление;
- връчване чрез друго лице;
- чрез публично обявление.
Традиционно призовките се връчват лично на лицето, което е призовано, от връчител или съдебен служител. В определени инстанции призовките могат да се връчат по поща с обратна разписка чрез общината, кметството, полицията, прокуратурата или следствието. В спешни случаи призовките могат да се връчат по факс, чрез телеграма или по телефона. Когато лицето е с неизвестен постоянен адрес, то се призовава чрез „Държавен вестник”.
Към връчване на друго лице по чл. 46 от ГПК се прибягва, когато личното връчване на адресата не може да бъде осъществено.
За да бъде редовно връчена призовка на друго лице, е необходимо кумулативно да са дадени следните условия:
- лицето, на комуто ще бъде връчена призовката, да е пълнолетно;
- да е от домашните на адресата, да живее на адреса, работник/служител и работодател на адресата.
Лицето, станало посредник при връчването, се задължава да предаде призовката на нейния адресат. Въведена е забрана да се връчва на друго лице, ако то защитава противоположна процесуална позиция.
Призовката се счита за връчена на нейния получател от момента на връчването и на третото лице. С оглед на процесуалните срокове, които започват да текат от момента на получаване на призовката и възникналите възможности за защита на ответника, сред които са отговор на искова молба, насрещен иск, привличане на трето лице и процесуалната възможност за предявяване на обратен иск, законодателят е предвидил възможността адресатът, на когото опосредствано е връчена призовка, да поиска възстановяване на срока. Възстановяване се допуска, ако лицето е отсъствало от адреса и не е било възможно да узнае своевременно за връчването. Тъй като процесуални действия, извършени след изтичане на установените срокове, не се вземат предвид от съда ал. 2 на чл. 64, която урежда възможност за противодействие срещу настъпващите санкционни последици. Молбата за възстановяване на процесуален срок следва да бъде уважена, ако страната докаже, че пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Страната, която отправя искане за възстановяване, следва да представи надлежни доказателства за основателността й.
Пораждат се множество въпроси, свързани с оспорването на изпращането на книжа по този дигитален път. Правната логика ни води до заключението, че не се налагат изменения на процесуалните правила за осъществяване на протеста, основаващи се на друго освен същността на технологичните средства. Възможно е участие на експерти при установяване на IP адреса на адресата с оглед установяване на получаване на съобщението в съответната информационна система. Изискванията към призовката, получена през дигитална система, са аналогични на тези при традиционно установената. Естеството на дигиталното съобщение налага от страна на съдилищата да бъде създаден профил в съответната социална платформа, който да бъде публичен.
Представената съдебна практика е неизчерпателна и има цел да илюстрира различния подход, който предприемат чуждестранните юрисдикции, когато биват изправени пред невъзможност да открият адресата на своите съобщения. При сравнителен анализ, макар и направен между различни правни системи, не се цели нашият граждански процес да реципира буквално чуждия опит, а да почерпи практики, които биха спомогнали осъществяването на своевременно гражданско съдопроизводство.
Процесуалният закон е изправян многократно пред технологичния напредък. Може без задоволство да заявим неговата неспособност да достига своевременно развитието на обществените отношения и да се ползва от достиженията на дигиталните технологии. За да онагледим тази неспособност е редно да посочим разпоредбите на членове 42 ал. 3 и чл. 44, ал. 2 и 4, които касаят връчването на съобщения и призовки. В тези нормативни текстове фигурира връчване, осъществено по телефона, телекса, факса или с телеграма. Приложимостта на връчването чрез телекс или телеграма в съвремието е силно дискусионна. Технологичният напредък е довел до изоставяне на тези средства за комуникация, или толкова незначителна употреба, че присъствието в кодекса към момента е безпредметно. Паралелно с тези отмрели технологии присъства и възможността на страната да бъдат връчени книжа на посочен от нея електронен адрес /чл. 42, ал. 4. ГПК/, което идва да ни покаже, че в процесуалния закон се легитимират и комуникационните системи на дигиталната ера. Въпреки тази несъмнено положителна разпоредба и спорния характер на социалните мрежи, безспорна е тяхната значимост в съвременните комуникации. Ползвателите на социалните мрежи са с непрестанно растящ брой и това е още една причина да бъдат счетени като явление, достатъчно значимо и надлежно да бъде въведено като алтернативно на връчването на адрес.
- Заключение
Незаинтересоваността на законодателството от технологично усъвършенстваните комуникационни канали лишава съвременното правораздаване от техните преимущества. Логиката в процесуалния закон да присъства връчване чрез имейл, но не и чрез профил в социална мрежа откриваме както в датирането на двете явления, първото от които е по-отдавнашно, така и в техния характер. Приписването на друго освен развлекателен характер на социалните мрежи е трудно, а функциите по осъществяване на процесуалното връчване е твърде отговорна, няма как обаче да не бъде оправдано включването на този вид известяване като алтернатива на традиционно използваното, именно поради значението на връчването за правото на защита и неговото преимущество над опасенията от противоречивия характер на социалните мрежи.
В търсене на способи за легитимиране на този нов вид връчване е достатъчно законът да се придържа към съществуващите изисквания, като те бъдат съобразени с оглед естеството на социалните мрежи. Достатъчна гаранция за редовността на връчването е доказването, което осъществява страната, направила искането. Тя следва да докаже тъждествеността между адресата на съдебните книжа и лицето, на чийто профил трябва да бъде изпратено съобщение. За удостоверяване на връчването може да се приложи реда за удостоверяване получаване на имейли.
Естественият ход на технологичния прогрес винаги се е развикал със скорост, неприсъща за законодателството. Този факт сам по себе си не заслужава негативна оценка, тъй като е необходим известен период от време да се прецени дали случващото се ще окаже значително отражение върху обществените отношения. Социалните мрежи „преживяха“ този „инкубационен“ период, след който можем да гледаме на тях като правно значимо явление. Факт е също така, че в резултат на изследването не се откри практика на юрисдикция от Континенталната правна система, която да използва социалните мрежи за връчване на призовки – обстоятелство от което можем да заключим, че националният законодател не изостава в сравнение със законотворците в другите държави, принадлежащи към нашата правна система. Проточването на съдебните производства и несвоевременното известяване на адресати за съдебни актове са пороци, които затрудняват функционирането на съдебната система и се отразяват негативно на правото на защита на законните права и интереси на гражданите. Въвеждането на съобщаване за съдебно производство през социалните медии в дигиталната ера ще способства за намаляване на тези негативни феномени, а заедно със спазване на традициите в процесуалното законодателство и въвеждане на стриктни изисквания към неговото приложение и алтернативния характер, какъвто то може да има, ще минимализират евентуалните му негативи.
*Авторът е юрисконсулт и магистър по право от Югозападния университет „Неофит Рилски“. Статията е публикувана в бр. 6 на сп. „Норма“.
[1] Сталев, Ж. Българско гражданско процесуално право. Девето издание. Издателство Сиела, 2012 г., с. 225.
[2] Достъпно на http://www.lexisnexis.com/au/legal/api/version1/sr?sr=doc-id%28%22201327APLB00800154_00007%22%29&csi=334631&secondRedirectIndicator=true .
[3] Knott Estate v Sutherland, [2009] AJ No 1539 (Alta QB);
[4] Достъпно на http://www.saflii.org/za/cases/ZAKZDHC/2012/44.html.
[5] Достъпно на https://www.lexisnexis.com/legalnewsroom/international-law/b/international-law-blog/archive/2011/03/10/service-of-process-through-facebook.aspx?Redirected=true .
10
Коментирайте
КАК ЩЕ МЕ ЗАДЪЛЖАТ ДА СИ ОТВАРЯМ ПРОФИЛА ВСЕКИ ДЕН, ЗА ДА ИМ СЛЕДЯ ПРОСТОТИИТЕ! АМАН ОТ НЕКОМПЕТЕНТНИ РЕФОРМАТОРИ!
Пълни глупости са написани в статията. Как ще удостовериш връчване чрез социалната мрежа? Как ще гарантираш, че профила към който си изпратил призовката или съобщението, принадлежи действително на адресата, за който е предназначена призовката или съобщението, а не е fake профил? Задължително ли е да посещаваш редовно създадените от теб профили в социалните мрежи, та сакън да не пропуснеш някоя призовка там да ти връчат? И т. н. И т. н. Мога да задам още около 20-30 въпроса в подобна насока, но авторката няма да може да отговори на нито един от тях. Връчването не е просто техническа дейност, а… Покажи целия коментар »
Глупости не глупости, ако отвориш някои от цитираните примери ще видиш че се използва в други държави.
Тука е БГ, другарю, стига гледа в чуждите канчета.
Абсолютно подкрепям това предложение. А и както сочат примерите от практиката, този нов начин навлиза уапешно в някои държави.
Една консервативна система като нашата съдебна не би приела този начин за призоваване.
Призоваването чрез социалните мрежи ще улесни много служителите. Но според мен този метод няма да е ефективен.
Да. Те сега се крият в къщи и призовкарите не могат да ги открият.
Пак някакви пудри. Айде без реформи. Който не е помирисвал съдебно дело, той си приказва за скорости. Значи, единствената смислена реформа – за ваканционният мораториум на сроковете, тоест – поне по време на ваканцията да не тече срока, се отмени заради милата плевенска мадам Бовари, вижте й капацитета. Сега – ако имаш 30 висящи дела и поемеш всички срокове в един ден, става мазало. Не става въпрос за производителност, даже не става въпрос, че адвокатите ги мързи, не става и въпрос даже за нещо друго – просто няма как да се прецизира мисловно и научно текста – освен ако не… Покажи целия коментар »
Защо не? След като може по имейл..