БМФ е търговско дружество, създадено още през 1892г. Според приватизационния договор от 2008г. то беше продадено за около 440 милиона лева, а държавата си запази 30%. Останалите 70% ги купиха братя Домусчиеви, заедно с немската фирма KGM, също в съотношение 30 на 70, или по отношение на пълния пакет акции – 21% за българите и 49% за немците. Последва стагнация и точно в нейния апогей (2013г.) братя Домусчиеви изкупиха чуждестранните 49%. Така фирмата остана само българска.

Притежавала е 45 кораба, повечето стари и в края на живота си. Продали 32 и закупили чисто нови 26. Сега те са 39, но не отговарят на тонажа по приватизационния договор, защото са по-малки. В по-стари източници се твърди, че през 1915г. фирмата е била на загуба с 40 милиона лева, но според последните данни, през 2017г. чистата печалба е около 20 милиона.

Едва ли бихме могли да се съмняваме, че братя Домусчиеви перфектно са си свършили работата. Старите кораби са изисквали около 2 400 души персонал, а в момента са достатъчни 765 моряци. Останалите предимства на новите кораби са по-евтината поддръжка и по-малкия разход на гориво. Но икономическата криза наложила да се променят много от параметрите на приватизационния договор. Собствениците си плащали неустойките свързани с трудовата заетост, но поискали да им се разреши намаляване на тонажа с около 33%. Търговският закон го разрешавал, но Закона за приватизацията – не. Арбитражният съд приложил принципа, че специалният закон анулира общия. Народното събрание потърси вратички в закона, но се отказа, тъй като беше сигурно, че Конституционният съд ще отмени направените изменения.

В крайна сметка БМФ дължи на НАП около 58 милиона лева. Но 30% от БМФ също са държавна собственост. И тъй като е абсурдно държавата да е длъжник на себе си, би следвало дължимата сума също да се редуцира с 30% и да падне на около 40 милиона. Според Волен Сидеров ако БМФ бъде обявен в несъстоятелност, най-много ще загуби държавата. Това наистина е така, но никога досега НАП не е имала практика да завежда дела за несъстоятелност по своя инициатива. В такива производства тя винаги се е включвала като присъединен кредитор. А в нашия случай БМФ има задължения само към НАП. Това би позволило плащанията да се отлагат до безкрайност, от което може да пострада единствено кредитния рейтинг на дружеството.

Това е кратката история на проблема за последните десет години. Не е трудна нито за обяснение, нито за запомняне. Но според технологиите на Шесто управление за разпространение на слухове, в пресата се разказваха потресаващи истории как флотът бил съсипан, а повечето кораби продадени на „Вторични суровини“. Ако купиш кораби за 440 милиона, за да ги продадеш като отпадъци, ще станеш ли богат? И кой луд би го направил? Но нашият демократичен печат не си задава подобни въпроси, нито проверява достоверността на фактите.

Стефан Атанасов

СТЕФАН АТАНАСОВ

адвокат

Завършил СУ „Св.Климент Охридски“ през 1990г.

Вижте всички публикации на СТЕФАН АТАНАСОВ