Европейският парламент гласува тази седмица поправки в Закона за авторското право, според които интернет се превръща в инструмент за контрол

От известно време мнозина музиканти са в невъзможност да публикуват свои изпълнения на произведения от класиката във Фейсбук. Компании за заявили правата си над каталози с творби на най-големите композитори, починали преди повече от 100 години – и машина в социалната мрежа отчита новия материал като чуждо притежание.

Скоро това може да обхване и други сайтове в интернет – на 12 септември Европейският парламент предстои да гласува предложените строги поправки в Закона за авторското право. Двете предложения, познати като Член 13 и Член 11, „ще променят интернет, който познаваме“ и може да го превърнат в „инструмент за наблюдение и контрол“. За това предупредиха Тим Бърнърс-Лий, създателят на World Wide Web, Джими Уелс, съоснователя на „Уикипедия“ и още над 70 интернет експерти.

Става дума за въвеждането на автоматизирани филтри, заложени в „Гугъл“ и „Майкрософт“ – в тях ще бъдат вкарани всички произведения с авторски права – снимки, видеа, музика, дори понякога текст. Когато потребител желае да сподели съдържание от собствен носител в интернет, „цензорната машина“ сканира материала и го сравнява със заложените в базата си данни. Ако има съвпадение, вашето съдържание ще бъде автоматично свалено.

Дотук всичко звучи допустимо в рамките на закона за защита на авторското право, но проблемът идва от факта, че автоматизираният филтър не може да направи разлика, когато става дума за повторено съдържание с цел пародия. Като пример са дадени т. нар. „миймове“, които често използват сцени от филми или телевизионни шоута – ако законът стане факт, те ще бъдат нелегални, предупреждава Юлия Реда от „Зелените“. Тя е водещото лице на кампанията срещу приемането на поправките в закона в Европейския парламент.

Противниците на поправките изтъкват още, че автоматизираните филтри са се проваляли преди, сваляйки съдържание, което с нищо не застрашава авторското право.

Нововъведението е предложено още през 2016 г., но от тогава гласуването му се бави, тъй като предизвика вълна от неодобрение. В критиката се включиха не само обикновени потребители, но и големи компании и доставчици на интернет услуги.

Застрашени са също и малките компании – инсталирането на подобен пресяващ софтуер струва скъпо и не всички ще могат да си го позволят. Много малки сайтове бяха принудени да преустановят дейността си заради GDPR-директивата. Освен това софтуерът се предлага единствено от американски компании, а това, според критиците, засилва още повече американското влияние над интернет средите в Европа.

В момента текат множество петиции против одобрението на Закона, подписани от хиляди хора, а на 20 юни интернет ескперти се съюзиха и изпратиха до ЕС отворено писмо:

Подписалите писмото смятат, че авторското право наистина е много важно, но автоматизираните системи не са подходящият начин то да бъде спазвано.

Останалите предложени законодателни промени също не се радват на масово одобрение. Член 11 изисква от компаниите всеки път да се допитват до издателите, за да получат разрешение да използват дори малка част от тяхното съдържание. В страници като „Гугъл“ и Туитър, например, малка част от дадена статия се появява под заглавието, още преди потребителят да е влязъл в линка. Но според новите правила, технологичните компании ще трябва да се откажат от тази функция или дори да плащат за показваната част от съдържанието.

„Площад Славейков“

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar