Приложно поле и функция на рамковия договор
Д-р Нора Москова
Д-р Нора Москова е завършила Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 2004 г. През 2013 г. защитава дисертационен труд на тема „Рамков договор“. Преподавала е като хоноруван асистент облигационно, трудово и гражданско право, съответно в СУ, УНСС и Академията на МВР. Наскоро излезе книгата ѝ „Рамковият договор“ (издателство „Сиела“), която ще е от полза както на практикуващите юристи, които все по-често се срещат с този правен институт, така и за студентите от юридическите факултети, които искат да добият по-задълбочени познания в областта на облигационното и търговското право.
Рамковият договор възниква в по-ново време и не е сред традиционните договорни инструменти с развита правна уредба. Той е типичен пример за възникнало в практиката явление, което теорията се опитва да обясни по-късно, т. е. той не е плод на абстрактни теоретични разсъждения. По тази причина при изследването на рамковия договор се наложи първо да бъдат разгледани и анализирани множество рамкови договори, сключени в практиката. Въз основа на този анализ в следващите редове са разгледани приложното поле и практическата роля, функцията на рамковия договор – за какво служи той, какви отношения урежда и по какъв точно начин. Целта е чрез примери от договорната практика да бъде откроена онази особена роля, поради която е било необходимо в общественото съзнание да се оформи отделно понятие за този вид договори.
Рамковият договор досега рядко е бил детайлно изследван, въпреки че е широко разпространен и употребата му нараства все повече. Това вероятно се дължи на сложната правна конструкция, която образуват той и сключените въз основа на него сделки. Тази правна конструкция може да бъде видяна само на едно по-абстрактно ниво, тъй като рамковият договор е правна фигура, която живее чрез различни проявни форми и може да изпълнява различни функции. Теорията тепърва започва да обяснява рамковата конструкция на някои договори, които отдавна са се наложили в практиката. Такива са например договорът за банкова (разплащателна) сметка, някои договори за кредитна линия, такъв е най-често и дистрибуторският договор. У нас рамковият договор има за свое нормативно основание чл. 9, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, който допуска сключването на неуредени в закона видове договори. Някои отделни видове рамкови договори имат специфична правна уредба – рамков договор за платежни услуги, рамков договор в обществените поръчки.
Приложно поле на рамковия договор
Рамковият договор може да бъде открит в тези сфери на стопанска дейност, в които между две страни се очертават дълготрайни делови отношения. Една от областите, в които той се използва най-често, е търговията със стоки. Това важи особено за търговията на едро и за международната търговия, тъй като в тези сфери обикновено възниква необходимост от постоянно търговско партньорство и не е подходящо оформянето на взаимоотношенията като единични доставки. Рамковият договор е предпочитан договорен инструмент в отношенията между продавач на едро и продавачи на дребно, между производител и дистрибутор. Нерядко продължителните отношения между консигнант и консигнатор също се оформят като рамков договор.
Нека разгледаме следния пример: един търговец на дребно, притежаващ магазин за хранителни стоки, има нужда от редовно снабдяване с различни продукти. Този търговец се стреми да поддържа разнообразие от артикули и да има винаги в наличност търсените от клиентите стоки. Той не би могъл да предвиди точно какво ще бъде търсенето на отделните артикули, а същевременно не е изгодно да закупи и да държи на склад големи количества продукти, поради краткия им срок на годност. Поради това най-удобно за него е да има постоянни доставчици и да отправя до тях периодично заявки, в които да посочва вида и количеството на стоките, които са му необходими в момента. От своя страна, производителите (дистрибуторите, търговците на едро) на хранителни стоки желаят да си осигурят регулярен пласмент. Те също имат интерес в отношенията им с търговеца на дребно да бъде внесена сигурност, да могат да разчитат на неговите редовни заявки. За тази цел е необходимо условията (или част от условията) на бъдещите продажби между търговеца на дребно и производителя да бъдат известни предварително. Същевременно е необходима гъвкавост – свобода на преценка дали, кога и за какви точно артикули да бъдат сключвани отделните продажби. Затова договор с периодично изпълнение в случая няма да е подходящ – той не позволява подобна гъвкавост, тъй като всички условия на доставките, които ще се извършват въз основа на него, трябва да бъдат уговорени при сключването на договора. Необходима е договорна рамка, в която да се уговорят тези условия, които ще бъдат еднакви за всички последващи продажби, като се остави пространство за бъдещо доуточняване на някои от условията, за които не е възможно да се направи дългосрочно планиране. Предвидените в този договор-рамка условия се прилагат автоматично към всяка последваща продажба, без да е нужно всеки път страните да се договарят за тях. По този начин се спестяват средства, време и усилия за многократното договаряне на тези условия и се създава сигурност в отношенията между контрахентите.
Рамковият договор намира широко приложение и в снабдяването със суровини, особено когато необходимото на купувача количество не може да се предвиди за дълъг период от време. Например рамков договор за продажба на брашно може да се сключи между мелница и хлебозавод. В рамковия договор се определят начинът на поръчване, срокът и мястото на изпълнение, цените и други условия, които ще се отнасят до всички последващи продажби на брашно. Отделните доставки се извършват по заявки на хлебозавода, в които се конкретизират количеството и видът на брашното.
Рамковият договор е доста практично решение и в сферата на услугите. Той се използва при счетоводни, банкови, брокерски и други услуги. Така например, воденето на счетоводството на един търговец често се възлага на определен счетоводител чрез рамков договор, в който се уговарят цените, сроковете за изпълнение и други условия на последващите договори за счетоводна услуга. Рамков договор е необходим също така, когато страните искат да уговорят условията, при които ще се предоставят, при възникване на необходимост, консултации или услуги, свързани с техническа поддръжка.
На практика всякакви продължителни делови отношения, при които се очертава в бъдеще многократно сключване на сделки от даден вид между същите страни, могат да се оформят като рамков договор. Този вид договори може да урежда бъдещото сключване на договори за изработка, превоз, лизинг, кредит, застраховка и др.
Рамковият договор се използва все по-често и в потребителските отношения. В тази сфера той може да служи за установяване на абонаментни отношения за закупуване на стоки или за извършване на услуги, особено когато не могат предварително да бъдат уговорени всички условия на договора, т.е. когато не е възможно отношенията да бъдат уредени с договор с периодично изпълнение. Рамковият договор е удобен за търговец, който желае да привлече редовни клиенти и за тази цел предлага абонамент с отстъпка от цената или други по-изгодни условия. Рамковият характер на договора в случая е необходим, за да може клиентът да разполага с известна свобода да прецени дали, кога и за какви точно стоки или услуги да сключи сделки.
От разглеждането на множество образци от практиката се установи, че рамков договор се използва в тези случаи, когато предстои между страните да бъдат сключвани множество сделки. По принцип не се срещат рамкови договори, които да служат за сключване на една единствена последваща сделка. Поради това те рядко могат да бъдат открити извън кръга на търговските и потребителските отношения – в останалите имуществени отношения между граждани рядко се налага сключване на множество еднотипни сделки между едни и същи страни.
Функция на рамковия договор
Функцията на рамковия договор го отличава от останалите видове договори. Коя е онази специфична роля, която може да бъде изпълнена само от рамков договор?
В правната литература се посочва, че рамковият договор предвижда клаузи относно бъдещи сделки, т. е. регулира сключването на тези сделки[1]. Наистина в повечето случаи с рамковия договор страните се обвързват с множество задължения, които са най-различни по своята същност. Така например с рамковия договор може да бъде поето задължение за сключване на последващи сделки (доста подобно на задължението по предварителния договор), но такова задължение може и да липсва или да е уговорено по-общо (например като задължение за сключване на последващи сделки на определена обща стойност). С рамков договор за дистрибуторство може да се уговори клауза за териториална изключителност в полза на дистрибутора. Подобни задължения обаче може и да липсват, а и не са типични само за рамковия договор – срещат се и в други договори с продължително изпълнение. Функцията да регулира сключването на бъдещите сделки е само допълнителна функция на рамковия договор – тя не е специфична само за него, а може и да липсва.
Рамковият договор предвижда не само клаузи относно бъдещите сделки, но и клаузи на тези сделки[2]. Според S. Mouzas и M. Furmston функцията на рамковия договор е да бъдат предвидени клаузи, които могат да бъдат използвани за определен набор от сделки (те имат предвид както клаузи относно, така и клаузи на тези сделки). Според тези автори страните по рамков договор не са длъжни да определят отново условията в последващите договори, нито да се позовават на съществуването на рамковия договор[3]. S. Mouzas и M. Furmston приемат, че функцията на рамковия договор е да опрости и улесни сключването на бъдещите договори.
Наистина рамковите договори често се използват за техническо улесняване на сключването на множество идентични сделки, като по този начин се спестяват време, пари и усилия, които иначе биха били изразходвани за многократното договаряне на същите условия. Тази функция е важна, но понякога рамковият договор прави процедурата по сключване на последващите сделки много сложна и продължителна[4]. В тези случаи функцията на рамковия договор е да внесе сигурност и яснота. Поемането на дългосрочни задължения, създаването на сериозно партньорство изисква повече гаранции. По-сложните процедури имат за цел охраняване на интересите и на двете страни в една по-дългосрочна перспектива.
Рамковият договор не винаги улеснява сключването в бъдеще на множество еднотипни сделки. Неговата основна функция е да ангажира страните с договорените в него условия на тези сделки по начин, че никоя от страните да не може сама да предотврати инкорпорирането на тези условия в съдържанието на последваща сделка, щом такава бъде сключена. Рамковият договор задължава страните с договорените в него условия всеки път, когато те решат да сключат последващ договор от определен вид. С рамковия договор страните имат за цел да направят договорените в него условия на бъдещите сделки неоттегляеми още преди сключването на тези сделки и преди влизането в сила на тези условия. Оттегляне от тези условия е възможно само по взаимно съгласие.
С рамковия договор страните постигат съгласие относно съдържанието или част от съдържанието на бъдещите договори. Те си оставят свобода на преценка относно това дали и кога точно да сключат конкретни договори. Най-често, но не винаги, в рамковия договор не се уговарят всички условия на бъдещите сделки, а някои от тях се оставят за доуточняване при всеки конкретен случай. Например видът на стоките и цената може да са уточнени в рамковия договор, но точното количество ще зависи от търсенето и ще бъде уговаряно с всеки последващ конкретен договор. Рамковият договор в този случай е един бланкетен правен акт, една рамка, която подлежи на детайлизиране и запълване със съдържание чрез последващите конкретни сделки. Тук особената роля на рамковия договор е да придаде гъвкавост на правните отношения, да позволи на страните да се съобразят с конюнктурата на пазара.
Би могло да се заключи, че основната функция на рамковия договор е да установи сигурност и стабилност в отношенията между страните, обвързвайки ги с предвидените в него условия на бъдещи сделки от даден вид, по начин че тези условия не могат да бъдат оттеглени едностранно и стават част от съдържанието на всяка сключена между страните сделка от дадения вид. Само тази функция на рамковия договор неизменно присъства в изследваните образци на рамкови договори.
[1] В тази роля е разгледан рамковият договор в дисертацията на К. Хофбауер на тема „Рамков договор за доставка” – Hoffbauer, C. Der Rahmenvertrag in der Lieferbeziehung. Berlin: Logos Verlag Berlin, 2010.
[2] К. Хофбауер приема, че условията на последващите договори, предвидени в рамковия, нямат ефект преди сключването на последващия договор и поради това разглежда рамковия договор само от гледна точка на останалите задължения, които той поражда – Ibid., p. 13. Този подход не може да бъде подкрепен. Не се отчита ролята на рамковия договор да направи условията на последващите сделки стабилни.
[3] Вж. Mouzas, S., M. Furmston. From Contract to Umbrella Agreement. In: Cambridge Law Journal, 2008, No 67, Issue 01, pp 37-50, at p. 40
[4] Вж. Москова, Н. Рамковият договор. С.: Сиела, 2018, с. 276
8
Коментирайте
Изключителен материал! Задоволството и обогатяването ми са неимоверни след прочитът на горното!
Поздравления за автора и благодаря!
Ама че смешка-не исам да бъда груба, но нивото е като на студент от 2 курс на СУ.Не че няма такива договори.Но те не са кодифицирани като“рамкови“.Що е това?!Юристите знаят, че обобщаващите т.н.понятия в клаузите подлежат на тълкуване.И при съдебни спорове някои т.н.права, или задължения, в такъв договор, ще изиграят лоша шега на сключилите го без правен съветник. Ето задачка за автора – какво представляват общите условия на Топлофикация София ЕАД – могат ли да обвържат неизвестен брой контрагенти?И що за наглост са общите условия при някои търговци?!Как се съотнасят правата на монополистите на обществени услуги, които си позволяват да… Покажи целия коментар »
Безспорните предимства на рамковия договор го правят все по-често предпочитан и приложим.
Всичко зависи от това как ще се прилага. Например големите вериги магазини извиват ръцете на доставчиците на стоки точно през рамкови договори. И не предлагат друга алтернатива на производителите. Затова рамковият договор е много тънка работа като клаузи.
Рамковият договор е полезен за две страни, които си имат доверие, той е обещание и ангажимент за дългосрочни отношения. Ако страните смятат да си въртят номера, няма как да имат такъв договор.
Много полезен материал за просвета на бизнеса. Като собственик на фирма често сключвам рамкови договори и те наистина работят. Проблемът е, че много клиенти се дърпат от такива договори, защото не ги разбират или мислят, че задълженията им са повече, отколкото при стандартен договор.
Зависи от клаузите, заложени в задълженията на купувача.
Без да искам да засягам автора, но това за което тя пише си е жив договор при общи условия, уреден в чл. 16 от ЗЗД. А за договорите при общи условия има писано много, включително има и самостоятелна монография на проф. Златка Сукарева, която е много добра. А ако г-жа Москова счита, че има разлика между договор с ОУ и рамков договор, то изобщо не изяснява приликите и разликите между едното и другото, а това е сърцевината на проблема. Ето защо, оценката ми е негативна.