На двете кресливи групи около Истанбулската конвенция не им пука за хората с различна сексуална ориентация, а трябва да започне спокоен разговор на тази тема, смята юристът, който даде в Конституционния съд становище, че конвенцията не трябва да се приема, защото е лошо подготвен акт

С ръководителя на катедра „Теория и история на държавата и правото“ в СУ „Св. Кл. Охридски“, бивш вицепремиер и министър на образованието разговаря КРИСТИНА КРЪСТЕВА

– Г-н Вълчев, изглеждаше, че България е затворила веднъж завинаги темата Истанбулска конвенция. Но пак се надигат гласове, че по текстовете, които разцепиха обществото, може да сме с особено мнение. Въпреки че в конвенцията изрично пише, че точно по тях резерви не се допускат. Нека да изчистим въпроса.

– Нека само да припомним какво се случи. През 2016 г. България подписва конвенцията чрез г-жа Захариева в качеството ѝ на тогавашен министър на правосъдието. Когато започва процесът по ратификация, в много държави (а не само у нас) се появяват различни мнения и започват дебати. У нас

всъщност нямаше

истински дебат,

а по-скоро взаимно заклеймяване на две гласовити групи, които се самоопределиха като страни по спора.

Едните твърдяха, че всеки ден забавяне на ратификацията ще доведе до десетки нови случаи на насилие над жени, а другите – че ако се ратифицира конвенцията, изведнъж ще бъдем наводнени от еднополови бракове и превзети от безполови същества. Нито едно от двете твърдения не е вярно, а спорът остана повърхностен.

– Вие дадохте в Конституционния съд (КС) експертното си мнение защо не бива да се приема конвенцията.

– Така е, аз стоя зад мнението си и съм го направил публично достояние. От юридическа гледна точка конвенцията е лошо подготвен акт, който създава повече проблеми, отколкото решава. Според мен тя противоречи на конституцията на три основания. И не прави чест на нашето Министерство на правосъдието, че не е реагирало навреме, а е трябвало.

– Въобще не е трябвало да подписваме ли? Макар че този подпис не води до никакви правни последици.

– Можело е още при изработването на конвенцията да бъдем по-активни. С не много големи усилия можеше да се получи сериозен документ. Така или иначе това е вече минало.

Конвенцията си има окончателен текст, има и решение на КС. Оттук нататък според мен правилното е, ако наистина се сметне, че в тази конвенция има текстове, които биха решили реални проблеми – било материалноправни разпоредби, било механизми за защита срещу насилие или за подпомагане на жертвите,

нека просто да ги вземем

и да ги възпроизведем

в българското

законодателство.

Не е сложно парламентът да направи това. Правният ефект ще е съизмерим с този, който биха имали, ако беше ратифицирана конвенцията. И няма да имаме спорове по това какво означава мъж и какво означава жена.

Мисля, че и други държави се ориентират в тази посока. А що се отнася до другия въпрос, за който на нито една от двете кресливи страни не ѝ пука – правата на хората с различна сексуална ориентация, то крайно време е в България да започне един спокоен и сериозен дебат.

– Трябва ли да си изтеглим и подписар или не е нужно?

– След като не е ратифицирана, по отношение на нас конвенцията не действа. Според мен обаче препирните по повод на Истанбулската конвенция няма да затихнат. Решението на КС раздразни група хора с шумно медийно присъствие. Не заради самото решение, а заради неговото символно значение. Това решение пречупи едно разбиране, което от началото на прехода в България се счита за аксиома.

Целият български преход имаше едно общо мото – да подражаваме на Запада, каквото и да направи Западът, ние да правим същото, при това вдъхновено. И така един ден ще заживеем като тях, ще имаме пълни магазини, ще караме хубави коли, ще носим модерни дрехи.

А който не иска да подражава на Запада, от само себе си се разбира, че е комунист и агент на ДС или днес вече е привърженик на Путин.

Покрай подхранването на това мото

се създаде цяло

поколение, което няма

нито един работен ден

извън неправителствения

сектор.

Да, мнозина от тях са интелигентни, образовани, четат доста и пишат добре. Но едно е да си завършил право, а съвсем друго е да си юрист. Никакво говорене и писане не може да преодолее факта, че не знаеш от коя страна застава ищецът и от коя ответникът в съдебната зала.

– Работят като ментори.

– Работят като

дизайнери на

обществено мнение.

И в това няма нищо страшно. Не оставайте с впечатление, че се отнасям пренебрежително. Но когато познаваш една система само от анализи и таблици, трябва да си малко по-предпазлив и умерен в категоричността на своите изводи. Разбира се, че всеки има право да формира и да отстоява мнение, но мисля, че е редно да уважаваш мнението и на другите. Проблемът е, че това дори не е либерално мислене, това е либерално подражателство, което в момента преживява екзистенциална криза.

Защото през последните години моделът за подражание мина през три поредни разколебавания.

Първото разколебаване

беше изборът на

президента Тръмп

и дилемата дали да подражаваме на Америка на Тръмп или на Америка, която е срещу Тръмп? А това от гледна точка на една опростена идеологическа схема в главата на несложен човек изглежда наистина сложно.

Второто разколебаване дойде от напрежението между ЕС и САЩ. Ние за кого сме? Трето – от процесите в самия ЕС. Например Италия не иска да приема чужденци (лошо), Полша прави антилиберални промени в съдебната си система (много лошо), но пък мрази Русия (много добре). Сега, добра ли е Полша, или не е добра?

Орбан гони „Отворено общество“ (той със сигурност е от лошите), но пък Обединеното кралство напуска ЕС (да се чудиш тука кой е добър и кой лош) и т.н., и т.н. А човек би могъл да мисли и с главата си – аз например, следвайки собствената си логика, не съм съвсем сигурен, че ще се стигне до напускане на ЕС. Бих добавил „за съжаление“.

– Защо за съжаление?

– Тъй като една от основните причини да не се случат голяма част от важните крачки, които ЕС е обмислял да направи през годините по посока на по-силно обединение, е била тъкмо позицията на Обединеното кралство.

Но да обобщя за кризата на либералното подражателство. Проблемът не е, че даден човек споделя определна идеология. Проблемът е,

когато идеологията е

сведена до

подражателство –

си принуден да заемаш

позиции, противоречащи

на собствения ти разум

и на собствените ти морални разбирания. И сега да се върнем на Истанбулската конвенция. Проблемът не е в Истанбулската конвенция сама по себе си. Всеки разумен човек знае, че един международен акт няма да реши който и да е вътрешен въпрос на България.

Ако ние имаме проблем с насилието, а ние в нашата страна имаме проблем с насилието, при това не само над жени, той няма да бъде решен от един международен правен акт. Да, вероятно би помогнал, но ако в него има инструменти.

– Административнопроцесуалният кодекс, който вдигна с пъти таксите, които трябва да се внесат, за да се оспори един или друг акт на администрацията, също предизвика вълнения. Президентът наложи вето на приетите от парламента изменения.

– Вече 8 години ръководя проекта „Юридически барометър“, в който подготвяме 6-месечни анализи на състоянието и развитието на българския правен ред.

За АПК сме писали няколко пъти, в това число и силно критичен материал за настоящите изменения и допълнения. Това, което през тези години винаги ни е правило впечатление, е

дилетантската лекота,

с която се променят едни

от най-важните закони

в тази страна.

Много бързо, непремислено, нерядко на коляно и след това се оказва, че трябва пак да се промени.

Понеже сега публично се обсъждат проблемите на Търговския регистър, нека да припомня, че когато e приет Законът за Търговския регистър, му е даден по-продължителен период от време до влизането му в сила, за да може адресатите му да се запознаят с него. Та от момента на обнародването на Закона за Търговския регистър в „Държавен вестник“ до момента, в който след няколко месеца той влиза в сила, той е изменен и допълнен 5 пъти! Преди още да влезе в сила! Не мисля, че това се нуждае от коментар.

– Може ли да се сложи край на непрекъснатото редактиране и допълване на закони?

– Когато си направил грешки, ти трябва да ги отстраниш. Просто към законодателния процес трябва да се подхожда по-сериозно, с повече внимание и ако все пак се допуснат грешки, някой трябва да носи отговорност.

За да стигнем до по-широка аудитория, „Юридически барометър“ вече няколко години връчва наградите „Златен пирон“ – представяне по един сравнително весел начин на най-големите глупости в законодателството през годината. Миналата година направихме представяне с актьора Димитър Рачков в 272-а аудитория на СУ. И мисля, че ефектът беше много добър.

Бяхме подредили номинациите в 14 категории, с имена на филми, да речем, наградата за лоша законодателна техника се казваше „Баш майстора“. Ще дам пример от предходна година със спечелилия наградата за най-любопитна легална дефиниция – в случая от Закона за подземните богатства, която гласи:

„Леглата на реките са

земите по смисъла на

Закона за водите…“

Трябва да си гениален, за да го измислиш. И тази година ще връчваме наградите, надявам се отново заедно с доктора по ирония академик Рачков, отново в 272-а аудитория. Все още текат номинации и всеки, който види нещо интересно, може да ни го прати чрез сайта „Юридически барометър“.

– Опозицията поиска оставката на правосъдния министър заради срива на Търговския регистър. Обосновано ли е това искане, или главата на досегашната шефка на Агенцията по вписванията е достатъчна жертва?

– Търговският регистър е сложна и относително независима система.

Ако г-жа Цачева подаде оставка, то това би било по-скоро морален и политически акт, тъй като тя няма пряк контрол върху Търговския регистър.

Не така обаче стоят нещата по отношение на това, което стана със застрахователното дружество „Олимпик“. Не чувам шефката на Комисията за финансов надзор да има намерение да подава оставка.

– Ралица Агайн, зам.-председателят подаде.

– Да, но там нещата не стоят по същия начин, защото голяма част от решенията се вземат от колективния орган, какъвто е КФН.

Моето разбиране е следното – когато има проблем, достатъчно голям, за да се носи такава отговорност, отива си този, който е пряко отговорен, отива си и неговият пряк шеф. Повярвайте ми, ако следваме това правило, ефектът ще бъде забележим.

– Преди дни се откри паметник на ваш прадядо. Кой е Дико Джелебов и с какво е заслужил паметник?

– Дико Джелебов е брат на моя прадядо Тодор. Чичо е на моята баба по бащина линия Елена. Между другото, когато за нещо се скараше с дядо ми, винаги изтъкваше, че е „от комитски род“.

Дико Джелебов е един

от ръководителите на

Преображенското въстание

в района на Малко Търново. Бинокълът му се пази в музея на Петрова нива, но нямаше негов паметник. Та ние с братовчед ми Любомир Евтимов, който не само е завършил история, но и има вкус към родовата история, се организирахме, направихме проект, ангажирахме скулптор, осигурихме финансиране, кметът и общинският съвет ни подкрепиха и дадоха място на площада и на 25 август открихме паметника в центъра на Малко Търново.

И понеже и двамата ми родители са родом от Малко Търново, покрай паметника на войводата си направихме и родова среща.

Всъщност Дико Джелебов има много интересна биография. Бил е даскал, после войвода, оцелява по време на въстанието и след амнистията пак става даскал. Започва да преподава в едно село със смесено население и веднъж, като се прибира към селото, гърците го причакват и го убиват. Един български войвода, който оцелява във въстание срещу турците, амнистиран е, след което е убит от гърците, в мирно време. Балканска история…

CV

* Роден на 10 август 1962 г. в Бургас

* Завършил е Юридическия факултет на СУ „Св. Кл. Охридски“, където в момента е професор по право. Специализирал е в Международния институт по публична администрация в Париж и във Военния колеж на НАТО

* Бил е депутат и шеф на Комисията по европейска интеграция в 39-ото НС, след това – вицепремиер и министър на образованието

* Ръководител е на катедра „Теория и история на държавата и правото“ в СУ „Св. Кл. Охридски“ и на Центъра за правни инициативи, който прави „Юридически барометър

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar