Смяната на шефовете на три възлови специални служби за по-малко от половин година мина в невероятна тишина. Преди години същото събитие щеше да произведе огромен обществен и политически шум. Странно е, когато такова кадрово пренареждане минава тихомълком и в някаква степен абсурдно, включително и като процедура.

Например освобождаването на шефа на Държавната агенция „Разузнаване“ (ДАР) Драгомир Димитров се проведе при изключително странни условия и с ексцентрични обяснения. За него се разбра изненадващо след едно заседание на правителството. Обявено бе, че в закритата част на заседанието е взето решение за назначаването на Димитров за генерален консул в Мюнхен. Това беше изключителна изненада – Димитров караше 5-годишен мандат, който изтичаше чак през 2020 г. И изведнъж бе пратен за генерален консул – в степени по-ниска длъжност. Обяснение нямаше, само в публикации се твърдеше, че

заминаването за Мюнхен било детската му мечта

Интересно е, че не бе взето решение кой да го замести, с обяснението, че не било съгласувано с президента Румен Радев, който бил в Брюксел. Някъде тук е „заровено кучето“ – смяната не е станала без намесата на държавния глава. Публична тайна е, че всеки държавен глава се бори за влияние в спецслужбите. Известно е също, че доскорошният шеф е човек на Борисов и особено на Цветанов. Той беше шеф на любимата на цялото ръководство на ГЕРБ търновска дирекция на МВР. Иначе Димитров е завършил немска филология във Великотърновския университет. Благодарение на това пак по времето на ГЕРБ няколко години работи в посолството ни в Берлин като офицер за свръзка на МВР с тамошното вътрешно министерство и служби.

Изненада беше, когато Димитров, за когото не се беше чувало да има опит в разузнаването, оглави през 2012 г. тогавашната Национална разузнавателна служба, чийто правоприемник сега е ДАР. През 2015 г. бе приет новият закон за ДАР и Димитров бе преназначен като шеф от тогавашния президент Росен Плевнелиев. Дали наистина по лично желание заради детска мечта, или по някакви други причини той се запъти към Мюнхен – едва ли ще разберем. Удобно се оказа, че мястото в Бавария е освободено от началника на кабинета на външния министър Екатерина Захариева.

Сигурното е, че този развой за Димитров

не беше логичен, каквито и легенди да се разказват

За 6-те си години в разузнаването той не се появи по медиите, не беше свързан със скандал, виждахме го рядко – за последно в комисията в парламента по повод евентуалната продажба на бизнеса на ЧЕЗ на фирмата на Гинка Върбакова. Тогава осведоми депутатите, че намеренията за продажба на ЧЕЗ датирали от май 2010 г. и че обявената цена е силно завишена.

Единствено бившият шеф на разузнаването Кирчо Киров споменаваше Димитров в негативен контекст, като твърдеше, че едно от делата срещу него било по сигнал на новия шеф на разузнаването, а по другото пак той стоял зад обвинителната теза. Димитров никога не отговори на тези обвинения.

В крайна сметка президентът и правителството определиха за нов шеф на ДАР досегашния заместник на Димитров – Атанас Атанасов, роден през 1970 г., завършил Военния университет „Васил Левски“ във Велико Търново със специалност „Радиоразузнаване“ и следдипломна квалификация по международни икономически отношения в УАСГ. Той работи в разузнаването от 1995 г. Анонимни източници твърдят, че е личен избор на Борисов, но президентът Радев е имал последната дума. Заместниците му са състудентът му Ангело Прокопиев, завършил военното училище в Търново със специалност „Електронно разузнаване“, работил дълго в НСС и ДАНС, и Асен Тутеков, завършил философия в СУ и още през 1996 г. започнал работа в разузнаването.

Кадрови промени имаше и в Националната служба за охрана (НСО), и то

не без намесата на президента Радев

Той успя да сложи начело свой много доверен човек – Данчо Дяков. До март му беше съветник по военната сигурност. Според Закона за НСО шефът на службата се назначава и освобождава след съгласувателна процедура между президента и Министерския съвет, като последен думата има президентът. Дяков е роден през 1965 г. в с. Скобелево, Хасковско. Служи в армията, после работи в новосъздадената Военна полиция, която оглавява през 2009 г. От ноември 2013 г. до август 2016 г. е помощник началник-щаб в Съвместното командване на силите на НАТО в Брунсум, Холандия.

Той зае мястото на Ангел Антонов, чиято оставка беше подписана веднага от президента. Твърди се, че държавният глава е инициатор на смяната. Правителството го компенсира, като го прати консул в Санкт Петербург – позната история.

Интересно е да се отбележи, че за

консул в Солун бе пратен първият шеф на ДАНС

Петко Сертов. После на същото място отиде друг шеф на ДАНС – Владимир Писанчев. Наскоро, покрай пожарите в Атина, се видя, че зам.-посланик в Гърция е бившият шеф на военното разузнаване Веселин Иванов.

През май смяна имаше и в служба „Военна информация“ – военното разузнаване. Там беше освободен Светослав Даскалов поради преминаването му в запаса, а на негово място бе назначен Пламен Ангелов. Единственият от шефовете на служби, който запази мястото си, бе този на ДАНС – Димитър Георгиев. Там и заместниците останаха – Недялко Недялков и Николай Ненков. Но тази служба е наистина изцяло подвластна на Борисов. И само тя ще му остане, защото президентът видимо засили позициите си за сметка на премиера. Ще видим до какво ще доведе това.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar