Колко студена вода е нужна, за да се преглътнат 4 тона суров суджук от телешко, еленско и свинско и 60 кг филе „Елена“ и телешка пастърма? Месните специалитети не са извадка от меню, а цитат от официалното съобщение на прокуратурата, с което на 31 август м.г. беше огласено, че на бившия добрички депутат от ГЕРБ Живко Мартинов са повдигнати обвинения за 6 престъпления. Едно от тези обвинения е за изнудването на бизнесмен за въпросните колбаси уж от името на премиера.

Лично главният прокурор Сотир Цацаров даде пресконференция, за да разкаже за суджуците и филето, и да съобщи, че „проверката е показала, че дори един суджук не е достигнал до министър-председателя“. Шоуто продължи с мощното присъствие на държавното обвинение в Добрич. Трима обвинители от антикорупционното звено на прокуратурата, начело с говорителката на Цацаров Румяна Арнаудова, отидоха да разпитват и да разследват на място. С тях в града се изсипаха и тежковъоръжени служители на прокурорското бюро за защита на свидетелите. Изобщо гледахме сценки от нискобюджетен екшън, който за една година беше забравен от публиката.

Тази година не стигна на прокуратурата да доведе разследването до някакъв финал. Не е ясно и какво бави процеса. Тук не се налага да се търсят експерти по шейни, да речем, като по разследването на инцидента, при който загина 4-годишното дете на транспортния министър Ивайло Московски. И за това транспортно разследване, по всичко личи, година няма да стигне. Та, ако експертизи са причината да се бави „Суджукгейт“, какво пречи да бъде казано?

Дали и тук не се търси експерт, който да опита суджук по суджук

и така да оцени дали в тези 4 тона наистина има еленско? Или просто „Суджукгейт“ миналото лято беше един „Локумгейт“, който трябваше да отклони вниманието от други гейтове. Като например от делото за КТБ и от въпросите защо някои хора не присъстват в обвинителния акт по казуса.

При това Живко Мартинов и останалите, обвинени заедно с него, се разследват от специализираната прокуратура, която се занимава с организираната престъпност. Спецпрокуратурата е гвардията на държавното обвинение, образно казано. Там бяха пратени и делата за корупция по високите етажи на властта. Шефът й Иван Гешев беше отличен за работата си, като беше издигнат до заместник главен прокурор. Спецпрокурорите са най-добре платени сред колегите си, имат всички стимули да работят. А не е като да не са приключвали дела за по 3 месеца. Като това срещу кмета на столичния район „Младост“ Десислава Иванчева.

За делото на Живко Мартинов обаче не се говори. От спецпрокуратурата

дори отказват да назоват наблюдаващата прокурорка, защото тя не искала

да се знае името й. Ясно е, че така не се крие от разследваните, а от обществена отговорност, която лесно се размива в анонимността. Освен че крие името си, спецпрокурорката не разрешава да се изнасят и никакви подробности около разследването. Дори не е официално обяснено и какво е наложило прехвърлянето на делото от градската прокуратура в спецпрокуратурата. Много удобен отговор е „работи се“. Прокуратурата обикновено го дава, докато в един момент не гръмне балонът по разследването. Било на досъдебната фаза, или после в съда, когато трясъкът е още по-голям. Затова, ако има прогрес, е добре да е видим за обществото, което с данъците си издържа съдебната система и очаква справедливост и качество в разумни срокове.

Засега обаче последните новини около „Суджукгейт“ не са от разследващите. И гласят, че полицаи, командировани по морето, са настанени в хотел на обвиняем по „Суджукгейт“, затова че е заплашвал свидетели срещу Мартинов. За него от прокуратурата обявиха официално, че „бил собственик на два хотела в курортно селище Кранево, казино в Добрич и други търговски обекти. Назад във времето е бил шеф на „Аполо и Болкан“ и е бил свързан с бившите силови групировки“.

Не е ясно колко плащат от община Балчик за настаняването на униформените, нито как е избран точно този хотел. В крайна сметка предприемачът не е осъждан, дори и на съд не е пратен, няма пречка общината да търгува с него. Но е странно, когато властта хем го обвинява, хем го ползва за бизнес партньор. Ако има доказателства срещу него, защо не го вкарват в съда? Ако няма – защо не му свалят обвинението? Накрая вероятно самият той, както и останалите трима обвиняеми, ще имат повод да осъдят държавата за солено обезщетение, както обичайно става по тези „знакови“ дела. И естествено сметката ще я платят данъкоплатците, а историята със суджука ще се помни като поредния шедьовър на прокуратурата.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar