Делата са прецедент в нашата наказателноправна система. Те ще покажат причините за „болното“ ни здравеопазване, казва в интервю за „24 часа“ зам.-главният прокурор и директор на НСлС

– Повече от 6 месеца сте начело на Националната следствена служба (НСлС). Какви бяха проблемите, с които се сблъскахте в началото?

– Основният проблем беше критично ниската натовареност на следователите в НСлС. При идването ми в службата заварих едва 120 досъдебни производства, разпределени на близо 80 следователи. Рязкото снижаване на натовареността беше довело дотам, че дори не всеки следовател получаваше дело в рамките на цяла една календарна година. В тази ситуация, за да има поне на хартия някаква натовареност, са били сформирани екипи от по двама, трима или дори повече следователи, които да работят по едно дело. Към момента този проблем е напълно преодолян и натовареността на следователите достигна едни оптимални нива от по 7-8 досъдебни производства на един следовател, като същевременно правя и уговорката, че говорим за дела с наистина особено висока фактическа и правна сложност, изискващи провеждането на огромен брой процесуално-следствени действия и сложен анализ.

– Защо се е стигнало дотам, че от водеща служба в разследването допреди години на един следовател се е падало по дело на година?

– Очевидно е бил необходим един коректен анализ на натовареността, както и по-голяма лична ангажираност на директорите на НСлС.

– По колко дела работите в момента?

– До момента имаме възложени нови 219 досъдебни производства и 47 международни следствени поръчки.

Всъщност за първите 6 месеца на настоящата година имаме почти два пъти повече дела, отколкото за целите предходни 3 години.

Преустановихме и практиката по дела на Националната следствена служба да бъде възлагано на окръжните следствени отдели извършването на отделни следствени действия, по който начин нерядко реално се „превъзлагаха“ наши дела на колегите ни от провинцията.

– Колегите ви свикнаха ли с по-голямото натоварване?

– Настоящото ниво на ангажираност отговори на техните очаквания. Следователите очакваха и се надяваха да им бъдат възложени дела.

Без никакво преувеличение тук работят едни от най-добрите професионалисти и практици, хора, съставили дори методики за разследване на сложна и многопластова престъпна дейност. Техният капацитет към момента е „експлоатиран“ ефективно и по начин, гарантиращ реализиране на потенциала им и даващ възможност за провеждане на законосъобразни и качествени разследвания.

Всъщност убеден съм, че има професионално удовлетворение у следователите, че институцията, която представляват, е заела своето достойно място в системата на правораздаването.

– Как включването на следователите се отразява на разследването? Подобрява ли се то?

– Категорично да. Самият факт, че поехме едни от най-сложните и трудоемки разследвания в страната, означава, че сме разтоварили колегите си от териториалните структури в една немалка степен. Отделно от това подобрихме и качеството на нашето разследване, показател за което е неколкократно намаленият брой върнати от прокуратурата дела.

– Какви дела се разследват от националното следствие?

– С идването ми в НСлС още в началото на годината сформирахме 4 отдела – специализиран, криминален, стопански и финансови разследвания В службата се възлагат за разследване дела от целия спектър на Наказателния кодекс с изключение на тези от компетентността на специализираната прокуратура, като имаме лек превес именно на делата, касаещи финансови разследвания – пране на пари и данъчни престъпления.

Това са едни от най-сложните за разследване престъпления, изискващи познаване не само на наказателноправната материя, но и на редица други закони.

Тези дела изискват прецизното познаване на една много по-широка правна материя, както и един точен правен анализ.

Разбира се, тези разследвания предполагат и извършването на един огромен брой процесуално-следствени действия, като по тези казуси нерядко е налице трансгранична престъпна дейност, чието разкриване и доказване предполага използването на многостранни регламенти и активиране на механизми за международноправно сътрудничество.

– Коя е най-крупната афера, която разследва Националната следствена служба?

– Много са, всяка от тях засяга обществения интерес, поради което не бих искал да приоритизирам нито едно досъдебно производство.

Отделно от това наличието на много аспекти и въздействие в различни сфери на обществения живот на отделните престъпления не предполага използването на „скала“, по която да бъдат измервани и сравнени отделните казуси.

– Главният прокурор Сотир Цацаров възложи на националното следствие и делата за източването на болниците.

– Да, при нас са възложени за разследване точно 20 досъдебни производства, образувани от прокурори при Върховната касационна прокуратура за престъпления в системата на здравеопазването.

– Какви са трудностите при тези разследвания? Може ли някои от тях да приключат без обвиняеми?

– Трудностите са свързани основно с това, че делата за болниците са своеобразен прецедент в нашата наказателноправна система. Именно затова те са своеобразно професионално предизвикателство за нас.

Категорично обаче не се ангажирам да кажа дали, кога и кой би бил обвиняем по тях. Отговорът ще бъде даден след пълно и прецизно събиране на доказателствата, като при необходимост ще бъдат проведени нови работни съвещания с наблюдаващите прокурори. Същевременно окончателното решение за това е въпрос от компетентността на прокуратурата.

– Само по схемата болница в болница ли са източвани здравните заведения?

– Не. Делата са с различен предмет – разследваме не само „болница в болницата“, но и неизгодни договори, безстопанственост и др.

– Може ли да дадете примери или пък да кажете каква е сумата, източена от болниците чрез злоупотребите, които разследвате?

– Всъщност тук става въпрос не само за конкретна сума, която общо за двайсетте дела би била няколкостотин милиона лева, но и за изграждане на една цялостна картина относно причините за „болното“ ни здравеопазване, погледнато през призмата на наказателната политика на държавата.

CV

Роден е през 1969 г. в София

Завърша столичното 27-о ЕСПУ „Акад. Г.Караславов“ през 1987 г.

През 1994 г. завършва право във Висшия институт на МВР

До 26 януари 1996 г. е инспектор в Главно управление на местата за лишаване от свобода

От 1996 до 2001 г. е следовател

От 1 юни 2001 до 5 ноември 2006 г. е прокурор в Софийската окръжна прокуратура

До 28 февруари 2007 г. е във Върховната административна прокуратура

От 1 март 2007 до 29 юни 2011 г. е във Върховната касационна прокуратура

На 30 юни 2011 г. е избран за ръководител на Апелативната спецпрокуратура

На 18 януари 2013 г. е избран за заместник на главния прокурор, а от 6 декември 2017 г. е директор на НСлС

Коментирайте

Не е задължително поле

Не се показва на сайта. Не е задължително поле

Не е задължително поле

Не се показва на сайта. Не е задължително поле