ВКС даде знак, че и 60 000 лева са малко за докарана до безнадеждност от бавно правосъдие майка
Дългогодишният отказ на разследващите и прокуратурата да търсят и открият виновните за срутената сграда на столичната ул. „Алабин“ през 2006 г., под която загинаха две момичета, ще струва на държавното обвинение повече от 60 000 лева.
Това става ясно от определение на Върховния касационен съд (ВКС), с което той допусна за касационно обжалване делото срещу прокуратурата, заведено от майката на загиналата в руините Деница Ченишева – Александрина.
Преди две години жената предяви иск за 300 000 лева за неимуществени вреди. Той е по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) заради нарушеното право на разглеждане и решаване на делото в разумен срок.
Трагедията се случи на около 18 ч. на 19 септември 2006 г., когато сградата на ул. „Алабин“ рухна, докато по улицата с автомобил са преминавали 26-годишната Деница Ченишева и 24-годишната Петрина Христова. Колата им беше премазана, а двете момичета починаха на място.
Разследването се проточи 10 години и делото започна на първа инстанция през 2016 г. Подсъдими за причинената смърт на двете момичета бяха собственикът на сградата Георги Кирчев, който е управител на фирма „Хрисома“, инженер Петър Петров, който контролирал ремонта на сградата, Николай Симеонов – управител на „А3-Архитектура и изпълнение“ и строителят Манчо Антонов, собственик на фирмата за ремонти ЕТ „Медия Манчо“, срещу когото делото беше гледано задочно, защото е в чужбина.
Делото на два пъти беше прекратявано, но в крайна сметка беше внесен обвинителен акт в съда, който се крепеше основно на спорните показания на свидетеля Николай Александров. Той е работил на обекта и твърдеше, че в сградата са рязани носещи релси и колони, но многократно променяше показанията си в хода на разследването. Накрая каза пред съда, че е ходил на този обект само след срутването му, за да слага ламарина и катинар и още първата инстанция отхвърли показанията му за рязани колони и релси. В крайна сметка, подсъдимите бяха оправдани на три инстанции, като през 2021 г. ВКС сложи край на съдебната сага.
След това майката на Деница Ченишева заведе делото срещу прокуратурата, а миналата година Софийският градски съд ѝ присъди обезщетение от 15 000 лева, след като прие, че основната част от вредите за майката са от загубата на единственото ѝ дете и оправдаването на подсъдимите, а не от продължителността на делото.
Делото стигна до Софийския апелативен съд (САС), който придаде много по-голяма тежест на вредите от бавното разследване. САС назначи съдебно-психологическа експертиза, която заключи, че майката е щяла да бъде травмирана дори и при осъдителна присъда, но забавянето на процеса удължава агонията на всеки родител, загубил детето си.
Съдът припомни, че основна причина за бавното разследване, което в крайна сметка не доведе и до осъдителна присъда, е това, че още на следващия ден след срутването, местопроизшествието е било разчистено, без да е заснето и да са извършени процесуално-следствените действия за запазване на доказателства. В решението се посочваше, че през повечето години разследващите са бездействали, например за една година е направена една експертиза или са разпитани няколко свидетели, а прокуратурата не е изпълнила дадените от съда указания за ускоряване на разследването. Крайният извод на САС беше, че забавянето от близо 15 години се дължи не толкова на сложността на делото, колкото на нежеланието за работа.
Апелативният съд коментира и опитите на Александрина Ченишева сама да търси истината.
„Опитът гражданин със свои лични усилия да замести държавната структура за разследване говори не просто за липса на доверие в правосъдието, а за безнадеждност… Бездействието на ответника, в продължение на години, въпреки указанията на съдилищата, е убило у ищцата вярата за възмездие чрез върховенството на закона, за смъртта на собственото ѝ дете“, се казваше в решението на САС, който увеличи обезщетението до 60 000 лева.
Делото стигна до ВКС, след като и Ченишева, и прокуратурата обжалваха решението заради размера на присъденото обезщетение.
Върховните съдии обаче прецениха, че ще допуснат касационно обжалване само по отношение на жалбата на майката на Деница Ченишева. Според ВКС е възможно апелативният съд да не е взел предвид всички вреди от неразумното продължилото дело, когато е определял размера на обезщетението.
„В случая е възможно да не са оценени в пълна степен реално причинените вреди както в социално-битово отношение, така и в психологическо и емоционално“, се казва в определението на ВКС.
21
Коментирайте
„Набързо асфалтираха мястото, където кола на НСО с Кирил Петков уби човек“
Апропо, през 2006г. главпрок е Борис Велчев, който сътвори и обвинянията срещу бинес партньора си Огнян Донев, който трябваше да разследва и Васил Божков за колекцията му, който май сътвори и обвиненията срещу Батко и Братко.
И отбележете, че Борис Велчев е единствения прокурор, неоплют от ДСБ и ДБ в последствие.
Ама даже само материалните щети да бяха смятали по възможно най-оптимистичния вариант, без инфлация, само на минимална заплата
Пенсионна възраст – 62г
Възраст по време на инцидента -26г
Минимална заплата – 1000лв
(62-26)*12*1000
това момиче щеше да изкара 432 000лв през живота си. Какви 60 000 какви 300 000лв?
Това да не ти е халваджията и бозаджията с пропуснатите ползи от неполучени заплати? Това са неимуществени вреди на майката, а не пропуснат доход от заплатите на детето /то пък все едно ще й дават поне по 1000 лева всеки месец от заплатката си, каквато и да е тя/.
Пийте ги тия хапчета бе….
Сумата трябва да бъде завишено, но не ми стана много ясно защо за оправдаването на подсъдимите се дължи обезщетение, при положение, че щом на три инстанции вината им не е била доказана, значи според съда не те са отговорни за настъпилия инцидент, респективно увреждане на майката. Все пак държавата не може да „гарантира“ задължително осъждане, когато не са налице предпоставките за това.
Д-вата не може да гарантира „задължително“ осъждане, но прокуратурата може и е длъжна да проведе срочно, пълно и обективно разследане. Очевадно е, че в тади трагедия такова разследване не е проведено и като че ли има основателни съмнения, че умишлено не е проведено. Който прочете мотивите на съдилищата по това дело ще му се прииска прокурорите и разследващите по него да отнесат сто тояги на голо на ул.Алабин, където се срути сградата върху телата на момичетата.
Ами вижте кой е собственика и какво са планирали там и ще стане ясно
ВКС са полудели. Тези пари са от бюджета и от джобовете на всички ни. Абе вие не разбрахте ли – трето и четвърто г.о.п на гражданска колегия- че така няма да дисциплинирате прокуратурата. Ми дайте обезщетение от един милион лева и да се приключва. И си ги прибирайте удобните за вас колеги по състави от Ямбол, Варна, Пловдив и Търну Мъгуреле…………………….
ааааааааааааааааааааааааааааааа ма ха
Кретенски върховен съд
Сега да се потърси отговорност от всички – разследващи, прокуратура и съд, защото всички те имат отношение към това дело. През годините са се сменявали и разледващи и съдии и прокурори и ей така делото е висяло по бюрата им и на никого не му се е занимавало, защото видиш ли на предния не му се е занимавало и така вече 20 години. Прокурорите връщали делото за още и още разследване, та чак до втръсване, на Съда все нещо му било изянено докрая, адвокати протакали делото, за да вземат повече пари от клиентите си, вещите лица бавели експертизите с години… Покажи целия коментар »
Държавата е виновна защото не е гарантирала осъждане.Абе, тъ…ти от ВКС, това да не ви е Южна Корея!?
Много стари сгради са пред срутване.
Няма такова подобие на държава
Жалка история. Да.
Истински кошмар. Почти 20 години по-късно.
Абсолютно падение.
То дали се вземат мерки за да се предпазим от подобна участ толкова години след това.
Е вие по Христо Белчев и по Ангел Кънчев ходили ли сте скоро? Оправят се едни стари сгради, но има много с падаща мазилка. Безумно.
Не бе и 6 милиона са малко. Живота е безценен. А липсата на държава убива.
Добре де може ли такова нещо? 2006 е станало това нещо. Безумна държава.
Истината е, че това е безобразно бавно
Крайно бавно правосъдие.
„още на следващия ден след срутването, местопроизшествието е било разчистено, без да е заснето“ –- това не е вярно. Разчистването започна още през нощта, като към 8:00 на следващия ден вече нямаше какво да видят на място експертите. Говоря за хората, които се бяха събрали на съвещание в сградата на община „Триадица“ и късно вечерта взеха решение да се извърши оглед на разрушената сграда на следващата сутрин. По чия заповед и защо разчистиха и изнесоха тези отломки е интересен въпрос. Снимки непосредствено от произшествието има – аз работех в сградата на ул. „Алабин“ 35 и бях там минути след като… Покажи целия коментар »