Десетки хиляди държавни служители повече от месец са благославяли правителството, парламента, управляващите с все премиер и депутати до девето коляно. Причината – бяха принудени да попълват огромни по обем декларации за собственото си и на половинките си имуществено състояние.

Става дума за задължението, което им бе вменено от Закона за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество. Десетстраничната декларация трябваше да бъде попълнена до 8 юни, и то не само от служители на ръководни постове, които взимат все пак някакви, макар и дребни решения, но и от лица и сътрудници от най-ниско ниво, включително и чисто изпълнителски състав. Декларацията изисква да се обявява чужда лична информация – за съпруг, деца и лица, с които служителите са в съжителство на семейни начала – имена, ЕГН, имоти, моторни превозни средства, депозити и влогове в банки и финансови институции, акции, дялове, вноски в пенсионни фондове и много друга чувствителна информация от гледна точна на защитата на личните данни. Случаят с декларациите може да бъде интерпретиран и като случайно възмездие срещу мъките на гражданите с бюрокрацията. Един вид – хак им е, да видят какво е. Това е малката полза от това безумие.

Разбира се и самите чиновници са си виновни,

защото не протестираха и не бойкотираха тази игра на борба с корупцията. По едно време нададе глас професионалното обединение на държавните служители. Беше разпратено становище против, но никой не се появи с лице, за да каже, че и антикорупционният цар е гол.

Декларирането на голям обем лични данни и обстоятелства, свързани със съпрузи или лица с фактическо съжителство, вероятно ще създаде семейни проблеми. Ако това е оправдано за висшите публични длъжности, за редовите служители е необяснимо, написа все пак в становището си обединението на държавни служители. Организацията изчисли, че всяка година служителите в администрацията ще попълват общо 1.2 млн. страници със сведения, за които не е ясно кой ще има капацитета дори само да чете, а камо ли и да провери.

По негово мнение „събраните колосални масиви от чувствителни данни за служителите и техните семейства, подадени на хартиен и електронен носител, ще изискват специални мерки за защита, които категорично не са осигурени и ще е трудно да се съхраняват в досиетата, тъй като едва ли всяка администрация има възможности за осигуряване на висока степен на защита. В министерствата вероятно да, но в малките общини и кметствата?!“.

Друг аргумент бе, че всяка година над 120 000 служители ще губят време да попълват въпросните декларации.

„Дали вместо борба с корупцията не се обяви война на брака и всички негови проявления!? Младите високо компетентни експерти ще се запитат дали си заслужава срещу невисоките си възнаграждения да са длъжни да предоставят толкова голяма част от личния си живот и ежегодно да попълват безумни по обем и съдържание документи“, продължаваха въпросите на държавните служители. Аргументите срещу тази псевдоборба с корупцията определено са още много. Такива декларации подават от години във висшите етажи на властта – депутати, министри, главни секретари, кметове, съдии, прокурори, шефове на всевъзможни комисии, агенции, служби. И нито един от тях не е уличен в корупция, благодарение на данните от някакъв такъв документ.

Абсурдно е да се смята, че истински корумпираните бели якички придобиват нещо на свое име, или на името на половинката си, или пък на детето. Част от уличаваните през годините в корупция митничари се оказаха без никакво имущество. Живееха в палати срещу наем от 500 лв., караха суперлуксозни коли, дадени им от приятели, и т.н.

Някой може да каже, че въпросното деклариране дисциплинира, кара хората да са наясно, че са под прожекторите и

няма да смее да взима, да се корумпира

И това не е вярно. И аргумент пак може да се извади от въпросните декларации на висшите публични длъжности, които подават декларации от години. Много пъти десетки от тях са хващани в несъответствия и накрая нищо. Просто публично ги показват и най-много да се стигне до някоя скромна глоба.

Не по-малко безумие е, че всичко декларирано е вече декларирано някъде – в Търговския регистър, в Имотния регистър, в НАП, в КАТ. И всяко едно лице може да бъде проверено какво точно има с няколко кликвания. Но не. Принуждават над 120 000 души да попълват всяка година декларации, които засягат поне три пъти повече хора – съпрузи, непълнолетни деца, хора във фактическо съжителство.

Събиращите тази информация ще натрупат огромна база данни, тъй като декларациите съществуват и в електронен вариант. Корупцията с нея няма да преборят, но данните могат да бъдат използвани за изнудване, за заплахи и пр.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar