В ново тълкувателно решение
ВКС разясни: Как се налага глоба като кумулативна санкция при изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства
Из Наказателния кодекс
Чл. 55. (1) При изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, когато и най-лекото, предвидено в закона наказание се окаже несъразмерно тежко, съдът:
- определя наказанието под най-ниския предел;
- заменява:
а) доживотния затвор – с лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години;
б) лишаването от свобода, когато не е предвиден най-ниският предел – с пробация, а за непълнолетните – с пробация или обществено порицание;
в) пробацията – с глоба от сто до петстотин лева.
(2) В случаите на точка 1 на предходната алинея, когато наказанието е глоба, съдът може да слезе под най-ниския предел най-много с една втора.
(3) В тези случаи съдът може да не наложи по-лекото наказание, което законът предвижда наред с наказанието лишаване от свобода.
Когато за престъплението е предвидена глоба като кумулативна санкция – заедно със затвор или пробация, и са налице изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, как се определя размерът на глобата и важи ли забраната съдът да слезе под най-ниския предел най-много с една втора. Това разясни Наказателната колегия на Върховния касационен съд (ВКС) в ново тълкувателно решение (пълния му текст виж тук).
И постанови: „Когато съдът определя по правилата на чл. 55 от НК кумулативна санкция, включваща наказанията лишаване от свобода и глоба със специален минимум, той може да определи размера на глобата в пределите, предвидени от закона за извършеното престъпление, може да не наложи глобата на основание чл. 55, ал. 3 от НК или да определи размера ѝ под най-ниския предел, като в този случай прилага ограничението по чл. 55, ал. 2 от НК.
Когато съдът определя по реда на чл. 55 от НК кумулативна санкция, включваща пробация и глоба, той не следва да налага допълнителното наказание глоба. В този случай разпоредбата на чл. 55, ал. 2 от НК не намира приложение.“
В тълкувателното решение очаквано се разяснява подробно разпоредбата на чл. 55 от Наказателния кодекс (виж карето).
Върховните съдии първо отбелязват, че говорейки за най-нисък предел, чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК има предвид най-ниския предел на наказанието, предвидено в особената част на кодекса за извършеното престъпление, а не общите минимуми от 3 месеца за лишаването от свобода и 100 лв. за глобата.
Затвор и глоба
След това се заемат с отговора на въпроса дали, когато е предвидена като допълнително наказание наред с лишаване от свобода, глобата може да бъде определена под най-ниския предел.
ВКС посочва, че чл. 55 се прилага към кумулативните санкции, но съобразено със спецификите им. „Касае се за наказания, които не формират общ минимум, нито е възможно допълнителното наказание да бъде разглеждано като предел на кумулативната санкция. Това прави критерия по чл. 55, ал. 1 от НК за несъразмерна тежест и на най-лекото, предвидено в закона наказание, неприложим към този комплекс от различни по вид наказания в неговото единство. Немислима е приложимостта към него и на замяната по чл. 55, ал. 1, т. 2 от НК, тъй като тя е възможна само по отношение на изрично посочените в разпоредбата отделни наказания от съответния вид“, пише съдът.
И обяснява, че когато установи многобройни или изключителни смекчаващи обстоятелства, съдът е длъжен да обмисли тяхното значение първо по отношение на основното наказание – в случая лишаването от свобода. И когато то и в най-ниския му размер се окаже несъразмерно тежко от гледна точкан на смекчаващите обстоятелства, съдът е длъжен да го определи под минимума, предвиден в особената част на НК за съответното престъпление или да го замени.
„Същата преценка – за влиянието на смекчаващите обстоятелства (многобройни или изключителни), както и на отегчаващите, когато има такива, съдът дължи и по отношение на допълнителното наказание, тоест и по отношение на глобата в коментираната хипотеза. Законът не поставя и не би могъл да постави ограничения в тази насока, тъй като това наказание е част от кумулативната санкция и участва във формирането на тежестта ѝ“, заявява ВКС.
И посочва, че единственото специално изискване на чл. 57, ал. 2 към индивидуализацията на кумулативната санкция е за определяне на всяко от включените в нея наказания по такъв начин, че те да осигурят комплексно въздействие върху дееца, което ще е най-подходящо за целите по чл. 36. „Затова, съобразявайки се със смекчаващите обстоятелства (многобройни или изключителни), както и с отегчаващите, когато има такива, а така също и с обстоятелствата по чл. 47, съдът може да определи глобата в пределите, предвидени от закона за извършеното престъпление, може да я определи под най-ниския предел, а може и да не я наложи, ако дори и след изключителното ѝ смекчаване нейното налагане в конкретния случай би направило кумулативната санкция ненужно репресивна“, приемат върховните съдии.
В тълкувателното решение се подчертава, че единствената невъзможна хипотеза е глобата да бъде определена под най-ниския ѝ предел, а лишаването от свобода – в пределите, предвидени в НК за извършеното престъпление.
И се разяснява, че при кумулативните санкции условието и най-лекото, предвидено в закона наказание, да се явява несъразмерно тежко се отнася преди всичко към основното наказание, а не към допълнителното.
Върховните съдии подробно обясняват защо не би могло отделните смекчаващи обстоятелства всякога да имат еднакво влияние върху размера на лишаването от свобода и на глобата, когато са предвидени в комплексна санкция. „Съответно, определянето на всяко от тези наказания не може да е подчинено на едни и същи критерии. Още повече, че чрез чл. 47 Наказателният кодекс е въвел допълнителен стандарт по отношение на глобата, с който нейният размер трябва да се съобразява – имотното състояние, текущите доходи и семейните задължения на дееца към уязвими негови близки“, пишат те.
В тълкувателното решение се отхвърля виждането на някои съдии, че когато се определя по правилата на чл. 55 от НК, по отношение на глобата задължително се прилага чл. 55, ал. 3 от НК. И се напомня, че в този случай да не наложи глобата е само възможност, а не и задължение за съда.
ВКС подробно се мотивира и защо е неправилно и разбирането, че в хипотезата на чл. 55 НК глобата (предвидена като санкция с лишаването от свобода) трябва всякога да се фиксира в рамките, предвидени от закона за съответното престъпление.
В тълкувателното решение детайлно се анализира разпоредбата на чл. 55, ал. 2 НК и се посочва, че ограничението съдът да намалява глобата до една втора под минимума, предвиден в особената част на НК, важи и когато глобата е допълнително наказание, а не само когато е основно.
„Въвеждайки ограничението по чл. 55, ал. 2, законът е поставил, от една страна, граница пред либералността при извънредното смекчаване на глобата, гарантирайки постижимост на съответствието ѝ с характера и възможната тежест на престъпленията, за които тя е предвидена. От друга страна, задал е мащаб, гарантиращ еднаквост при санкционирането на сходни от гледище на обществената им опасност и индивидуалните възможности и задължения на дееца случаи, като по този начин е ограничил риска от произволно отмерване на приложимия размер на глобата и същевременно е подчертал ролята на принципа на законността при определянето на наказанието“, пише ВКС.
Пробация и глоба
След това върховните съдии се заемат с определянето на глобата при изключителни и многобройни смекчаващи обстоятелства, когато тя е предвидена в НК като кумулативна санкция заедно с пробация.
„…при определянето на кумулативна санкция по правилата на чл. 55 от НК, на задължителна редукция или замяна подлежи основното наказание. Когато това наказание е пробация, то би било заменено с глоба, съгласно предписанието на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „в“ от НК. В този случай, ако допълнително предвиденото от закона наказание е глоба, би се стигнало до ситуация, в която съдът трябва да наложи комплексно две наказания от един и същи вид в противоречие с принципното изискване на чл. 1, ал. 2 от НК за законоустановеност на наказанието“, изтъкват те.
И извън принципните аргументи защо това е недопустимо, подчертават, че двукратно налагане на глоба би довело до непропорционално навлизане в имуществената сфера на дееца.
Затова заключават, че „определяйки по правилата на чл. 55 от НК кумулативна санкция, включваща пробация и глоба, съдът не следва да налага допълнителното наказание“. Т.е. в този случай разпоредбата на чл. 55, ал. 2 от НК е неприложима.
14
Коментирайте
Поредният случай на неуеднаквена практика.
Неизбежно е. Особено при тази материя.
Много добри разяснения относно многобройните или изключителни смекчаващи обстоятелства.
Време беше да се изясни този въпрос.
Много добре!
1) Доста интересно тълкувателно решение и парадоксално последните две особени мнения ми допаднаха повече от това на мнозинството, което се опитва да дописва на моменти нормативната база, по-точно в частта с отпадането на допълнителното наказание глоба при замяна на пробацията по реда на чл.55, ал.1, т.2. б. в) от НК, защото това не може да се изведе от ал.3 на същата разпоредба, регламентираща съчетание на лишаване от свобода и глоба, а приведеният аргумент за законоопределеност по чл.1, ал.2 от НК звучи странно. „Двукратното прилагане на едно и също такова въздействие чрез налагане на две глоби, би обезсмислило тази идея, като… Покажи целия коментар »
ВКС „светна“ най-накрая някои съдии от районно и окръжно ниво , които имаха по-екзотични виждания по въпроса. Въпреки, че разпоредбите и без това си бяха пределно ясни, някои прекаляваха с екзотичните си тълкувания.
Чакам Педалиста да анал лиЗ Ира тълкувателното решение от евроатлантическа и пепедебилска гледна точка.
Време си е за качествен анализ
Експертно
Стигя който трябва да го прочете
От полза е
Добре написан анализ
Нищо ново!