Заради Валутния борд разплащанията в България по стойност реално се осъществяват в евро. Само по форма се водят в лева. Ето защо, на практика, с влизането си в Еврозоната България запазва валутата, по чиято стойност стават плащанията.

1. При най-големите плащания на гражданите цените са в евро – на жилищата, на автомобилите, на повечето от задграничните пътувания и редица други. Голяма част от договорите на търговските дружества с чуждестранни компании са в евро, а често в евро са и договорите между български търговци. Безсмислено и объркващо е част от цените да се определят в евро, а част в лева. Най-малкото, защото непрекъснато се преизчисляват от евро в лева и обратното.

2. Гражданите и фирмите губят милиони левове на година от обменните курсове от лева в евро и обратното. Търговците всяка година правят десетки милиони разходи за обмен на валута при сделки със страни от Еврозоната. С присъединяването ни към валутния съюз този разход отпада и ще се улесни търговията. Освен това ще намалеят таксите при преводи в рамките на Еврозоната.

3. При влизане в Еврозоната, от държавния резерв (а не от държавния бюджет) ще бъдат внесени около 2 млрд. евро в ЕЦБ като част от гаранционния фонд в подкрепа на еврото. Ставката на задължителните минимални резерви за банките в България ще бъде понижена от текущите 12% до 1%. Това ще доведе до освобождаване на около 15 млрд. лв., които банките ще могат да използват за финансиране на бизнеса и домакинствата. А това ще доведе до рязко увеличаване на темпа на нарастване на БВП. Ще има и приход в държавния бюджет, който на този етап трудно може да се определи.

4. Влизането в Еврозоната винаги води до вдигане на кредитния рейтинг на държавата, което привлича чуждестранни инвеститори, понижава лихвите по бизнес кредитите и в крайна сметка води до повишаване доходите на гражданите.

5. Еврото е стабилна валута с ниска инфлация в дългосрочен план. Това ще намали риска от валутни кризи и обезценяване при провал на валутния борд.

6. Според пояснение, дадено от БНБ, промяната на лихвената база към датата на въвеждане на еврото в Република България не трябва да води до формиране на лихвен процент, който е по-висок от лихвения процент, прилаган преди датата на въвеждане на еврото. В частност влизането в Еврозоната няма да повиши лихвите по ипотечните кредити на гражданите, защото те зависят от лихвите по депозитите в българските банки. Разпорежданията на БНБ в рамките на нейните правомощия към банките са задължителни за изпълнение.

Нещо повече, при продължаващото падане на €STR (Euro Short-Term Rate) – официалния референтен лихвен процент, определян от ЕЦБ, ще се стигне до по-ниски лихвени проценти по съществуващите кредити. За промените в договорите за кредит, банките уведомяват клиентите по реда, предвиден в националното законодателство.

7. България ще участва при вземането на решенията на ЕЦБ и на държавите от Еврозоната. При сегашния валутен борд на практика България се съобразява с решенията на ЕЦБ и Еврозоната, без да има възможност да взема ефективно участие при вземането на решения.

8. Всички държави в Еврозоната увеличават темпа на икономическия си растеж в периода след присъединяването си.

9. При всички държави, влезли в Еврозоната, заплатите са се увеличили със значително по-висок темп от този на инфлацията.

При Словакия, Естония и Хърватска имаше леко увеличение на инфлацията само през първата година, главно поради ръста на заплатите, опити за закръгляне на цените и опити на картелни споразумения за вдигането им. В Естония например увеличението на инфлацията беше в пренебрежимите под 1%. Вече има натрупан достатъчно опит какво трябва да направят държавните органи, за да не се допусне дори минимално увеличение на инфлацията. Държавата трябва да приеме и увеличен размер на санкциите.

Няма абсолютно никакви правни и други основания за твърдения, че като влезем в Еврозоната, ЕС щял да прибере и да се разпорежда със спестяванията на българите. Единствено съвсем правно невежи хора могат да повярват на това. Няма предвидена такава възможност в Европейското право. И правото на ЕС и Конституцията гарантират защитата на частната собственост. Никоя държава от Еврозоната не може да бъде заставена принудително да помага на друга държава от Еврозоната, ако тя не спазва правилата на ЕС и в частност за Еврозоната. Решенията на ЕС за евентуално допускане на допълнителни дефицити в бюджетите на държавите-членки, ако това е предназначено за увеличаване на военните разходи, важи за всички държави от ЕС, а не само за държавите от Еврозоната и не представлява разпореждане със спестяванията на гражданите.

Нека не забравяме, че въвеждането на еврото е принципно задължение за всяка държава от ЕС. Съгласно чл. 3, пар. 4 от Договора за Европейския съюз „Съюзът установява икономически и паричен съюз, чиято валута е еврото“. Член 119 – 144 от Договора за функциониране на ЕС уреждат по-подробно функционирането на Икономическия и паричен съюз. Само Дания има специален протокол (Протокол №16), който ѝ дава официално изключение.

Конституционният съд отхвърля допустимостта на провеждане на национален референдум по въпроса за приемане на еврото. Той е разглеждал този въпрос в Решение № 4 от 20 април 2018 г.

Според КС България вече е поела правно задължение да въведе еврото чрез ратификацията на Договора за присъединяване към ЕС (2005 г.), който е част от вътрешното ни право с ранг над обикновените закони (чл. 5, ал. 4 от Конституцията). И КС заключава, че провеждането на референдум по въпрос, по който вече е поет международен ангажимент, би противоречало на Конституцията.

И извън правото – една държава може да влезе в Еврозоната само ако водещите ѝ политици „направят пътеки“ до ЕК, ЕЦБ и държавите от Еврозоната и изразят непоколебимо желание за присъединяване към нея – така, както направи Хърватска. Действително, за изключително развити и стабилни държави като Дания и Швеция влизането в Еврозоната не е от съществено значение. Нещата не стоят така с България. Ако бяхме стабилни, нямаше да сме си въвели и да поддържаме валутен борд, т.е. практически плащания в евро.

Статията е изготвена след консултация с изявени специалисти по европейско, финансово и банково право и финансисти.