„Това е естествено продължение на професионалните занимания на Пламен Тончев. Само сменя времето. Той ще се занимава основно с миналото, а не с настоящето“. Така вицепремиерът Томислав Дончев коментира изненадващата номинация на депутати от ГЕРБ на председателя на Държавната агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) за председател на Комисията по досиетата. За нея се разбра в петък, само два дни след като парламентът откри повторно процедурата за избор на членове на комисията. Дончев обясни аргументите на ГЕРБ за номинацията на Тончев с това, че „той има доказан опит и не е ярко обагрен полинически“, но не посочи мотивите за де факто отстраняването му от председателското място на ключовата агенция. А опозицията от ПП-ДБ разчете действията на ГЕРБ като „доовладяване на ДАНС от Борисов и Пеевски“, защото Тончев беше назначен за председател на службата от президента Румен Радев по време на първото служебно правителство на Стефан Янев и преназначен отново на поста в последните дни на първия служебен кабинет на Гълъб Донев.

Защо се провали първата процедура

Интересно е, че при първата процедура името на Тончев не беше сред номинациите за ръководната позиция в комисията по досиетата, а ГЕРБ бяха предложили за поста бившия конституционен съдия Константин Пенчев (който сега е издигнат отново от партията на Борисов, но за зам.-председател). Тя обаче се провали, а като аргументи за отмяната й от ГЕРБ изтъкнаха това, че комисията е особен орган и изисква по закон съотношението между членовете й да не дава мнозинство на дадена партия. За деветте места бяха номинирани общо 11 кандидати като шестима от тях бяха издигнати от ГЕРБ. Неофициално обаче депутати твърдяха, че истинската причина за провала на процедурата е получена справка от ДАНС в секретното деловодство на парламента, подписана от Тончев, според която трима от номинираните кандидати не са издържали проверката за получаване на разрешение за достъп до класифицирана информация с ниво „строго секретно“. Според правилата за избор на състав на Комисията по досиетата всички кандидати подлежат на такава проверка, в случай че нямат допуск за това ниво на работа със секретни документи.

Мотивите за отстраняването са неясни

По тези причини е трудно да се каже дали първата процедура за избор на членове на Комисията по досиетата е била провалена умишлено, за да се отвори път за изпращането на Тончев в „пенсия“, или за времето от първото й обявяване преди около два месеца и половина досега в отношенията между председателя на ДАНС и управляващите се е случило нещо извънредно, което да доведе до отстраняването му. „Тончев се опитваше да балансира между президента Радев от една страна, и Пеевски и Борисов от друга. Този баланс очевидно не се е харесал на Пеевски и в резултат на това той подава оставка. Нямам съмнение, че е бил мотивиран по подходящия начин. Най-честата зависимост са компромати, някое дело на трупчета в прокуратурата. Голяма част от хората, които заемат една или друга публична длъжност, имат някакви скелети в гардероба и Пеевски и хората около него са доказали, че могат да ги използват по добър начин.“, каза съпредседателят на „Да, България“ Ивайло Мирчев пред БНР.

Съпредседателят на ПП Кирил Петков написа в профила си във фейсбук, че „дуетът Пеевски-Борисов бавно и методично се опитва да установи двуглава диктатура в България и да унищожи всеки шанс за нормална правова държава“. А лидерът на МЕЧ Радостин Василев определи пред БНР смяната на Тончев като „предизборен опит за овладяване на службите от ГЕРБ, за да може да се проведат избори по стандарта, който сме свикнали през последните 10-15 години“.

Неофициално депутати от комисията по вътрешна сигурност намекнаха, че напрежение между управляващите и председателя на ДАНС се е появило покрай разследването на европейската прокуратура за възможна злоупотреба с европейски средства при възлагането на първата обществена поръчка за разширяването на газохранилището „Чирен“. Неотдавна българската европейска прокурорка Теодора Георгиева заговори за спънки пред разследването от страна на българските власти и обвини Пеевски, че е искал пари от фирма, подизпълнител на проекта.

Смяната на Тончев идва и на фона на поредното напрежение между президента Радев и лидера на ГЕРБ Бойко Борисов от последните седмици по линия на сключения от служебния кабинет на Гълъб Донев договор между „Булгаргаз“ и турската държавна енергийна компания „Боташ“, както и словесния им сблъсък от миналата седмица по повод техническите проблеми с новия изтребител F-16.

Засега мълчание за отстраняването на Тончев запазват другите два коалиционни партньора на ГЕРБ – БСП и ИТН. Неофициално пред „Капитал“ от ръководството на БСП заявиха, че не са били уведомени за намерението на партията на Борисов да смени шефа на ДАНС, а номинацията му за председател на Комисията по досиетата е била изненада и за тях. При разпределението на ресорите на министър-председателя и вицепремиерите специалните служби останаха в сферата на отговорност на премиера Росен Желязков.

Независимо обаче какви са мотивите за отстраняването на Тончев впечатление правят още две неща. За разлика от предишните процедури за избор на членове на регулаторни и контролни органи от парламента, когато от ГЕРБ внасяха номинациите си в последния момент преди на изтече крайния срок, сега с Комисията по досиетата това беше направено почти веднага след като правилата бяха гласувани в пленарната зала. Крайният срок за издигането на кандидати е 14 май като дотогава няма да бъдат огласени публично мотивите на ГЕРБ за издигането на Тончев.

Освен това, за да бъде номиниран за поста, от ГЕРБ са получили и писменото съгласие на Тончев кандидатурата му да бъде внесена в парламента, защото това е едно от изискванията за кандидатите по процедурата за избор на членове на Комисията по досиетата. Това на практика отнема възможността на президента Румен Радев да откаже да подпише указа за освобождаването му като председател на ДАНС, както постъпи преди две години, когато тогавашния премиер Николай Денков поиска оставката на Тончев като изпрати до държавния глава искане на освобождаването му. Радев обаче отказа.

Какво следва

Според закона за ДАНС при предсрочно прекратяване на председателя на службата Министерския съвет трябва в едномесечен срок да предложи на президента с указ да назначи нов кандидат за поста, който да довърши мандата на Тончев. Вицепремиерът Дончев каза, че към момента се обсъждат различни имена, но все още няма конкретен кандидат за поста. Ако такъв бъде излъчен, той ще трябва да бъде предложен на президента, който подписва указа за назначаването му. Ако държавният глава откаже, то функциите на председател ще изпълнява един от двамата му заместници в ДАНС. Той трябва да бъде определен от МС по предложение на премиера Желязков.

Единият зам.-председател на ДАНС – Георги Георгиев, беше назначен на поста от служебния кабинет на Димитър Главчев. Той зае мястото на освободения малко преди това Петър Петров, който беше назначен по време на ротационното управление на Николай Денков. Петров е бивш депутат от ПП-ДБ.

Другият зам.-председател Деньо Денев също беше назначен на поста по време на управлението на ГЕРБ и ПП-ДБ. Работи в ДАНС от 2008 г. като оглавява дирекцията „Противодействие на корупцията“, която през 2018 г. преминава към КПКОНПИ и до избора му за зам.-председател на службата е в антикорупционната комисия. Той е човекът, който е приел подадения от бизнесмена Александър Ваклин сигнал за корупция срещу бившата кметица на столичния район „Младост“ Десислава Иванчева през 2018 г. като за това тогава разказа самият строителен предприемач. Впоследствие имаше и твърдения, че е оказвал натиск върху другата обвиняема по случая – зам.-кметицата Биляна Петрова, да подпише показания със самопризнания.

Денев беше замесен и в скандала с отмяната на машинното гласуване преди първия тур от местните избори през 2023 г. Тогава в парламента беше изпратен доклад на ДАНС, подписан от Денев, в който имаше обвинения към зам.-министъра на електронното управление Михаил Стойнов, че е заснел и прехвърлил на флашка процеса по генериране на код, с който се подписва софтуера на машините. Това даде повод на ГЕРБ, ДПС, БСП и ИТН да поискат отмяната на машинното гласуване, което по-късно се случи с решение на ЦИК и административния съд.

Заради действията на Денев тогавашният премиер Николай Денков поиска от председателя на ДАНС Тончев да предложи отстраняването му, но той отказа, което принуди Денков да поиска от президента освобождаването на Тончев от ръководния пост на службата. Към аргументите за оставката му тогава Денков посочи още няколко причини – политическите изказвания на председателя на ДАНС, които той на няколко пъти направи по време на негови изслушвания в парламента, както и несвършена работа, поради което България влезе в сивия списък за пране на пари на Групата за финансови действия срещу изпирането на пари (FATF).

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar