„Няма нищо друго, което да съм таял толкова дълго в себе си, както желанието ми за съставяне на юридически речник“, казва проф. д-р Огнян Герджиков. Сега тази негова мечта е осъществена – в книжарниците вече е наличен съставеният от него „Енциклопедичен речник на частното право“ (изд. „Сиела“).  

Проф. Герджиков разказва, че още с дипломирането му в Юридическия факултет в началото на 70-те години на миналия век идеята за юридически речник го е обладала „напълно и безвъз­вратно“.

„Дори направих плах опит да привлека вниманието на издателство „Наука и изкуство“, но по онова време това беше кауза пердута. В навечерието на промените през 1989 г. успях да организирам колектив от колеги ‒ преподаватели в Юридическия факултет на Софийския университет, и започнахме подгот­вителна работа по съставянето на такъв речник. Дойдоха обаче промените, които започнаха да преобръщат правото ни, особено публичното, и ентусиазмът ни постепенно спихна“, спомня си той.

Проф. Герджиков подчертава, че няма как речникът да включва цялото право. И обяснява: „Не съм особено компетентен в материята на трудовото право, макар в основата си то да е частно. Затова в речника ще намерите само основни трудовоправни термини. Не съм достатъчно компетентен и в материята на публичното право. Впрочем делението на правото на частно и публично не трябва да се абсолютизира. Има множество неутрални юридически термини. Нещо повече. Речникът навлиза донякъде и в материята на финансовата наука. Това се налага заради тясната ѝ връзка с правото, особено – с търговското. Казано накратко – речникът надхвърля рамките на заявеното частно право“.

„Енциклопедичен речник на частното право“ е плод на многогодишен труд на професора и включва около 2300 юридически термина. В края му са представени използвани у нас латински наименования на правни институти, както и някои от най-попу­лярните латински юридически изрази с транскрипция на бъл­гарски.

„Избягвал съм такива термини, които практи­чески не са в употреба, като абалиенация, абруф, адоптат… Из­бегнал съм и такива термини, които имат предимно технически характер, като картова платежна система, токън, американска опция и други подобни“, обяснява проф. Герджиков.

А редакторът на речника Тони Железчев подчертава: „Доверието в юридическия речник е пряко свързано с доверието в неговия съставител. Проф. д-р Огнян Герджиков е всепризнат авторитет в гражданското и търговското право с дългогодишна научна и преподавателска дейност. Притежава забележителен за­конодателен опит, а също и практически опит като дългогодишен член на арбитражни съдилища и правен консултант. Автор е на многобройни правни съчинения – статии, студии, монографии, учебници, коментари на съдебната практика“.

Проф. Герджиков признава, че съставянето на юридически речник е изключително сложна задача, особено в България, където законодателството е твърде динамично, а понякога и вътрешно противоречиво.

И констатира, че до момента у нас няма добър юридически речник, което илюстрира с примери за небивалици и абсурди, както сам ги нарича, от някои от изданията.

Ще цитираме само някои от „бисерите“, на които се е натъкнал проф. Герджиков в речниците, а останалите ще откриете в предговора му към „Енциклопедичен речник на частното право“:

АРБИТРАЖ е помирителен съд (?)… без задъл­жителна юридическа власт над страните (каквото и да означа­ва това). „Арбитражът изобщо не е помирителен съд. Той издава решения, които са задължителни за страните по делото“, коментира професорът.

И продължава с друг пример: „ВЕЩ­НОТО ПРАВО е определено като „правни норми относно пра­вата на владение, ползване и разпореждане с чужда вещ“ (???). Защо обект на вещното право да е чужда вещ е тотално неяс­но. По подобен начин стои въпросът и с ВИНДИКАЦИОНЕН ИСК (всъщност ревандикационен). Той не е предявено „право на вземане на една вещ… от временния ѝ собственик“, както се твърди, защото такъв „временен собственик“ няма. Казано на­кратко, това е иск на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик, което е съвсем различно“.