Защита при отнемане на веществени доказателства по дела за контрабанда
Деница Вълкова
Деница Вълкова има над 20 години стаж като съдия. Минала е през всички нива на професията. От декември 2011 г. до май 2013 г. беше зам.-министър на правосъдието.
От 2015 г. съдия Вълкова е председател на Апелативен съд – Бургас.
Отнемането в полза на държавата на вещи, иззети като веществени доказателства, е наказателноправна мярка, с която може да бъде засегнато правото на собственост върху определено имущество, както на дееца, осъществил контрабандата, така и на друго лице, което не е съпричастно към извършеното престъпление и не е осъществило каквото и да е общественоопасно поведение. Възможно е също това трето лице да няма никаква фактическа или правна връзка с дееца и да не знае изобщо, че собствените му вещи, иззети като веществени доказателства, са послужили или подпомогнали извършването на престъплението контрабанда. Неблагоприятните последици от отнемането на тези вещи за титуляра на правото на собственост може да се проявят и само в досъдебната фаза на наказателния процес, което провокира изследване на възможните средства за защита срещу акта на прокурора, с който се реализира тази наказателноправна мярка.
Повод за тази статия е да се провокира дискусия по някои от въпросите, които възникват в такива случаи в практиката на съдилищата. Първият от тях е дава ли Наказателно-процесуалният кодекс достатъчно процесуални гаранции за защита на третото лице, което не е участвало в наказателното производство, при осъществяване на прокурорска намеса в правото му на собственост в досъдебната фаза на наказателния процес.
Съгласно чл.243, ал.2 от НПК, когато прокурорът прекрати наказателното производство, той следва да се произнесе и по въпроса за веществените доказателства. Следователно и с оглед императивния характер на цитираната разпоредба прокурорът задължително следва да реши съдбата на веществените доказателства, когато прецени, че конкретният наказателен процес по една или друга причина не може да се развие в съдебна фаза. Дали ще постанови веществените доказателства да бъдат отнети в полза на държавата, да се върнат на правоимащите, да се пазят за определен срок от съответния компетентен орган или друго, зависи от особеностите на конкретния случай и без съмнение е в дискреционната власт на прокурора. Това е така, защото в тази първоначална фаза на процеса той ръководи производството и решава всички възникнали въпроси. За да се отговори положително на поставения въпрос, е необходимо, когато прокурорът постанови веществените доказателства да се отнемат в полза на държавата във връзка с прекратяването на наказателното производство, процесуалният закон изрично да допуска съдебен контрол върху въпросното постановлението и то по жалба на всяко лице, което твърди, че с него неоснователно е засегнато правото му на собственост. Българският НПК обаче ограничава правото на жалба само в полза на обвиняемия, на пострадалия и неговите наследници и на ощетеното юридическо лице (чл.243, ал.4 от НПК), които са различни субекти от засегнатия собственик на превозното средство в разглеждания случай. Това дава основание на някои съдилища да оставят без разглеждане (като недопустими) постъпилите жалби от такива трети лица, които не са участвали в досъдебното производство, като приемат, че само посочените в чл.243, ал.4 от НПК лица имат право на съдебен контрол върху въпросното постановление на прокурора. Според автора на настоящото изложение, допустимостта на жалбата следва да се анализира в светлината на практиката на Европейския съд по правата на човека и установените гаранции за достъп до правосъдие в чл.6, пар.1 от ЕКПЧ и чл.56 от Конституцията на Република България, които за разлика от чл.243, ал.4 от НПК прогласяват безусловно право на защита, когато е нарушено или застрашено някое основно право, каквото несъмнено е правото на собственост в контекста на чл.1 от Протокол №1 на Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи и чл.17 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Преценката за право на жалба в тези случаи следва да се прави на база твърденията в нея за нарушено право на собственост без да се държи сметка дали жалбоподателят съвпада с някой от посочените в чл.243, ал.4 от НПК субекти. Ако жалбоподателят твърди, че прокурорското постановление нарушава правото му собственост без законово основание или е непропорционално на тежестта на извършеното общественоопасно деяние и необходимата степен на защита на обществения интерес, съдът не може да бъде упрекнат, че е преценил жалбата като допустима и е разгледал по същество оплакванията на жалбоподателя срещу постановеното от прокурора отнемане на веществените доказателства, само защото той не е посочен в кръга на лицата по чл.243, ал.4 от НПК, които са активно процесуално легитимирани да атакуват прокурорския акт пред съда. Аргументи в полза на тази теза могат да се изведат от Тълкувателно решение №6/08.06.2015г., ОСНК на ВКС, както и Решение на Европейския съд по правата на човека от 13.10.2015г. по делото Ünsped. Paket Servisi SaN. Ve TiC. A.Ş. срещу България Жалба (№3503/2008), в които са развити подробни съображения за допустимост на съдебния контрол във връзка с адресирани до съда оплаквания за нарушаване на правото на собственост. В Решение от 12.02.2013 г. по делото Димитър Кръстев срещу България (Жалба № 26524/04) съдът в Страсбург е приел, че е налице нарушение на член 6, пар.1 от ЕКПЧ поради това, че жалбоподателят не е имал възможност да разчита на производство, при което да има надлежен съдебен контрол с открито съдебно заседание по отношение на постановлението на прокурора да отнеме в полза на държавата иззетите от сейфа му предмети. Следователно, за да се избегне аналогично нарушение, съдилищата следва да приемат и разглеждат като допустими такива жалби след като жалбоподателят няма възможност да използва друго производство, за да получи произнасяне от съд дали постановлението на прокурора, с което се отнема имущество на жалбоподателя е законосъобразно и пропорционално.
Друг аргумент за допустимост на такава жалба е невъзможността жалбоподателят да защити правото си на собственост по общия исков ред, чрез предявяване на иск за собственост (например ревандикационен по чл.108 от Закона за собствеността). Допустимостта на такава искова защита предпоставя равнопоставеност на гражданскоправните субекти, които ще бъдат конституирани като главни страни в гражданския процес. В случая прокурорът е постановил оспорения акт в качеството на орган на съдебната власт при осъществяване на властническите си правомощия, което априори изключва допустимостта на такъв вид съдебен контрол върху дейността на прокурора. Поради това и за да се избегне нарушение на член 6 от Конвенцията, както и за да се предотврати постановяването на бъдещи осъдителни решения срещу българската държава за нарушен достъп до правосъдие във връзка със защита на правото на собственост, би било добре съдебната практика, която макар към момента да е оскъдна, да се развие в предложената посока.
Интересен е и друг въпрос. Може ли отнемането в полза на държавата на вещи, иззети като веществени доказателства за разследване на контрабанда (например превозното средство) да се постанови от прокурор на основание чл.242, ал.8 от НК, когато той прекратява наказателното производство в досъдебната фаза на наказателния процес. Действително посочената разпоредба предвижда превозното средство, което може да е всякакво (лек автомобил, автобус, товарен автомобил, самолет, кораб и др.), задължително да се отнема в полза на държавата, дори когато не е собственост на дееца, освен ако стойността му явно не съответства на тежестта на престъплението. Съдебната практика показва, че често собственикът на превозното средство е лице различно от обвиняемия или пък наказателното производство е прекратено без изобщо по делото да е извършено привличане на обвиняем. Собственикът на отнетите вещи е възможно също да не е участвал в прекратеното досъдебно производство и да е узнал за него случайно или едва от адресирано до него съобщение, че има такова постановление от прокурор. Позовавайки се на установената в чл.1 от Протокол №1 от Конвенцията защита на правото на собственост, който гласи: „Всяко физическо или юридическо лице има право мирно да се ползва от своята собственост. Никой не може да бъде лишен от своята собственост освен в интерес на обществото и съгласно условията, предвидени в закона и в общите принципи на международното право“, засегнатото лице е логично да оспори предприетото от прокурора отрицателно въздействие върху имуществото му.
Основните положения в наказателноправната теория, конституционноустановените правомощия и функции на отделните органи на съдебната власт и заложените в практиката на ЕСПЧ и Съда на ЕС неизменни стандарти за защита на правото на собственост дават основание да се приеме, че в тези случаи прокурорът не може да обоснове отнемане на превозното средство с правилото в чл.242, ал.8 от НК. При такова развитие на наказателния процес, който е приключил още в досъдебната си фаза и при който не е установено извършване на престъпление по смисъла на чл.9, ал.1 от НК със съдебен акт, прокурорът не може да приложи чл.242, ал.8 от НК. Видно от редакцията на цитираната разпоредба и нейното систематично, граматическо и телеологично (целево) тълкуване, приложението ѝ се предпоставя от установяване извършването на престъплението контрабанда, ерго установяване на конкретен извършител и то от съд, тъй като съдът осъществява правосъдие като единствен орган, който може да ангажира наказателна отговорност за извършено престъпление контрабанда. Едва като последица от съдебна положителна преценка относно извършването на такова престъпление може да се приложи наказателноправната мярка по отнемане на вещи по чл.242, ал.8 от НК със съдебен акт, но не и с прокурорско постановление по чл.243 от НПК за прекратяване на наказателното производство. Такова тълкуване изглежда уместно, както при прекратяване на наказателното производство на приетото в доктрината нереабилитиращо основание – например давност, а в още по-голяма степен, когато прекратяването на наказателното производство е на реабилитиращо основание – например на основание чл.24, ал.1 от НПК, когато деянието не е извършено или не съставлява престъпление (спр. Досъдебно производство по НПК, автор проф. д-р Маргарита Чинова, изд. 2013г., стр.422-428).
Във всеки един от изброените случаи прокурорът не може да решава въпросите по отнемането на вещи на основание чл.242, ал.8 от НК, тъй като не е решен от съд преюдициалният въпрос за вината, нито този за престъплението. В тази насока е посоченото в цитираното издание Тълкувателно решение №47/21.12.1981г. по н.д.№37/1981г. ОСНК на ВС, съгласно което, когато престъплението се амнистира и възбуденото наказателно преследване е прекратено, предметът на престъплението не се отнема, освен ако е вещ, притежанието на която е забранено по други закони, като оръжие, боеприпаси, наркотични вещества и пр.
Няма разумна причина посочената тълкувателна практика да не намери приложение и когато наказателното производство е прекратено по давност или на реабилитиращо основание, поради което в заключение следва да се приеме, че в досъдебната фаза на наказателния процес условията в чл.242, ал.8 от НК няма как да се реализират, тъй като няма осъдено и виновно лице, ерго отнемане на вещи на основание чл.242, ал.8 от НК с постановление на прокурор би било незаконосъобразно.
8
Коментирайте
Отделен е въпросът дали съществуват необходимите условия за съхранение на веществените доказателства. Така например пред 1-во РПУ е пълно с конфискувани автомобили. Ако става въпрос за техника, кой дава гаранция, че тя няма да бъде зле съхранявана и след приключване на делото вече да бъде неизползваема.
Или като тримата полицаи от Плевен, които откраднаха цигари без бандерол, иззети по досъдебно производствo за над 2,3 млн. лева.
Наистина все още има противоречива практика. Жалко е, че решенията се оповават на ТД от 1981г.
Може би трябва изземането да е съобразено с вида и количеството на вещественото доказателство. Така например никой не държи в къщи стекове с цигари за лична употреба. Явно е, че са закупени за търговия и е редно да се конфискуват.
Защо да е явно? Няма подобно ограничение ако човек иска да се запаси, закупени на стек би трябвало да идват и по-евтино. Може да е решил да черпи роднини, приятели..
Твърденията за търговия трябва да бъдат надлежно доказани, наказателната отговорност не може да почива на предположения и догатки, а няма състав за приготовление към контрабанда, ако ме разбирате, не знам юрист ли сте..
Уважаеми Г-н Цанков,
Не съм юрист, но съм пушач. За това зная, че отстъпката на стек е минимална и такива количества се купуват не, за да си икономисам левче, а например, когато пътувам за по-дълго време някъде. Не обичам да си сменям цигарите. Говоря в случая за наличен мастербокс, или по-голямо количество цигари без бандерол.
Напълно съм съгласен със съдия Вълкова. И се надявам повече съдии да прочетат статията й, а не само да буквоядстват с НПК в ръка. Правото изисква по-широк мироглед и мислене в посока защита на правата на гражданите и юридическите лица, а не сляпо приложение на норми.
Деница става все по-хубава с годините, прекрасна дама!