Адвокатурата до ВКС:
Абсурд е при позоваване на изтекла за наследодателя давност след прекъсване на владението за над 6 месеца да се губи собствеността
Наследник, който се позове на изтекла в полза на наследодателя му придобивна давност, след като е загубил владението на имота за над 6 месеца, не губи правото на собственост – да се приеме обратното води до абсурден не само правен, но и житейски резултат. Това заявява Висшият адвокатски съвет (ВАдС) в становище до Гражданската колегия на Върховния касационен съд (ВКС).
В него адвокатурата не просто анализира задълбочено теоретичните положения за придобивната давност, но и практическите измерения и ефекти на института и приложението му (пълния текст на становището, чийто автор е зам.-председателят на Висшия адвокатски съвет Валя Гигова, виж тук).
Становището е по тълкувателно дело №2/2024 г. на Гражданската колегия, в което тя трябва да отговори на въпроса: „Настъпва ли вещноправният ефект на придобивната давност, ако наследникът се позове на изтекла в полза на наследодателя му придобивна давност, след като е загубил владението върху имота за период по-дълъг от 6 месеца?“.
„Лекс“ е представял противоречията в практиката, които доведоха до образуването на тълкувателното дело. Разминаванията във вижданията за приложението на чл. 81 от Закона за собствеността (С изгубването на владението в продължение на повече от шест месеца давността се прекъсва), са не само за хипотезата, при която наследник се позовава на изтекла в полза на наследодателя придобивна давност. Те се отнасят до принципното разбиране за ефекта от позоваването на изтекла давност (10 или 5 години съответно при недобросъвестно и добросъвестно владение) след прекъсването на владението за повече от половин година. Някои върховни съдии застъпват позицията, че се изисква намерението за своене да бъде потвърдено чрез волево изявление – чрез предявяване на иск или възражение, чрез снабдяване с констативен нотариален акт, чрез изпълнение на административни процедури по попълване на кадастрална карта и др., и докато това не се случи, собствеността не може да се придобие по давност (повече за противоречията в практиката виж тук).
„Практиката е стигнала твърде далеч като свързва позоваването с елемент от фактическия състав, възприемайки го като „потвърждаване“ на самото своене, което трябвало да бъде демонстрирано чрез тези три действия – иск, възражение, снабдяване с нотариален акт за собственост по давност“, заявява ВАдС и сочи, че няма как да бъде даден отговор на въпроса по тълкувателното дело, без да се изясни дали фактическият състав на придобивната давност включва елемент на „позоваване“, с който да се „потвърди“ своенето.
А всъщност той е получил отговор още през 2012 г. в тълкувателно решение №4/2012 г. на Гражданската колегия на ВКС (пълния текст на решението виж тук). В неговите т.2. и т.3 беше прието:
Позоваването не е елемент от фактическия състав на придобивното основание по чл.79 ЗС, а процесуално средство за защита на материалноправните последици на давността, зачитани към момента на изтичане на законовия срок.
Възможно е да бъде придобито право на собственост на недвижим имот, на основание чл.79 ЗС от лице, което не се е позовало на давността преди смъртта си и неговите права да се признаят на неговите наследници в съдебен процес по спор за собственост.
„Правилото на чл. 81 ЗС никога не е било тълкувано по начин, според който вече изтеклата давност (или изтеклият давностен срок) да бъде заличавана с обратно действие на това основание, каквото тълкуване се среща в част от практиката ни днес“, заявява ВАдС, който прави и кратък исторически анализ на разпоредбата, която на практика преповтаря чл. 19 от Закона за давността (отм.).
В становището си адвокатурата посочва, че неслучайно в тълкувателното решение от 2012 г. се прие, че зачитането на придобивното основание давност става към момента на изтичане на законоустановения срок, а не към момента на позоваването.
„За съществуване на правото на собственост, извън случаите, в които самото придобиване се материализира в акт (каквито са нотариалните актове за прехвърлителни сделки), не е необходимо то да бъде удостоверено чрез какъвто и да било документ. Наследникът придобива собствеността чрез наследяване по закон, независимо дали разполага с удостоверение за наследници, или не и дали се снабдил с нотариален акт в негова полза за наследения имот. Съществуването на правото на собственост е едно, а удостоверяването на правото на собственост – съвсем друго“, напомня ВАдС.
И подчертава, че масово, извън големите населени места, хората не разполагат с документи за правото си на собственост, не само на свое име, но и на името на наследодателите си, защото не им се е налагало да се легитимират като такива, защото или не са възниквали правни спорове въобще, или защото в общността е известно на кого е имотът и това не е нужно да бъде установено с какъвто и да било документ.
В становището се обръща внимание на два базисни момента, по които никога не е имало спор – може да бъде спряна и прекъсната само все още неизтекла давност, т.е. изтече ли – това няма как да стане. А още по-малко чл. 81 от Закона за собствеността може да е основание да се приеме, че с изгубване на владението за над 6 месеца се заличава вече изтекла давност, тъй като разпоредбата предвижда единствено прекъсване на неизтеклата давност.
„Обратното разбиране, че може да се прекъсва вече изтекла давност с изгубване на владението върху вещта за повече от шест месеца, не само, че не намира опора в закона, но е и в пряко противоречие с изричното правило на чл. 113 ЗЗД. Прекъсването на давността (чл. 116 ЗЗД и чл. 81 ЗС) и отказът от давност са различни правни институти, при които обаче материалноправната последица е една и съща – с обратна сила се заличават последиците на теклата давност. Разликата е, че при прекъсване на давността се заличават правните последиците на неизтекла давност, а при отказа от давност се заличават правните последици на вече изтекла давност“, сочи ВАдС.
И отхвърля категорично виждането на част от съдиите, че след изтичане на давността със загубата на владение за над 6 месеца собственикът губи и възможността да се защити с иск за собственост, защото не се е позовал на давността преди да са изтекли тези 6 месеца.
„Собственикът, в чиято полза е изтекла давността и изгубил владението за повече от шест месеца, не може да се защити единствено с владелчески иск, защото предявяването на такъв иск е ограничено със срок (чл. 75 и чл. 76 ЗС). Приемането на обратното, че с изгубване на владението за повече от шест месеца от наследника, който се позовава на придобито право на собственост от наследодателя по давност, се изгубва и самото право на собственост, води до абсурден, не само правен, но и житейски резултат“, заявява Висшият адвокатски съвет.
Той напомня, че има много случаи, в които наследодателят е владял 10, 20, 30 и повече години, но не се „позовал“ на правото си, защото не му се наложило да го направи.
„Наследникът е придобил имота по наследство от своя наследодател, но понеже не живее в него, или самият имот се намира в изоставени населени места, с каквито България е пълна, в този имот се настаняват трети лица и по логиката на част от съдебната практика наследникът не може да се защити, не само с владелчески иск, когато са изтекли повече от 6 месеца, но и с иск за собственост, защото не можел да се позове на правото на наследодателя си, поради загубване на владението си за повече от шест месеца?
Подобно тълкуване – че с изгубване на владението за повече от шест месеца след като давността е изтекла, се изгубва и самото вещно право, не е налице нито в доктрината у нас, нито в други европейски държави, които приемат триелементната теория за фактическия състав на придобивната давност, тъй като според привържениците на това виждане, след изтичане на законоустановения срок (5 или 10 годишен), в патримониума на владелеца възниква ново право – това да се позове на последиците на давността и да придобие вещното правото“, обяснява ВАдС.
Той признава, че в практиката и в доктрината е имало дългогодишни спорове кои са елементите от фактическия състав на придобивната давност и какво е действието на т.нар. позоваване, но на тях е сложен край, или поне би трябвало да е сложен, с Тълкувателно решение № 4/2012 г. В него се прие, че фактическият състав на придобивната давност има два елемента – владение и срок, а позоваването е единствено процесуално средство за защита. Т.е. то не е необходим елемент за пораждането на последиците на давността.
„Така всъщност се оказва, че въпросът по настоящото тълкувателно дело вече е бил поставен и отговорен в Тълкувателно решение №4/2012 г. на ОСГК на ВКС, а последващата практика, приемаща обратното на изясненото тук виждане, просто не прилага задължителното за нея тълкувателно решение“, заключава ВАдС.
И посочва, че съгласно т. 1. от ТР № 4/2012 г. на ОСГК на ВКС, за да може някой да защити правото, което е придобил по давност, трябва да извърши някое от следните действия – да предяви иск за собственост, твърдейки, че е придобил правото на основание изтекла в негова полза (или на негов праводател) придобивна давност, да направи възражение със същото съдържание по такъв иск, насочен срещу него, или да се сдобие с констативен нотариален акт по реда на чл. 587, ал. 2 ГПК.
Адвокатурата обръща внимание, че заради начина, по който е формулиран въпросът по новото тълкувателно дело – „Настъпва ли вещноправният ефект на придобивната давност…“, както и да му отговори ВКС, има опасност да се достигне до неправилно разбиране, че т. нар. позоваване е част от фактическия състав на придобивната давност. Затова предлага ВКС да го измени и допълни.
21
Коментирайте
Изключително становище! Просто, ясно, обосновано. Поздравления!
Замирише ли на имоти, пари и интереси – почват извращенията по чл. 290 ГПК и тълкувателните дела.
Как се прекъсва един вече изтекъл срок? Що за безумия се творят и обсъждат пак?
„В практиката не съществува спор, че както спирането, така и прекъсването на придобивната и погасителната давност, са юридически факти, които могат да породят правните си последици единствено спрямо все още неизтекла давност, защото само ако давността е изтекла, вече няма какво нито да се прекъсва, нито да се спира.“ Становището е логически и юридически издържано и дори само от цитираната, преразказана в статията, част от него в съчетание с възприетия у нас двуелементен модел, може да се заключи, че срокът по чл.81 от ЗС касае владението в неговата активна пораждаща фаза, все още нетрансформирана в пълноценна собственост, което per argumentum… Покажи целия коментар »
Интересно ми е, за чие голямо наследство става дума
За парцел в кв.Бриз във Варна! ,,Придобит“ от родителите на брат и сестра адвокати за скромните 12хил.лв. през 2020г
Сега истинския собственик ги съди, за да си го върне…..НО се сблъсква с АБСУРДА на ВКС!!!!!
Щоам е изтекла придобивната веднъж, човекът си става собственик. Какво прекъсване?
Мухяхахаха
ИЗМАМА!!!
ИЗМАМА!
ИЗМАМА!!!
Това тълкувателно дело 2/2024 е скалъпена измама за откраднат скъп Общински имот 10135.2563.3 със съдействиетонаПортних!
Истинскияят собственик от 20 години води съдебни дела срещу ОбщинаВарна.!!!! През 2019г. е осъдил Общината и Портних е ПОДАРИЛ имота на друг!!!!
За Съдия от ВКС,,случайно“- повторно избран“, е командирован съдия от Варна, който вместо да разкрие ИЗМАМАТА, изпраща делото за тълкувателно решение!!!!! Ответниците са родители на брат и сестра адвокати от Варна!!!!
Сами си направете изводите на какво ниво са ИЗМАМИТЕ!!!!
Пълна глупост!
Е, то винаги има опасност да се достигне до неправилно разбиране.
Е, много противоречива практика.
Поздрави на урунгела измислил тая идея
Ем освен да се надаме, че няма да стане
Как ще ти вземат имота бе
Много тъпо предложение
Жалка история е тая идея
Жалко. Ако се приеме това ще е глупаво
Нищо чудно. Няма да им е първата глупост, която правят.
Вярно е абсурд
Адвокатурата отдавна няма капацитет да дава мнения и това е много сложна материя – за съжаление. Това което се прави в момента е на парче – но става остър изказа ми и аз се спирам – щото – нито съм Волтер – нито Монтескьо – нито съм ги и чел.