Процедурата за избор на нов конституционен съдия от квотата на парламента рязко се превърна в кампания да не бъде избран Йонко Грозев – един от най-изявените и авторитетни правозащитници в България, бивш съдия в Европейския съд по правата на човека в Страсбург (2015-2024). Само за последната седмица преди празниците в ред „кафяви“ сайтове, които са определяни като близки до интересите на Делян Пеевски, има дузина еднотипни публикации (анонимни, разбира се) срещу кандидатурата на Грозев. Всички – с основния аргумент, че Грозев е „соросоид“, каквото и да значи това.

В някои от тези публикации неизвестни за публиката автори наричат Грозев „проваления съдия“ което е нелепо на фона на впечатляващата му кариера като правозащитник с международно признание. През 2002 г. той е отличен с Международна награда за защита на човешките права от Американската асоциация на юристите. През април 2020г. бе избран за председател на една от петте секции на ЕСПЧ – с тайно гласуване на всички 47 съдии, а преди това бе зам. председател на секция, избран почти веднага след встъпването му в съда.

Но пък най-впечатляващата критика в анонимна публикация на Епицентър гласи, че въпреки „богатия си юридически опит“ Грозев не се водел при преценките си „преди всичко от националния интерес, морални ценности и традиции“. От което някак излиза, че да поставяш на предно място Конституцията и международните стандарти за правата на човека не влиза в националния интерес.

На този фон другият кандидат за нов конституционен съдия – преподавателят по конституционно право Орлин Колев, предизвика съвсем „мижав“ интерес в същите медии, където се появиха единствено кратки съобщения за номинацията му.

Изборът за нов конституционен съдия се очаква да стане най-късно до средата на март, изслушването на двамата кандидати в правната комисия е насрочено за следващата сряда, а политическият залог е много висок. Според някои наблюдатели управляващите бързат да вкарат „подходящ“ човек в КС, защото предстои решаването на делото срещу промените в конституцията, а гласовете там са на кантар. Както е тръгнало като нищо могат да сколасат и за делото за изборите, но така или иначе, в КС висят много други важни за властта питания, а предстоят и нови.

Това обяснява и атаките срещу Йонко Грозев в определен тип медии, в които традиционно личи дългия пръст на Пеевски. В своята професионална кариера Грозев е доказал, че притежава независимост и интегритет, а такива хора статуквото само по невнимание допуска в институции, които имат значение за безпроблемното упражняване на властта. Показателно е, че атаката срещу него в тези медии всъщност започна „превантивно“ почти веднага след като приключи мандатът му в ЕСПЧ – все в контекста на опасенията, че той ще бъде предложен за някоя позиция (главен прокурор, омбудсман, член на ВСС), а равностоен опонент трудно може да му бъде намерен.

Двама кандидати с различен профил

След изтичане на срока за номинации за нов конституционен съдия на 26 февруари, кандидатите останаха двама. Йонко Грозев бе издигнат от ПП-ДБ по предложение на над 30 представители на граждански организации, юристи, университетски преподаватели и общественици. Орлин Колев, преподавател по конституционно право в СУ „Св. Климент Охридски“ бе номиниран от ГЕРБ в последния възможен момент.

Две кандидатури са коренно различни и показват съвсем различна визия за това какъв трябва да бъде един конституционен съдия. Грозев е изявен юрист правозащитник, завършил право в СУ и защитил магистърска степен в Харвард, с 32-годишен опит като правозащитник, с висок авторитет като съдия в Страсбург, но и с активна гражданска позиция в продължение на три десетилетия, доказал своята принципност при отстояване на ценностите на демокрацията и върховенството на закона.

Колев е завършил право в ЮЗУ през 2004 г., а докторската си степен придобива през 2012 г. в СУ. Преди това, през 2004 г., е завършил финанси в УНСС, а в момента преподава конституционно право и в Академията на МВР, и в СУ. От юли досега е член на Комисията за защита от дискриминация (КЗД) след номинация от „Обединени патриоти“.

Орлин Колев и „случайният“ синхрон с Пеевски

В CV-то на Колев като собено негово постижение е посочено, че той има „основна роля“ в запазването на задочното обучение по право, което е евфемистичният начин да се каже, че като член на КЗД през 2018 г. той изготви доклад, че премахването на задочната форма на обучение по право е дискриминация. Така всъщност лобито на правните факултети се пребори заобиколно с тази реформа, а никой не постави въпроса дали Колев не е в конфликт на интереси, бидейки и преподавател по право. През януари т.г., пак по доклад на Орлин Колев, КЗД се самосезира и с въпроса дали е дискриминационно изискването в Закона за висшето образование, според магистратура могат да записват само тези, които имат оценка от дипломата като бакалавър (или магистар) не по-ниска от „добър 4“. Очевидно, една от каузите му е да „демократизира“ висшето образование по начин, който да не остави опасения, че висшите учебни заведения могат да останат без студенти.

Но това, което много наблюдатели отбелязаха при новината за неговата кандидатура, е, че публичните му коментари по конституционни теми често съпадат с позицията на Делян Пеевски в конкретните ситуации.

Орлин Колев бе сред критиците на конституционната реформа от 2023 г., макар че участва като експерт в работната група по промените. През м.г. заяви, че президентът е нарушил конституцията като е отказал да подпише указ за назначаване на служебния кабинет на Горица Грънчарова – Кожарева, в който Калин Стоянов (депутат от ДПС-НН) бе предложен за вътрешен министър. Колев атакува идеята за санитарен кордон около Пеевски и ДПС-Ново начало и обяви, че като конституционалист адмирира тезата на Пеевски, че така се пренебрегват 300 хил. гласа, подадени за тази партия.

Йонко Грозев – правозащитник с международна известност

„Днес е трудно да се посочи по-подходящ кандидат от г-н Грозев“, заявяват предложителите на кандидатурата му.

Влизането на изявен правозащитник в КС би било изключително попадение за тази институция, доколкото половината от Конституцията е посветена на основните права на гражданите и механизмите за тяхната защита. А малцина са юристите в България, чиито заслуги за утвърждаването на стандартите за защита на правата на човека са съизмерими с постиженията на Грозев. Като адвокат той е представлявал близо сто дела пред Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), а отделно от това е консултирал адвокати от Грузия, Армения, Русия и Сърбия по няколко десетки дела пред този съд.

Важно е да се знае, че делата пред Съда в Страсбург търсят решение не само на проблема на конкретния жалбоподател, много от тях преследват стратегически цели по утвърждаване на стандарти за защита на човешките права в съответната държава, което е в интерес на всичките й граждани. Най-голяма част от делата на Грозев като адвокат пред ЕСПЧ повдигат въпроси за неефективното разследване на престъпления срещу личността, което практически лишава жертвите от защита – не само заради липса на капацитет на институциите, но понякога и заради нежелание на прокуратурата да разследва.

Особено знаково за България е делото Колеви, по което през 2009 г. ЕСПЧ констатира, че в България е било юридически невъзможно да бъде повдигнато обвинение срещу главния прокурор (Никола Филчев) без негово съгласие, нито той да бъде отстранен от поста му, дори ако е извършил най-тежко престъпление. По делото С.З. срещу България пък става въпрос за неефективно разследване на тежко предстъпление – брутално отвличане на млада жена с цел да бъде принудена да проституира. Протакането на разследването позволява да бъдат прикрити всички доказателства за покровителството на трафика от полицейски служители.

Дълги години Съветът на Европа през Комитета на министрите в рамките на наблюдението за изпълнение на групата дела „Колеви“ и „С.З.“ упражнява натиск върху България да реформира съдебната система като подобри ефективността на разследването и преодолее безконтролната власт на главния прокурор и възможността за прокурорски злоупотреби. Наскоро в телевизионно интервю Йонко Грозев заяви, че не намира за ефективен новия механизъм за разследване на главния прокурор от ад хок прокурор.

Друго негово дело – делото М.Ч., повдига за първи път пред ЕСПЧ въпроса за стандарта за доказване на изнасилване – в случая групово изнасилване на непълнолетно момиче. По това дело ЕСПЧ за първи път в практиката си приема, че физическото насилие не може да бъде единственият фактор, когато се преценява дали има принуда.

Грозев има многобройни дела за неефективно разследване на полицейско насилие, за достъп до съд, включително и за ефективно участие на лица с психични заболявания по дела, в които се решава техния статут, за основни гаранции за справедлив процес, за свободата на изразяване и др..

Има обаче една друга опорка срещу него, повдигната от ВМРО в контекста на неговата номинация. Оттам нарекоха Грозев българомразец, защото водел дела на ОМО „Илинден“ пред ЕСПЧ срещу отказа за регистрацията им в България, ерго, той споделял сепаратистката идеология на македонизма. Всъщност делата, по които Грозев участва като адвокат на ОМО Илинден, са в защита на правото на сдружаване и правото на израяване в рамките на разумния обществен дебат – права, гарантирани с конституцията и европейската конвенция.

По правило, да се отъждествява адвокат с клиентите му е нелепа теза. По тази логика много от най-добрите български адвокати биха били заклеймени защото защитават убийци, крадци, подкупни политици и т.н.

Но в случая, има един друг детайл, който е много важен. По същото време, когато води делата на ОМО, Йонко Грозев защитава и печели дело пред Съда в Страсбург срещу Бившата югославска република Македония в защита на македонски граждани с български произход, чиято гражданска организация „Радко“ е заличена след решение на Конституционния съд в Скопие. Мотивът за заличаването е, че нейните членове проповядват идеята за български произход на македонската нация и така отричат „македонскиот идентитет“. (Радко е псевдоним, използван от Ванче Михайлов и много от аргументите за заличаване на организацията са свързани с неговата дейност и идеи.) По това дело през 2008 г. ЕСПЧ постановява осъдително решение срещу Македония, с мотив, че държавата няма основание да забрани една организация заради нейните виждания и публични изказвания за етническата принадлежност на македонците, в случая – че не са македонци, а българи, след като тези идеи в публичния дебат не са съпроводени призиви за насилие или омраза. По същество това са същите аргументи, с които България е осъдена за отказа да регистрира ОМО „Илинден“, в което няма изненада, защото ЕСПЧ има трайна практика по делата за свобода на изразяване и свобода на сдружаването – в публичния дебат са допустими всякакви идеи, стига те да не са свързани с призоваването към насилие, омраза, проповядване на фашистка или друга антидемократична идеология. На практика тези стандарти са записани и в българската конституция и са известни на правната общност в България, но те са трудно защитими, когато попаднат в конфликт с общественото мнение, което пък често е манипулирано от популисти. Затова са необходими хора като Йонко Грозев, който не се бои да заема непопулярна позиция и може да отстоява мнението си ерудирано, с аргументи и с уважение към опонента.

През последните 15 г. професионализмът става ирелевантен при в назначенията в КС, водеща е лоялността – особено при парламентарната квота. Резултатът е видим и той засяга всички българи.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar