През миналата година у нас за корупция са осъдени 25 души. Това е записано в годишния доклад на прокуратурата. Резултатите са скромни и трайни, година по-рано осъдените са 26. За многото проблеми при разследването на подобни дела прокуратурата редовно си признава. Самият главен прокурор Сотир Цацаров преди време заяви, че никога не са хвърляни мрежи за „едра риба“. Е, от признанието особена файда няма – резултатите си остават все под 30 осъдени.

Но ситуацията става още по-зле, когато човек се запознае по-обстойно с крайните резултати от корупционните дела, т.е. с окончателните присъди. Те са качени на сайта на Върховния касационен съд под рубрикатта „Дела, свързани с корупционни престъпления“. Вътре има умопомрачителни, но някак нормални за родната действителност казуси. Естествено, до съд стигат само дребните риби – някой, опитал да подкупи полицай или корумпиран катаджия, толкова. Тази корупция, когато се наказва, се наказва жестоко. Например

2.5 години за 10 лв. подкуп на полицаи

Добре ли е?

Абсолютно симптоматичен за борбата с корупцията е един случай от Бургас от март 2015 г. Миналата година казусът стига до върховния съд и там е потвърдена осъдителната присъда срещу мъж, опитал се да подкупи полицейски служител. Предложил му като рушвет…колело, което откраднал малко по-рано. В съдебното решение е записано следното:

„Подсъдимият А. на 03.01.2015 г. в град Бургас е предложил дамски модел велосипед, за който впоследствие е заявил, че е откраднал в района на Новата поща, за продажба на трима свидетели, сред които полицейският служител А. За да не бъде задържан, е предложил впоследствие да подари на А. велосипеда, както и за да не се обажда той на своите колеги…Същността на признанието за извършена кражба не променя по никакъв начин съставомерното деяние на подсъдимия А., т.е. е без значение дали деецът е извършил или не кражба на дамския модел велосипед, важното в случая е, че е предложил като дар вещта на полицейския служител, за да не извърши действие по служба…“ Крадецът на колела е осъден на година и половина.

Друго сериозно антикорупционно усилие може да се открие по дело за предложен на двама полицаи подкуп от 10 лв. от пиян шофьор. Окончателна присъда – 2.5 години ефективен затвор.

Но нещата се променят, когато стане дума за една идея по-сериозна корупция. Например – бивш шеф на регионална екоинспекция. Обвинен, че е взел 10 хил. лв. подкуп от бизнесмен, когото проверявал. Признат е за виновен.

А наказанието – 3 години условно

Последното си е чиста проба борба с корупцията в чиновническия сектор, все пак е осъдено длъжностно лице по смисъла на НК, както обичат да се изразяват от прокуратурата. И това длъжностно лице далеч не е единственото. През миналата година е осъден и инспектор от инспекцията по труда в Ямбол. Прегрешението му е, че е „поискал дар“ – пневматичен пистолет, от собственик на оръжеен магазин. В замяна обещал да не му пише акт. Наказанието, разбира се, е условно – година и половина.

Други длъжностни лица, цяла организирана престъпна група, действала в Добрич, също минават по пътя на условното наказание. Те са обвинени от специализираната прокуратура, че са извършвали фиктивни прегледи на автомобили и са съставяли документи за извършването им. Най-тежкото наказание е 3 години условно за лидера на престъпната група.

Не така стоят нещата с малко „по-високата“ корупция. Например през миналата година окончателно бе оправдан съдията от Русе Николай Стефанов. Той бе обвинен, че е поискал подкуп от адвокат. Това дело ще остане в историята не като успех на прокуратурата, а с една комична случка. Още в началото, когато се решаваше дали магистратът да остане в ареста, съдийката по делото не успя да прочете вярно доказателствата от СРС-тата. Фразите, които подслушвачите не бяха успели да различат, бяха описани като „Не се разбира“, т.е. не се разбира какво си говорят. Незнайно защо обаче съдът реши, че „Не се разбира“ всъщност е защитна реакция на магистрата, който умишлено казвал „Не се разбира“, за да не се уличи в подкуп, понеже подозирал, че може и да го слушат. И даже се скара на присъстващите в залата, които се опитаха да й обяснят грешката, попита ги докога искат да стоят там, понеже заседанието бе през нощта. Е, в крайна сметка се разбра, че присъдата е оправдателна.

Та това са миналогодишните успехи на антикорупцонния фронт – малко, но от сърце. Вероятно статистиката ще се запази в същия вид. Там едва ли ще влязат тазгодишните шумни акции – като например тази срещу кмета на „Младост“ Десислава Иванчева. Засега тя остава в историята с броенето на пари на улицата и многочасовото висене с белезници, понеже „така изисква НПК“. Нека да не забравяме и как й запушваха устата, което вероятно също биха могли да оправдаят със законова разпоредба. Новата антикорупционна комисия, която вече иска и да може да арестува, имаше нужда от шум и си го сътвори. Нищо повече от това. Нищо повече отпреди. Както показват и окончателните присъди.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar